Изх. № 53-00-141
09.07.2024г.
ЗДДС - чл. 113, ал. 1, т. 5
Регистрирана сте по реда на Търговския закон(ТЗ) като едноличен търговец (ЕТ) с посочената в запитването фирма (наименование) на предприятието, както и по реда на ЗДДС. Възнамерявате да отдавате по наем собствен недвижим имот, като наемател ще бъде юридическо лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
- Данъчно задължено лице ли сте по смисъла на ЗДДС и следва ли да облагате доставките по реда на закона?
- Кой от двата номера следва да бъде вписан в издаваните фактури - единният граждански номер (ЕГН) или идентификационният номер за целите на ЗДДС?
- Как следва да бъдат отразявани издаваните фактури в дневника за продажби?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос.
На първо място следва да бъде изяснен статутът на едноличния търговец по смисъла на ТЗ.Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Видно от това характерните белези на ЕТ са физическо лице, дееспособно, имащо местожителство на територията на България, регистрирано по реда на ТЗ. Следователно за разлика от търговските дружества, които са юридически лица, ЕТ е физическо лице, регистрирано като търговец. Този извод е в съответствие с чл. 1 от ТЗ, според който търговец може да бъде както юридическо, така и физическо лице, и се подкрепя от всички останали разпоредби на ТЗ, регламентиращи статута на ЕТ, от чл. 56 до чл. 60а, включително. Примери за това са изискването на чл. 56 от ТЗ за местожителство в страната, предвид обстоятелството, че към датата на влизане в сила на разпоредбата на ТЗ местожителство са имали само физическите лица, както и разпоредбите на чл. 60а,
т. 1 - т. 3 от ТЗ, в които се използват понятията местожителство, смърт, поставяне под запрещение, също характеризиращи еднозначно ЕТ като физическо лице. Отделно от изложеното, за да има един правен субект или социално образувание качеството юридическо лице, то следва да му бъде изрично признато от закона. Така например с
чл. 63, ал. 3 от ТЗ изрично са прогласени за юридически лица търговските дружества. Такова прогласяване по отношение на ЕТ в българското търговско законодателство не е направено. Следователно след регистрацията си по реда на ТЗ ЕТ си остава физическо лице. В резултат от нея не възниква ново лице, а се разширява правосубектността на физическото лице чрез включването в обема ѝ на права и задължения, характерни само за търговците по смисъла на ТЗ.
По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително използването на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В същата разпоредба е посочено, че дейността на търговците винаги е независима икономическа дейност. Същевременно по силата на чл. 95, ал. 1 и чл. 96,
ал. 2, т. 1 от ЗДДС на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната и извършващо облагаеми доставки, без значение в какво юридическо качество извършва такива - търговец, свободна професия, частен съдебен изпълнител или друго, а облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на всички, извършвани от него облагаеми доставки.
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка, която е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично предвидените случаи. Изключения са предвидени в разпоредбите на чл. 45,
ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Предвид обстоятелството, че имотът ще се отдава под наем на юридическо лице, то разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС не намира приложение. В зависимост от вида на имота следва да се прецени дали може да бъде приложена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването ѝ под наем или аренда. Ако имотът попада сред изброените в този текст, то доставката (наемът на имота) е освободена от облагане с ДДС и на основание чл. 86, ал. 3 от закона за същата не се начислява данък.
В случай че доставката е облагаема, следва да имате предвид, че съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставки с непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която то е станало дължимо, а на основание чл. 25, ал. 6,
т. 1 от закона данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Видно от изложеното Вие сте физическо лице, търговец по смисъла на ТЗ и данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, регистрирано по ЗДДС. При положение че в конкретния случай отдаването под наем е облагаема по естеството си доставка, то при възникване на данъчното събитие за Вас ще възникне задължението за нейното облагане по реда на ЗДДС, като лице, регистрирано на основание различно от чл. 97а, чл. 99,
чл. 100, ал. 2 или чл. 156 от ЗДДС.
В съответствие с горното в дневника за продажбите доставките следва да бъдат отразявани като облагаеми със ставка 20 на сто.
Въпросите относно данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях, са разгледани подробно в указание с
изх. №91-00-261/04.09.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
По втори въпрос.
