ЗДДС - чл. 96, ал. 1; чл. 21, ал. 2;
ЗДДФЛ - чл. 13, ал. 1, т. 23; чл. 52, ал. 1, т. 3;
Регламент 883/2004 г., чл. 11 до 16; 1 /а/ и /б/;
Регламент 987/2009 г., чл. 14 /6,8,9/; чл. 16 /1/, чл. 19 /2/
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при договор за консултантски услуги
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № .../15.08.2017 г., препратено за отговор по компетентност от дирекция ОДОП ...
Изложена е следната фактическа обстановка: От 2017 г. лицето е регистрирано като упражняващо свободна професия. През 2017г. е сключен договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар. "Консултантските услуги" се изразяват в извършване на финансови одити на физически лица в България, в страни членки на Европейския съюз и в трети страни. При извършване на одити в градове, различни от адреса на постоянното пребиваване се заплащат командировъчни в размер на 35 евро на ден.
Поставени са следните въпроси:
- Подлежи ли лицето на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС при достигане на оборот 50 000 лв.?
- Къде следва да се извършва осигуряването?
- Сумите, получени за командировка /35 евро/ облагат ли се с данък по ЗДДФЛ?
- Сумите по въпрос 3 участват ли при определяне на облагаемия доход по чл.96 от ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и четвърти въпрос:
Относно прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС като облагаема доставка се определя всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай, предмет на доставката е консултантска услуга за фирма от Гибралтар.
Когато предмет на доставката е услуга, във връзка с правилното третиране по ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В този случай от особено значение е изясняване на статута на получателя на съответната услуга, а именно - дали той е данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент 282/2011, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Текста на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Регламент 282/2011 гласи, че:
Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката - дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател по консултантската услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Гибралтар.
В тази хипотеза, при извършването на консултантски услуги за фирма от Гибралтар, за Вас няма да възникне задължение за регистрация по чл.96 от ЗДДС, тъй като тази доставка на услуга е с място на изпълнение в трета държава, където е установен получателя по нея. Такава доставка не формира облагаем оборот, тъй като не е с място на изпълнение на територията на страната.
По втори въпрос:
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
В конкретния случай, представената фактическа обстановка в запитването Ви е недостатъчна, за да се определи законодателството, по което трябва да се осигурявате. Посочили сте, че имате регистрация като лице упражняващо свободна професия в България, т.е. имате статут на самостоятелно заето лице в България и във връзка със сключен договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар, ще извършвате финансови одити на физически лица в България и в страни от Европейския съюз и трети страни. Посочили сте още, че одитите се извършват по адрес на лицата, в съответната държава-членка или трета страна.
При така изложената фактическа обстановка изразявам принципно становище по поставения въпрос:
По отношение на дейността Ви на територията на държави-членки на Европейския съюз:
С присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) от 01.01.2007 г. страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/7.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11-16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, според който лицата, попадащи в приложното му поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава-членка (основание чл. 11(1) от регламента).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е:
- определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
- определя се в коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris").Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени и разпоредби за определяне на приложимото законодателство спрямо лица, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави-членки преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда полаган на територията на съответните държави. При дефиниране дейността на лицето като дейност на заето или на самостоятелно заето лице се изхожда от осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се полага труда или е налице положение, което се приема за еквивалентно (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Когато става въпрос за лица обичайно осъществяващи дейност като самостоятелно заети в две или повече държави-членки, Регламент № 987/2009 определя, че това са тези които едновременно извършват или редуват една или повече отделни дейности като самостоятелно заети лица в две или повече държави-членки, независимо от естеството на тези дейности, (основание чл. 14(6) от регламента по прилагане).
На основание чл. 13(2)(а) от Регламент № 883/2004 самостоятелно заетите лица, които обичайно работят в две или повече държави-членки са подчинени на законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако осъществяват значителна част от дейността си в тази държава.
Според Регламент № 987/2009 "значителна част от дейността", упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности (основание чл. 14(8) от регламента по прилагане). В рамките на цялостната оценка дял по-малък от 25 % по отношение на оборотът, работното време, броят на предоставените услуги и/или доходът показва, че в съответната държава-членка не се извършва "значителна част от дейността" на самостоятелно заетото лице.
Спрямо самостоятелно заето лице, което обичайно работи в две или повече държави-членки, но не извършва "значителна част от дейността" си в държавата-членка по пребиваване се прилага законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му (основание чл. 13(2)(б) от Регламент № 883/2004).
При определяне на "мястото на съсредоточаване" на дейността, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се прави цялостна оценка на дейността на това лице, като се вземат предвид най-вече местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на лицето, за което свидетелстват всички обстоятелства и всички други относими аспекти (основание чл. 14(9) от Регламент № 987/2009).
