ОТНОСНО:Данъчно третиране на ваучери за храна за работник, работещ при двама работодатели, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи запитване с вх. № 96-00-23/07.02.2023 г. относно прилагане на ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В дружеството има работник, работещ при двама работодатели по основен и допълнителен трудов договор. И двете фирми предоставят ваучери за храна в максимален размер по 200 лв., а направените разходи съответстват на условията по § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО и изискванията на чл. 209, ал.1 от същия закон.
Поставяте въпроси:
1. Трябва ли да се извърши облагане с данък върху доходите и да се начислят осигурителни вноски на социалния разход от 200 лв. при втория работодател/осигурител?
2. Какъв документ трябва да изиска от работника вторият работодател, за да установи стойността за облагане с данък и осигурителни вноски на социалния разход, ако са облагаеми?
3. При отработване на по-малко работни дни в месеца поради прекратяване или назначаване на трудов договор, може ли работодателят да предостави на работника намалена стойност на ваучерите, спрямо отработените дни за месеца?
4. Има ли право работник, постъпил на работа в средата на месеца и получил от стария работодател ваучери на стойност 200 лв., да получи и от новия работодател за същия месец още 200 лв. под формата на ваучери за храна?
По първи и втори въпрос:
Кодексът на труда (КТ) допуска едно лице да работи освен по основно и по допълнително трудово правоотношение, на пълно или непълно работно време. Едно от задължителните условия, за да са изпълнени предпоставките за прилагане на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
В случаите, когато един служител работи в две и повече фирми на няколко трудови договора (основен на 8 часа и допълнителни на 4 часа) ЗКПО изисква от всеки един работодател в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон да изпълнява условията, поставени в чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Изпълнението на тези условия е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна.
Следователно, изискванията относно предоставянето на ваучери за храна следва да се спазват от всеки един работодател самостоятелно, защото всеки един от работодателите е самостоятелно данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и по никакъв начин не може да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.
Във връзка с гореизложеното и предвид липсата на законова норма, ограничаваща получаването на ваучери за храна от няколко работодатели, се налага изводът, че ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Това не се влияе от обстоятелството, че дадено физическо лице, което работи при повече от един работодател, ще получи ваучери за храна на стойност над 200,00 лв. месечно.
По трети и четвърти въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 36 от ДР на ЗКПО "ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО.
Според дефиницията, дадена в цитираната разпоредба, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Няма да е налице нарушение на условието за общодостъпност, ако с решението на Общото събрание на работниците и служителите и заповедта на ръководството на предприятието, е регламентирано, че ваучери за храна в пълен размер ще се предоставят на служителите, които имат пълен отработен месец, а при непълен отработен месец ваучерите за храна се определят пропорционално на отработеното време.
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност. Решението на Общото събрание на работниците и служителите или това на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица.
Изхождайки от коментираното дотук, няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер и на лицата, през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че работниците и служителите са приели този начин с решение на общото събрание и заповед на ръководството. Задължително трябва да е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.
В чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор (Наредба №7/2003 г). е регламентирано, че ваучерите за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представителните синдикални организации в предприятието. В ал. 4 от същата разпоредба изрично е посочено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дружеството има работник, който работи при двама работодатели - по основен и по допълнителен трудов договор. И двете предприятия предоставят ваучери за храна в максимален размер по 200 лв. месечно. Направените разходи за ваучери за храна при двамата работодатели отговарят на условията по § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО и на изискванията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли да се извърши облагане с данък върху доходите и да се начислят осигурителни вноски на социалния разход от 200 лв. при втория работодател/осигурител?
Въпрос 2: Какъв документ трябва да изиска от работника вторият работодател, за да установи стойността за облагане с данък и осигурителни вноски на социалния разход, ако са облагаеми?
Въпрос 3: При отработване на по-малко работни дни в месеца поради прекратяване или назначаване на трудов договор, може ли работодателят да предостави на работника намалена стойност на ваучерите, спрямо отработените дни за месеца?
Въпрос 4: Има ли право работник, постъпил на работа в средата на месеца и получил от стария работодател ваучери на стойност 200 лв., да получи и от новия работодател за същия месец още 200 лв. под формата на ваучери за храна?
По първи и втори въпрос
Кодексът на труда допуска едно лице да работи освен по основно, и по допълнително трудово правоотношение, на пълно или непълно работно време.
Едно от задължителните условия за прилагане на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Когато един служител работи в две и повече фирми по няколко трудови договора (основен на 8 часа и допълнителни на 4 часа), ЗКПО изисква от всеки работодател, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗКПО, да изпълнява условията, посочени в чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Изпълнението на тези условия е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна.
Изискванията относно предоставянето на ваучери за храна следва да се спазват от всеки работодател самостоятелно, тъй като всеки работодател е самостоятелно данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и не могат да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на същото физическо лице.
Предвид горното и при липса на законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна от няколко работодатели, се приема, че ако всеки от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Това не се влияе от обстоятелството, че физическо лице, което работи при повече от един работодател, може да получи ваучери за храна на обща стойност над 200,00 лв. месечно.
Извод: При втория работодател не се дължи данък върху разходите за ваучери за храна до 200 лв. месечно, ако са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, независимо от получените ваучери при друг работодател. Поради липса на ограничение за получаване на ваучери от няколко работодатели, не се изисква от втория работодател документ от работника за размера на ваучерите, получени при друг работодател за целите на данъчното третиране по ЗКПО.
По трети и четвърти въпрос
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна - чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО.
По смисъла на § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Според тази дефиниция като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В определението на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Няма да е налице нарушение на условието за общодостъпност, ако с решение на общото събрание на работниците и служителите и със заповед на ръководството на предприятието е регламентирано, че ваучери за храна в пълен размер ще се предоставят на служителите, които имат пълен отработен месец, а при непълен отработен месец ваучерите за храна се определят пропорционално на отработеното време.
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност.
Решението на общото събрание на работниците и служителите или решението на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, включително и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката.
Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, от размера на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване. Поради това стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица.
Изхождайки от изложеното, няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер и на лицата през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или да се предоставят в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че работниците и служителите са приели този начин с решение на общото събрание и със заповед на ръководството.
Задължително трябва да е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, ваучерите за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или представителя/ите на национално представителните синдикални организации в предприятието. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна.
Извод: Работодателят може да предоставя ваучери за храна в пълен размер или в намален (пропорционален) размер при непълен отработен месец, ако това е прието с решение на общото събрание на работниците и служителите и е уредено със заповед на ръководството, при спазване на изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за всяко лице. Няма нормативна пречка работник, който е получил ваучери за храна в размер 200 лв. от стар работодател за същия месец, да получи и от новия работодател ваучери до 200 лв., при условие че са изпълнени изискванията на ЗКПО при всеки работодател поотделно.
