ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредбата за командировките в страната /НКС/
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи писмено запитване с вх. № 20-29-39/14.10.2020 г., относно разяснение по отношение на изплащане на командировъчни суми.
Излагате следната фактическа обстановка:
За изпълнение на задълженията на туристическо дружество "Р....", служителите се командироват в други населени места, извън общината. Командировката понякога е два и повече дни. Квартирни пари не се изплащат на служителите, предвид, че същите нощуват в частни домове на свои близки.
Задавате въпроса:
- Какъв следва да е размерът на дневните пари, при условие, че престоят е повече от един ден, но не са представени документи за нощувки и няма платени квартирни пари?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според действащото законодателство командировъчните пари на лицата по трудови правоотношения се определят по реда на чл. 215 от Кодекса на труда. Във връзка с чл. 215 КТ в момента са в сила следните две наредби на Министерския съвет:
- Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г. /НКС/
- Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г. /НСКСЧ/
В случая следва да се има предвид Наредба за командировки в страната, като същата регламентира минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. Това означава, че в отделните предприятия могат да се определят и заплатят по-високи размери.
По същество наредбата защитава лицата на трудови договори от заплащане на обезщетение за командировка по-ниско от посочените размери.
Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели.
Данъчното третиране на командировъчни разходи, в т.ч. и сумите за дневни, е уредено в чл. 33 от ЗКПО.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:
-пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
-командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни, освен горните изисквания, следва да сте изпълнили и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.
ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите лица, съответно отразява в счетоводството си. Предвид обстоятелството, че правната и документална регламентация на командировките в страната се съдържа в Наредбата за командировките в страната /НКС/, отговорът на въпроса относно размера на данъчно признатия разход за дневни пари следва да се търси именно в Наредбата. Коментираните разходи ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията на двата нормативни акта - ЗКПО и НКС.
Нормативното основание за изплащане на дневни пари и техните размери е чл. 19 от НКС. На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20.00 лв. за всеки ден от командировката.На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено мястобез нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера посочен по-горе или 10.00 лв.
Следователно при условие, че лицата са командировани за повече от един ден, същите имат право на дневни пари в размер на не по-малко от 20.00 лв. Липсата на заплатени квартирни пари и документ за нощувки не е основание за по-малко заплащане. Както бе посочено по-горе регламентираните размери в наредбата са, за да защитят правата на командированите работници от по-ниско заплащане на обезщетение при командировка.
Работодателят не е ограничен в изплащането на по-голям размер на дневните средства, но когато превиши двукратния размер от определения в наредбата/ т.е. дневни 20 лв. по 2 /, то превишението подлежи на облагане с данък, натрупано с изплатеното възнаграждение.
За целите на облагането с данък върху доходите, размерът на дневните пари, изплащани на командировани лица е регулиран чрез нормата на чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно горният регламент в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Както вече коментирахме, нормативният акт, уреждащ лимита на разходите за транспорт, квартирни и дневни, с който следва да се съобразите е НКС. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определена по реда на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от Наредбата, ще представлява на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от ЗДДФЛ облагаем доход за физическото лице - получател.
Изложена е следната фактическа обстановка: Туристическо дружество "Р...." командирова свои служители в други населени места извън общината за изпълнение на служебните им задължения. Командировките понякога са с продължителност два и повече дни. На служителите не се изплащат квартирни пари, тъй като нощуват в частни домове на свои близки.
Въпрос: Какъв следва да е размерът на дневните пари, при условие, че престоят е повече от един ден, но не са представени документи за нощувки и няма платени квартирни пари?
Командировъчните пари на лицата по трудови правоотношения се определят по реда на чл. 215 от Кодекса на труда. Във връзка с чл. 215 КТ са в сила две наредби на Министерския съвет:
- Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г. (НКС);
- Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г. (НСКСЧ).
В разглеждания случай е приложима Наредбата за командировки в страната. Тя определя минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. В отделните предприятия могат да се определят и изплащат по-високи размери. Наредбата има за цел да защити лицата по трудови договори от изплащане на обезщетение за командировка под установените минимални размери.
Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели. Данъчното третиране на командировъчните разходи, включително дневните пари, е уредено в чл. 33 от ЗКПО. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
- командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата - в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения или по договор за управление и контрол.
За данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни пари, освен тези условия, трябва да е спазен и общият принцип на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост на счетоводните разходи с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.
ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите лица и отразява в счетоводството си. Поради това, че правната и документална регламентация на командировките в страната се съдържа в НКС, отговорът относно размера на данъчно признатия разход за дневни пари следва да се търси именно в тази наредба. Разходите за дневни ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията едновременно на ЗКПО и НКС.
Нормативното основание за изплащане на дневни пари и техните размери е чл. 19 от НКС. Съгласно този член:
- на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20,00 лв. за всеки ден от командировката;
- на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от посочения по-горе размер, т.е. 10,00 лв.
Следователно, когато лицата са командировани за повече от един ден, те имат право на дневни пари в размер не по-малък от 20,00 лв. за всеки ден. Липсата на заплатени квартирни пари и липсата на документ за нощувки не е основание за изплащане на по-нисък размер на дневните пари. Регламентираните в наредбата размери целят да защитят правата на командированите работници от по-ниско заплащане на обезщетение при командировка.
Работодателят не е ограничен да изплаща по-голям размер на дневните средства. Когато обаче изплатеният размер надвиши двукратния размер, определен в наредбата (т.е. над 40,00 лв. при нормативни 20,00 лв. дневни), превишението подлежи на облагане с данък, като се натрупва с изплатеното трудово възнаграждение.
За целите на облагането с данък върху доходите на физическите лица размерът на дневните пари, изплащани на командировани лица, е регулиран от чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Нормативният акт, който урежда лимита на разходите за транспорт, квартирни и дневни пари и с който следва да се съобразите, е НКС. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определен по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от НКС, представлява на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от ЗДДФЛ облагаем доход за физическото лице - получател.
Извод: При командировки с престой повече от един ден, независимо че не са изплатени квартирни пари и не са представени документи за нощувки, на командированите лица следва да се изплащат дневни пари в размер не по-малък от 20,00 лв. за всеки ден, като работодателят може да определи и по-висок размер, но сумата над двукратния нормативен размер (над 40,00 лв. дневно) се облага като доход от трудово правоотношение по реда на ЗДДФЛ.