Самостоятелно заетите лица, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивават (основание чл. 16(1) от Регламент № 987/2009).
Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата-членка по пребиваване на лицето. Институцията, извършила временното определяне информира институциите на всички държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани не изрази различно становище.
Приложимото законодателството се удостоверява с формуляр А1. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава-членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави-членки, с които би могло да възникне правна колизия.
Документът се издава след подадено от лицето искане, а не по инициатива на компетентната институция (основание чл. 19(2) от Регламент № 987/2009).
Удостоверяването по отношение на лицата за които се прилага българското законодателство се извършва от Националната агенция за приходите.
За целта заинтересованото лице подава искане по образец (Окд-239) до компетентната териториална дирекция на агенцията, която при наличие на условията издава удостоверението по процедурата, определена в Регламент№ 987/2009и Глава дванадесета "Административно обслужване" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Напълно е възможно самостоятелно заетото в две или повече държави-членки лице да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това документът може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето.
При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи на самостоятелно заетото в две или повече държави-членки лице се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски по националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
С оглед гореизложеното, доколкото посочвате, че пребиваването Ви по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 е на територията на България, на основание чл. 16 от Регламент 987/2009 следва да уведомите компетентната институция по приложимо право в България - Националната агенция за приходите, с цел определяне и удостоверяване на приложимото за Вас законодателство.
В допълнение Ви уведомяваме, че когато става въпрос за удостоверяване на приложимото законодателство по отношение на лица, обичайно осъществяващи дейност в две или повече държави-членки, прилаганата от НАП практика не изключва възможността удостоверението да се издаде за повече от една държава.
Въпреки това, преценката за наличието на условията и издаването на формуляра се извършва от компетентната ТД на НАП в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
По отношение на дейността Ви на територията на трети страни:
С оглед на това, че в запитването не посочвате в кои трети страни ще упражнявате дейност следва да имате предвид, че за осигуряването Ви могат за възникнат следните хипотези:
1. осъществяване на дейност в България и страна с която България има сключен договор/спогодба в областта на социалната сигурност;
2. осъществяване на дейност в България и трета страна, с която няма сключен договор/спогодба.
Когато упражнявате дейност едновременно в България и трета страна, с която България има сключен договор/спогодба за социална сигурност, следва да спазвате
въведените с него/нея конкретни правила при определяне на приложимото законодателство.
Когато дейността Ви е в България и в трета страна, с която България няма сключен договор/спогодба за социална сигурност, който/която да въвежда правила при определяне на приложимо законодателство, за дейността Ви в България като самоосигуряващо се лице (лице, регистрирано като упражняващо свободна професия) е приложимо българското законодателство. Изпълнението на задълженията Ви по българското осигурително законодателство, само по себе си не изключва възникването на задължения по законодателството на другата държава, на чиято територия също упражнявате дейност, в зависимост от спецификата на осигурителното законодателство на въпросната държава.
По трети въпрос:
Относно прилагане на ЗДДФЛ:
Редът и условията за командироване в страната, както правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани в Наредбата за командировки в страната /обн. ДВ бр. 11/1987г., изм. ДВ. бр. 2/7.01.2011г./. Наредбата за командировки в страната /НКС/ е издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от КТ. По принцип тази наредба урежда командироването на лицата, работещи по трудови правоотношения. В този смисъл работодателят може да командирова само свои работници и служители. Изключение от това правило е предвидено в чл. 5 от НКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
Според ал. 2 на същия член могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, работещи на обществени начала, самодейци и други, които се изпращат за изпълнение на възложени им задачи вън от постоянното им местоживеене.
Осъществяването на командировката се извършва с издаване на заповед от командироващия, в която се определят условията по командировката.
В случаите, когато възложителят заплаща на физическото лице разходи за командировки, т.е разходите за командировка са за сметка на възложителя, те представляват елемент от възнаграждението по договора.
Относно документирането и облагането на изплатените Ви от възложителя командировъчни пари, следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ не са облагаеми получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
Този необлагаем доход на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При условие, че получите дневни командировъчни пари над необлагаемия размер, посочен в чл. 13, ал. 1, т. 23, то разликата ще формира облагаем доход по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Този доход ще подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка: От 2017 г. лицето е регистрирано като упражняващо свободна професия. През 2017 г. е сключен договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар. Консултантските услуги се изразяват в извършване на финансови одити на физически лица в България, в държави - членки на Европейския съюз и в трети страни. При извършване на одити в градове, различни от адреса на постоянното пребиваване, се заплащат командировъчни в размер на 35 евро на ден.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли лицето на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС при достигане на оборот 50 000 лв.?
