Относно: Облагане на приход от обезщетение, получено от фондация, която не е извършвала стопанска дейност
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ....... от 22.10.2018 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
В запитването е посочено, че фондацията не е извършвала стопанска дейност. Притежавала е собствен служебен автомобил, който е бил амортизиран напълно. През 2018 г. настъпва застрахователно събитие, при което автомобилът е напълно унищожен и фондацията получава застрахователно обезщетение.
Поставени са два въпроса:
- Счита ли се сумата от застрахователно обезщетение за приход от стопанска дейност?
- Следва ли да се подава годишна данъчна декларация и върху сумата да бъде начислен и платен корпоративен данък по ЗКПО?
Във връзка с изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), предприятия - юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на база национален счетоводен стандарт. В приложимия стандарт 9 "Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност", с § 3.2 е регламентирано, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 от закона принципно е определено, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическо лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, поради което, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти.
Целта на сключване на договор за застраховка е да бъде възмездено лицето при настъпване на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Считам, че сключването на договор за застраховка не може да бъде приравнено на търговска сделка за фондацията, тъй като застраховането е насочено, към предотвратяване на финансови загуби в резултат на настъпване на застрахователно събитие.
Доколкото в запитването е посочено, че фондацията не извършва стопанска дейност (факт, който подлежи на доказване), т.е. няма сделки по чл. 1 от ТЗ и приходи от наеми, и твърдението, че катастрофиралият автомобил е обслужвал нестопанската дейност на лицето, може да се направи извод, че получените парични средства от застрахователно обезщетение не са приход от стопанска дейност.
Фондацията е задължена да подава годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, когато осъществява сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или е данъчно задължена за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: фондацията не е извършвала стопанска дейност. Притежавала е собствен служебен автомобил, който е бил напълно амортизиран. През 2018 г. настъпва застрахователно събитие, при което автомобилът е напълно унищожен и фондацията получава застрахователно обезщетение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Счита ли се сумата от застрахователно обезщетение за приход от стопанска дейност?
Въпрос 2: Следва ли да се подава годишна данъчна декларация и върху сумата да бъде начислен и платен корпоративен данък по ЗКПО?
Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за счетоводството предприятия - юридически лица с нестопанска цел съставят годишните си финансови отчети на база национален счетоводен стандарт. В приложимия стандарт 9 "Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност", в § 3.2 е предвидено, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се съдържа определение за "стопанска дейност". На основание чл. 1, т. 2 от ЗКПО принципно е определено, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, те са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От изложеното следва, че юридическо лице с нестопанска цел може да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
- дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
- цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти.
Целта на сключване на договор за застраховка е да бъде възмездено лицето при настъпване на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Счита се, че сключването на договор за застраховка не може да бъде приравнено на търговска сделка за фондацията, тъй като застраховането е насочено към предотвратяване на финансови загуби в резултат на настъпване на застрахователно събитие.
Доколкото в запитването е посочено, че фондацията не извършва стопанска дейност (факт, който подлежи на доказване), тоест няма сделки по чл. 1 от ТЗ и приходи от наеми, и при твърдението, че катастрофиралият автомобил е обслужвал нестопанската дейност на лицето, може да се направи извод, че получените парични средства от застрахователно обезщетение не са приход от стопанска дейност.
Извод: При посочените условия сумата от застрахователното обезщетение не се счита за приход от стопанска дейност на фондацията.
Фондацията е задължена да подава годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, когато осъществява сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или е данъчно задължена за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО.
Извод: Само получаването на застрахователното обезщетение при липса на сделки по чл. 1 от ТЗ, приходи от наем и задължение за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО не поражда задължение за подаване на годишна данъчна декларация и за начисляване и плащане на корпоративен данък по ЗКПО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти.
