НАП: Задължение за подаване на отчет по държави по чл. 143ф ДОПК при нереципрочен автоматичен обмен с Кайманови острови

Изх. № 26-А-10 #1/09.06.2021 г.

ДОПК

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

С Ваше писмо с вх. № 26-A-10/08.01.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е отправено запитване относно задълженията на "А" ЕООД, ЕИК ...................., произтичащи от разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК, които уреждат правилата за осъществяване на автоматичен обмен на отчети по държави. В запитването се посочва, че "А" ЕООД е част от многонационална група предприятия (МГП), чието крайно предприятие майка по смисъла на §1, т. 39 от допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК е A HOLDING (CAYMAN) LIMITED - местно лице за данъчни цели на Каймановите острови. Приходите на МГП съгласно нейните консолидирани финансови отчети надвишават за всяка от последните години сумата от 1 466 872 500 лв. "А" ЕООД е подало в законово установения срок уведомления по чл. 143ш от ДОПК, като е посочило, че отчетите по държави за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ще бъдат подадени от A HOLDING (CAYMAN) LIMITED. В тази връзка се интересувате дали "А" ЕООД има задължение да подава отчет по държави по чл. 143ф от ДОПК, респективно налага ли се промяна в подадените уведомления по чл. 143ш от ДОПК, доколкото понастоящем не е налице действащ механизъм за автоматичен обмен на отчети по държави от Каймановите острови към България.

В отговор на така поставените въпроси, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

С разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК се транспонира Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (Директивата) и се създава правна рамка за изпълнение на задълженията на България като страна по Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави(CbC MCAA), което представлява специално международноспоразумение по смисъла на §1, т. 44 от ДР на ДОПК. Посочените международноправни актове предвиждат, че отчет по държави се подава от МГП, осъществяваща дейност чрез отделни предприятия или места на стопанска дейност (съставни предприятия по смисъла на §1, т. 37 от ДР на ДОПК) в две или повече данъчни юрисдикции. Задължението за подаване на отчет по държави за конкретна данъчна година възниква, когато приходите на МГП съгласно консолидирания ѝ финансов отчет за годината, предхождаща тази отчетна данъчна година, са надхвърлили прага, предвиден в юрисдикцията на предоставящото информация предприятие. Съгласно чл. 143х, ал. 6 от ДОПК този праг е 1 466 872 500 лв. или в случаите по чл. 143ц, ал. 6 от същия кодекс - друг праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена към януари 2015 г. във валутата на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели.

Когато визираният праг е надвишен и крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на България или на друга държава членка на ЕС, то съставно предприятие (по смисъла на §1, т. 37 от ДР на ДОПК) на същата МГП, което е местно лице за данъчни цели на България, е задължено да подаде отчет по държави съгласно чл. 143ф от ДОПК за съответната отчетна данъчна година, доколкото:

• е изпълнено поне едно от условията по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК,
• не е налице някое от изключенията, предвидени в ал. 4 и 5 на същия член, и
• не съществува друго предоставящо информация предприятие по смисъла на §1, т. 40 от ДР на ДОПК, което е местно лице за данъчни цели на България или на друга държава - членка на ЕС.

Целта на разпоредбите, съдържащи се в чл. 143ц от ДОПК, е да се сведе до минимум административната тежест върху данъчно задължените лица, като същевременно се гарантира ефективното прилагане на механизма за автоматичен обмен на отчети по държави с оглед постигането на целите на Директивата и CbC MCAA. Ето защо разпоредбите на чл. 143ц от ДОПК и по-конкретно условието, предвидено в чл. 143ц, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да се тълкуват и прилагат в светлината на духа и целите на въпросните международноправни актове.

От съдържанието на раздел 2, параграф 2 на CbC MCAA става ясно, че това специално международноспоразумение се прилага и по отношение на онези юрисдикции, които в съответствие с раздел 8, параграф 1, буква б) от същото са направили избор да бъдат нереципрочни юрисдикции, тоест такива, които са задължени да изпращат, но не получават чрез автоматичен обмен отчети по държави. В тази връзка, доколкото България и Каймановите острови са страни по CbC MCAA и по отношение на двете юрисдикции са изпълнени условията, предвидени в раздел 8, параграфи 1 и 2 от CbC MCAA, то може да се приеме, че в конкретния случай съществува влязло в сила (действащо) специално международно споразумение.

От друга страна, Директивата не предоставя на държавите членки избор относно обхвата на механизма за автоматичен обмен на отчети по държави. В съображение 7 от същата е записано, че следва да се гарантира събирането на една и съща информация, която да се предоставя своевременно на данъчните администрации в целия Съюз. По-нататък съображение 8 от Директивата гласи, че за да се обезпечи правилното функциониране на вътрешния пазар, Съюзът трябва да осигури лоялна конкуренция между МГП на Съюза и другите МГП, които са установили на територията на Съюза едно или повече от своите образувания. Поради това задължението за предоставяне на информация следва да се прилага и за двата вида МГП. Директивата изисква всяка МГП, която не отговаря на определението за "изключена МГП", да бъде обхваната от правила относно задълженията за прозрачност, които се въвеждат със същата. В този смисъл е изразила своята позиция и Европейската комисия, според която всички МГП, които нямат предоставящо информация предприятие, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС, следва да подават отчети по държави в България чрез своите български съставни предприятия. Тълкуване, което дава право на България да отмени задължението за подаване на отчет по държави (local filing) от страна на съставни предприятия на МГП на трети държави на основание, че е активирала автоматичен обмен по CbC MCAA на нереципрочна основа, би било в противоречие с правната рамка, установена от Директивата като цяло. Следователно, доколкото законодателството на ЕС е обвързващо за държавите членки, НАП приема, че в конкретния случай по отношение на "А" ЕООД е изпълнено условието на чл. 143ц, ал. 1, т. 2 от ДОПК, дори когато Каймановите острови, на които крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е страна по CbC MCAA, тъй като това специално международно споразумение понастоящем се прилага нереципрочно по отношение на България и не съществува друг механизъм, по който страната ни ефективно да получава отчети по държави. В тази връзка следва да се отбележи също така, че до настоящия момент Каймановите острови не са изразили изрично съгласие след възстановяване на автоматичния обмен на информация да обменят с България отчети по държави, съдържащи информация за МГП с български съставни предприятия, които са били подадени в тяхната юрисдикция за съответните преходни отчетни периоди.