Въпрос 2: Къде следва да се извършва осигуряването?
Въпрос 3: Сумите, получени за командировка (35 евро), облагат ли се с данък по ЗДДФЛ?
Въпрос 4: Сумите по въпрос 3 участват ли при определяне на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС?
По първи и четвърти въпрос - прилагане на ЗДДС
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона.
По чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставките на финансови услуги по чл. 46 и доставките на застрахователни услуги по чл. 47.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен ако законът предвижда друго.
В конкретния случай предмет на доставката е консултантска услуга за фирма от Гибралтар. При доставка на услуга за целите на ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката. За това е от особено значение да се изясни статутът на получателя - дали е данъчно задължено лице.
В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, с които се доказва статутът на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент (ЕС) № 282/2011, в сила от 01.07.2011 г., който е задължителен и се прилага пряко във всички държави - членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице регламентът предвижда доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя, като тези документи са различни според това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Съгласно чл. 18, т. 3 от Регламент 282/2011 доставчикът на услуги, освен ако не разполага с информация за противното, може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността; или
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от държавата по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като проверки на самоличността и на плащанията.
Проверката в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, следва да включва например проверки в публични регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката зависи от характера на търговските взаимоотношения между страните - дали са инцидентни или с траен и системен характер.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател по консултантската услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Гибралтар. В тази хипотеза при извършване на консултантски услуги за фирма от Гибралтар за лицето не възниква задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС, тъй като доставката на услугата е с място на изпълнение в трета държава, където е установен получателят. Такава доставка не формира облагаем оборот, тъй като не е с място на изпълнение на територията на страната.
Извод: При условие, че получателят - фирма от Гибралтар - е данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на консултантските услуги е в Гибралтар по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, тези услуги не формират облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС и не пораждат задължение за регистрация по този член; съответно сумите, свързани с тези доставки, не се включват в облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС.
По втори въпрос - прилагане на осигурителното законодателство
Представената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се определи законодателството, по което лицето трябва да се осигурява. Посочено е, че лицето има регистрация като упражняващо свободна професия в България, т.е. има статут на самостоятелно заето лице в България, и във връзка със сключения договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар, ще извършва финансови одити на физически лица в България, в държави - членки на Европейския съюз и в трети страни. Посочено е още, че одитите се извършват по адрес на лицата в съответната държава - членка или трета страна.
При тази фактическа обстановка се изразява принципно становище по въпроса за осигуряването.
По отношение на дейността на територията на държави - членки на Европейския съюз: С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 01.01.2007 г. страната прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
Като източник на вторичното право на ЕС регламентите са с общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави - членки. В тях са уредени правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство при трансгранични ситуации, включително за самостоятелно заети лица, които осъществяват дейност в повече от една държава - членка.
Относими са разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004, включително чл. 11, пар. 1, букви "а" и "б", както и разпоредбите на чл. 14, пар. 6, 8 и 9, чл. 16, пар. 1 и чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, които уреждат критериите и процедурите за определяне на приложимото законодателство при лица, упражняващи дейност в две или повече държави - членки, включително като самостоятелно заети.
С оглед на изложеното и предвид непълнотата на фактическата обстановка, в становището не се прави конкретно определяне на държавата, чието осигурително законодателство следва да се прилага, а се посочва, че това следва да стане при спазване на правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, като се вземат предвид конкретните факти за мястото и характера на упражняваната дейност, продължителността и разпределението на дейността между отделните държави - членки.
Извод: Поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка не може да се определи конкретно по кое национално законодателство следва да се осигурява лицето; приложимото осигурително законодателство следва да се определи по правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, въз основа на пълните данни за реално упражняваната дейност в отделните държави.
По трети въпрос - прилагане на ЗДДФЛ
Относно данъчното третиране по ЗДДФЛ на сумите, получени за командировка в размер на 35 евро на ден, следва да се приложат разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ и чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото са относими към доходи от дейност като лице, упражняващо свободна професия, и към необлагаемите доходи, свързани с командировки и пътни разходи, когато са налице условията, предвидени в закона.
Съгласно тези разпоредби се определя дали конкретните суми, изплащани като командировъчни (35 евро на ден), представляват необлагаем доход или подлежат на облагане като част от дохода от стопанска дейност като свободна професия, в зависимост от това дали са налице законовите предпоставки за признаването им като необлагаеми командировъчни или пътни пари.
Извод: Данъчното третиране на сумите от 35 евро на ден зависи от прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 23 и чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ; при наличие на условията по тези разпоредби сумите могат да бъдат необлагаеми, а при липса на такива - се третират като облагаем доход от дейност като свободна професия.
