Изх. №20-00-448
20.08.2024 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 13, ал. 3 от ЗДДС;
чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС;
чл. 13, ал. 5 от ЗДДС;
чл. 63, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Х ООД - КЛОН БЪЛГАРИЯ е регистриран за целите на ЗДДС на територията на страната с дейност в областта на строителството. За нуждите на клона, румънското дружество, което го е регистрирало на територията на страната, ще трансферира техника от Румъния до България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Счита ли се за доставка по ЗДДС трансферът на дълготрайни активи, от принципала към клона, като се има предвид, че същите ще му бъдат, след приключване на дейността?
2. Следва ли за движението на стоките, да се подава информация в системата ИНТРАСТАТ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
При направена справка на страницата на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел - "справка по юридическо лице", се установи, че румънското дружество, което е регистрирало клона на територията на страната е с наименование H S.R.L, регистрирано за целите на ДДС в Румъния с ДДС номер RO..................
Правната уредба на клона на чуждестранно лице се сдържа в чл. 17а от Търговския закон(ТЗ) и е част от общата уредба на клона на търговците, уредена в глава
пета на ТЗ от чл. 17 до чл. 20.
Вписването на клон на чуждестранен търговец не води до възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и организационно отношение негова част. Това означава, че клонът не притежава обособено имущество, различно от това на неговия принципал, но може да влиза в правоотношения с трети лица и да бъде контрагент по сделки, но с уточнението, че правата и задълженията по така сключените договори възникват направо в патримониума на търговеца. Затова и фирмата, под която се вписва, включва фирмата на търговеца и добавката "клон", респективно "клон на чуждестранен търговец" (КЧТ).
Предвид описаната в запитването фактическа обстановка, принципалът ще трансферира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на Румъния до територията на страната, където е регистрирал клон, който има регистрация за целите на ЗДДС. Преместването на стоки, включително дълготрайни активи между отделни държави - членки на Европейския съюз (ЕС) от един и същ правен субект, представлява вътрешен трансфер на имущество и в общия случай при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка. За целите на данъчния режим по ЗДДС обаче при определени условия може да се приеме, че преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установен на териториите на различни държави - членки на ЕС, е приравнено на облагаема доставка.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на право на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Разпоредбата на ал. 3 на същата правна норма предвижда, че за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
- лицето е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, от която са изпратени/транспортирани стоките;
- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от лицето в рамките на неговата икономическа дейност в тази държава членка;
- лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
- транспортът е от или за сметка на лицето;
- лицето е данъчнозадължено (извършва независима икономическа дейност), като може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
При наличие на гореизброените условия, лицето осъществява ВОП на територията на страната и същото е придобиващ по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, като по силата на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната и ще възникне задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава членка, трансферира от територията на същата до територията на друга държава членка стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в последната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, например от постоянен обект в България.
Изключения от това правило са регламентирани в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС. По-конкретно, съгласно чл. 13, ал. 4 т. 9 от ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС транспонира в националното законодателство разпоредбата на чл. 17, параграф 2, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), съгласно която не се счита за прехвърляне в друга държава членка изпращането или превозът на стоки за целите на временното използване на стоките на територията на държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчно задълженото лице, установено в държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.
Предвид гореизложеното следва, че в ситуацията, описана в запитването, при която за нуждите на дейността на клона на територията на страната, принципалът който е регистриран за целите на ДДС ще трансферира временно техника (дълготрайни активи) от територията на Румъния до територията на България, която след приключване на дейността ще бъде върната обратно на трансфериращото дружество, ще е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС. Предвид цитираната правна норма, независимо че в този случай са налице основните признаци на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице такова, когато условията, посочени в разпоредбата, са изпълнени. При тази ситуация прехвърлянето на стоките от територията на Румъния до територията на България, не следва да се третира като трансгранична операция, доставка подлежаща на облагане с ДДС, а клонът, който е регистриран за целите на ЗДДС ще е задължен да води регистър на стоките по чл. 13, ал.4, т. 9 от ЗДДС, предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от с.з. в съответствие с изискванията на чл. 121, ал. 8 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗДДС е предвидено, че когато условията по ал. 4, т. 9 от с.з. отпаднат, следва да се приеме, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване, при което ще възникне задължение за начисляване на данък за ВОП, по правилата на ЗДДС, от страна Х ООД - КЛОН БЪЛГАРИЯ.