Реквизитите на фактурата са регламентирани в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно
т. 5 на чл. 113, ал. 1, когато доставчикът е регистриран по ЗДДС, той следва да посочи своя регистрационен номер за целите на ЗДДС. Това следва от втората част на разпоредбата, видно от която някой от другите номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се посочва само в случаите, в които доставчикът не е регистриран по реда на ЗДДС. В унисон с тази разпоредба е и §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), съгласно която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Регистрирани сте като едноличен търговец по реда на Търговския закон и като лице по ЗДДС. Възнамерявате да отдавате под наем собствен недвижим имот на юридическо лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Данъчно задължено лице ли сте по смисъла на ЗДДС и следва ли да облагате доставките по реда на закона?
Въпрос 2: Кой от двата номера следва да бъде вписан в издаваните фактури - единният граждански номер (ЕГН) или идентификационният номер за целите на ЗДДС?
Въпрос 3: Как следва да бъдат отразявани издаваните фактури в дневника за продажби?
По първи и трети въпрос
На първо място се изяснява статутът на едноличния търговец по смисъла на ТЗ. Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Характерните белези на ЕТ са: физическо лице, дееспособно, с местожителство на територията на България, регистрирано по реда на ТЗ.
За разлика от търговските дружества, които са юридически лица, ЕТ е физическо лице, регистрирано като търговец. Това съответства на чл. 1 от ТЗ, според който търговец може да бъде както юридическо, така и физическо лице, и се подкрепя от разпоредбите на ТЗ относно статута на ЕТ - от чл. 56 до чл. 60а включително.
Като примери се посочват:
- изискването на чл. 56 от ТЗ за местожителство в страната, при положение че към датата на влизане в сила на разпоредбата местожителство са имали само физическите лица;
- разпоредбите на чл. 60а, т. 1 - т. 3 от ТЗ, в които се използват понятията "местожителство", "смърт", "поставяне под запрещение", еднозначно характеризиращи ЕТ като физическо лице.
За да има един правен субект или социално образувание качеството "юридическо лице", това качество трябва да му бъде изрично признато от закона. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ТЗ търговските дружества са изрично прогласени за юридически лица. Такова прогласяване по отношение на ЕТ в българското търговско законодателство не е направено.
Следователно, след регистрацията си по реда на ТЗ, ЕТ остава физическо лице. Не възниква ново лице, а се разширява правосубектността на физическото лице чрез включване в нея на права и задължения, характерни за търговците по смисъла на ТЗ.
По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително използването на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В същата разпоредба е посочено, че дейността на търговците винаги е независима икономическа дейност.
Съгласно чл. 95, ал. 1 и чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната и извършващо облагаеми доставки, без значение в какво юридическо качество извършва такива - търговец, свободна професия, частен съдебен изпълнител или друго. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на всички извършвани от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка, която е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично предвидените случаи. Изключения са предвидени в чл. 45, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС.
Предвид обстоятелството, че имотът ще се отдава под наем на юридическо лице, разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС не намира приложение.
В зависимост от вида на имота следва да се прецени дали може да бъде приложена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването ѝ под наем или аренда. Ако имотът попада сред изброените в този текст, доставката (наемът на имота) е освободена от облагане с ДДС и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за същата не се начислява данък.
В случай че доставката е облагаема, следва да се има предвид, че съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставки с непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която то е станало дължимо. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
От изложеното следва, че Вие сте физическо лице, търговец по смисъла на ТЗ и данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, регистрирано по ЗДДС. При положение че в конкретния случай отдаването под наем е облагаема по естеството си доставка, при възникване на данъчното събитие за Вас възниква задължение за нейното облагане по реда на ЗДДС, като лице, регистрирано на основание, различно от чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2 или чл. 156 от ЗДДС.
В съответствие с горното, в дневника за продажбите доставките следва да бъдат отразявани като облагаеми със ставка 20 на сто.
Посочва се, че въпросите относно данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях, са разгледани подробно в указание с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Извод: Като ЕТ Вие сте физическо лице - търговец и данъчно задължено лице по ЗДДС. Ако отдаването под наем на имота представлява облагаема доставка, сте длъжни да я облагате по реда на ЗДДС и да я отразявате в дневника за продажбите като облагаема доставка със ставка 20%.
По втори въпрос
Реквизитите на фактурата са регламентирани в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, когато доставчикът е регистриран по ЗДДС, той следва да посочи своя регистрационен номер за целите на ЗДДС. Това следва от втората част на разпоредбата, според която някой от другите номера по чл. 84 от ДОПК се посочва само в случаите, в които доставчикът не е регистриран по реда на ЗДДС.
В унисон с тази разпоредба е и § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗДДС, съгласно която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Извод: В издаваните фактури следва да посочвате идентификационния номер за целите на ЗДДС, а не ЕГН, като този ДДС номер се използва за всички доставки, представляващи независима икономическа дейност.
