НАП: Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по чл. 18 от ЗДДФЛ при навършена пенсионна възраст

Изложена е следната фактическа обстановка: назначено е лице на трудов договор, родено през 1951 г. Лицето е представило решение на ТЕЛК с определена степен на намалена работоспособност 94% със срок до 01.03.2019 г. Лицето не е предоставило разпореждане от Националния осигурителен институт (НОИ) за отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Има ли право това лице да ползва данъчно облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на месечната основа по реда на чл. 42 от същия закон?

Въпрос 2: Има ли право това лице на основен платен годишен отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Част от запитването е свързана с прилагането на трудовото законодателство, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. По този въпрос следва да се обърнете по компетентност към Министерство на труда и социалната политика.

Относно прилагането на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ е предвидено следното:

• сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението;
• месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

От тези разпоредби следва, че едно от условията за ползване на облекчението е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила решение, издадено от компетентен орган (ТЕЛК или НЕЛК), с което е определен съответният процент на намалена работоспособност (50 или над 50 на сто).

На основание § 10а, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2012 г., лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.

От тази разпоредба следва, че са възможни две хипотези, при които лицето запазва правото си на облекчение по чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, независимо от срока, посочен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, като определяща е възрастта на лицето, а не наличието на разпореждане от НОИ за отпускане на пенсия.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

• до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
• до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

Предвид тази разпоредба, фактът, че лицето в конкретния случай не е предоставило разпореждане от НОИ за отпусната пенсия, не го лишава от възможността да ползва облекчението по чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ във връзка с § 10а, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на закона.

В запитването не е посочена датата, на която е установена намалената работоспособност, поради което не може да се прецени каква е възрастта на лицето към този момент, но е ясно, че към датата, на която изтича решението на ТЕЛК, тази възраст е навършена - към 31.12.2016 г. лицето е на над 65 години. В тази връзка се приема, че лицето попада поне в една от двете хипотези, обхванати в нормата на § 10а, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ.

Предвид това, на база посоченото решение на ТЕЛК е възможно лицето да ползва облекчението по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ при формирането на месечната данъчна основа по реда на чл. 42 от същия закон.

Освен това, в случай че към 31 декември на текущата година сте основен работодател на това лице, то има право да ползва облекчението в годишен размер при определянето на годишната данъчна основа и дължимия годишен данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.

Извод по Въпрос 1: Лицето има право да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ при определяне на месечната данъчна основа по чл. 42 от закона, както и в годишен размер по чл. 49 от ЗДДФЛ, независимо че не е представило разпореждане от НОИ за отпусната пенсия, при условията на § 10а, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ.

Извод по Въпрос 2: По въпроса за правото на основен платен годишен отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда НАП не се произнася, тъй като това е материя на трудовото законодателство и следва да се отправи запитване към Министерство на труда и социалната политика.