По втори въпрос:
Въпросът свързан със система "Интрастат" е препратен за отговор по компетентност в дирекция "Интрастат" към ЦУ на НАП.
Фактическата обстановка е следната: "Х" ООД - клон България е регистриран за целите на ЗДДС на територията на страната и осъществява дейност в областта на строителството. За нуждите на клона румънското дружество, което го е регистрирало на територията на страната, ще трансферира техника от Румъния до България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Счита ли се за доставка по ЗДДС трансферът на дълготрайни активи от принципала към клона, като се има предвид, че същите ще му бъдат върнати след приключване на дейността?
Въпрос 2: Следва ли за движението на стоките да се подава информация в системата ИНТРАСТАТ?
По първи въпрос
При справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ("справка по юридическо лице") е установено, че румънското дружество, регистрирало клона на територията на страната, е с наименование "H" S.R.L., регистрирано за целите на ДДС в Румъния с ДДС номер RO..................
Правната уредба на клон на чуждестранно лице се съдържа в чл. 17а от Търговския закон и е част от общата уредба на клона на търговците, регламентирана в глава пета на ТЗ от чл. 17 до чл. 20. Вписването на клон на чуждестранен търговец не води до възникване на нов правен субект, а до обособена в териториално и организационно отношение част от същия търговец. Клонът не притежава отделно имущество, различно от това на принципала, но може да влиза в правоотношения с трети лица и да бъде контрагент по сделки, като правата и задълженията по тези договори възникват директно в патримониума на търговеца. Поради това фирмата, под която се вписва, включва фирмата на търговеца и добавката "клон", съответно "клон на чуждестранен търговец".
С оглед описаната фактическа обстановка принципалът ще трансферира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на Румъния до територията на страната, където е регистрирал клон, който е регистриран за целите на ЗДДС.
Преместването на стоки, включително дълготрайни активи, между държави членки на ЕС от един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и поначало при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка. За целите на данъчния режим по ЗДДС обаче при определени условия преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установен на териториите на различни държави членки, може да се приравни на облагаема доставка.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС за доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и за доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на право на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
За да е приложим режимът на вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, трябва кумулативно да са изпълнени следните условия:
- лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани стоките;
- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от лицето в рамките на неговата икономическа дейност в тази държава членка;
- лицето изпраща или транспортира стоките от територията на тази държава членка до територията на страната за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
- транспортът е от или за сметка на лицето;
- лицето е данъчно задължено (извършва независима икономическа дейност) и може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
При наличие на тези условия лицето осъществява вътреобщностно придобиване на територията на страната и е придобиващ по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната, и възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърляне на собственост или фактическо получаване от друго лице. Обичайно това са случаи, при които лице, регистрирано в държава членка, трансферира от територията на тази държава до територията на друга държава членка стоки, които ще бъдат влагани в производство чрез мястото му на стопанска дейност в последната или са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, например от постоянен обект в България.
Изключения от това правило са предвидени в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС не е вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС транспонира чл. 17, параграф 2, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който не се счита за прехвърляне в друга държава членка изпращането или превозът на стоки за целите на временното използване на стоките на територията на държавата членка, в която завършва изпращането или превозът, за целите на доставката на услуги от данъчно задълженото лице, установено в държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът.
Предвид горното, в описаната ситуация, при която за нуждите на дейността на клона на територията на страната принципалът, регистриран за целите на ДДС, ще трансферира временно техника (дълготрайни активи) от територията на Румъния до територията на България, която след приключване на дейността ще бъде върната обратно на трансфериращото дружество, е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС. Независимо че в този случай са налице основните признаци на режима на вътреобщностното придобиване, такова не е налице, когато условията по чл. 13, ал. 4, т. 9 са изпълнени.
Извод: Трансферът на дълготрайни активи (техника) от румънското дружество към клона в България, когато техниката се използва за извършване на услуги на територията на страната и след приключване на дейността се връща обратно на принципала в Румъния, не се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13 от ЗДДС и не представлява доставка по ЗДДС, поради приложимостта на чл. 13, ал. 4, т. 9 от ЗДДС.
