НАП: Данъчно и осигурително третиране на краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот – съпружеска имуществена общност чрез онлайн платформа

Изх. № М-24-38-49

Дата: 19.08.2021 год.

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 31;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДС, чл. 45, ал. 4;

ЗДДС, чл. 45, ал. 6;

ЗДДС, чл. 97а;

ЗМДТ, чл. 61з;

КСО, чл. 4.

ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО) на доставка, извършвана от онлайн платформа във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот - съпружеска имуществена общност (СИО)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № М-24-38-49/20.05.2021 г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция ....., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Физическо лице e закупило недвижим имот в режим на СИО. Възнамерява да отдава под наем краткосрочно чрез онлайн платформа booking част от имота, а другата част - да обитава, за което сочи, че има регистрация по настоящ адрес.

При допълнително проведен от ДОДОП .... телефонен разговор е уточнено, че единият от съпрузите ще осъществява дейността и той ще се регистрира за посредническите услуги на онлайн платформата booking.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Подлежи ли на регистрация по чл. 97а от ЗДДС физическото лице във връзка със заплащаните комисиони на онлайн платформаbooking(нидерландска фирма)?

2. Трябва ли да се внася авансов данък за доход от наем или данъкът се внася с подаване на годишна данъчна декларация(ГДД)по чл. 50 от ЗДДФЛ? Ако следва да се внася авансов данък, с коя декларация се подава информация за този данък?

3. Какви осигуровки се внасят и каква е базата за изчисляване(при условие че лицето е назначено на постоянен трудов договор, който е под минималния осигурителен доход)и коя е базата за изчисляването им - придобития месечен доход от наем или минималната работна заплата? Подава ли се декларация обр. 1, респективно декларация обр. 6 ежемесечно, за да бъде прихванато плащането на тези осигуровки или се подава еднократна декларация обр. 6 с код 13?

4. Намалява ли се размерът на придобития доход от наем с вноските на направените осигуровки?

5. При условие че наемодателят обитава имота, какъв процент на данъка върху общия доход(ДОД)следва да се плаща - 10% с приспадане на 10% нормативно признати разходи или 15%?

6. Кои приложения от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се попълват?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Относно прилагането на ЗДДС

1. Относно характера на доставката, извършвана от онлайн платформа booking във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот - СИО

Във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот - СИО, на територията на страната физически лица - съпрузи, ще използват услуги на доставчик (онлайн платформа booking), който не е установен на територията на страната. Доколкото в запитването не е посочено друго, приемам в случая, че доставчикът - платформата, ще извършва услугите от името и за сметка на физическите лица - съпрузи, които ще предоставят част от недвижим имот - СИО, за краткосрочно ползване.

Доколкото в случая, изложен в запитването, доставчикът (онлайн платформа booking) чрез платформата ще осигурява възможността за сключване на договор между физическите лица - съпрузи, които предоставят част от недвижим имот - СИО, за краткосрочно ползване, и потенциалния клиент, считам, че услугата, която ще предоставя, е услуга по посредничество.

2. Относно характера на доставката, извършвана от физически лица - съпрузи, свързана с краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот - СИО

За да бъде определено мястото на изпълнение на доставката на посредническите услуги, извършвани от онлайн платформа booking, следва да бъде изяснен характерът на услугата, извършвана от физическите лица, предоставящи част от недвижим имот, СИО - отдаване под наем или настаняване.

Според установената съдебна практика (решения на Съда на Европейския съюз - СЕС, по дела С-174/06, т. 31, и С-270/09, т. 46) отдаването под наем по същество се състои в предоставянето на наемателя за уговорен срок и срещу възнаграждение, на правото да държи недвижимия имот като собственик и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право.

Относно понятието "настаняване", § 1, т. 45 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС препраща към определението за "основни туристически услуги" съгласно т. 69 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). "Основни туристически услуги" по смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗТ (в сила от 26.03.2013 г.) са настаняване, хранене и транспортиране, а съгласно § 1, т. 12 от ДР на отменения ЗТ "основни туристически услуги" са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на законодателството на транспорта. Съгласно указание на министъра на финансите с изх. № УК-2/10.07.2012 г. относно приложението на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г., за да е налице услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената данъчна ставка, е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва:

- нощувка;

- нощувка и хранене;

- нощувка, хранене и транспортиране.

Считам, че указанието следва да се приложи и за доставки, извършени след 26.03.2013 г. при действието на новия ЗТ, въпреки липсата на "нощувка" в дефиницията за "основни туристически услуги", съгласно § 1, т. 69 от ЗТ, тъй като целта на "настаняването" е да се предостави нощувка.

Според чл. 3, ал. 2, т. 1. от ЗТ местата за настаняване са:

а) клас А - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;

б) клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги;

в) клас В - стаи за гости и апартаменти за гости.

В тази връзка считам, че доколкото в случая, изложен в запитването, физически лица - съпрузи, краткосрочно ще предоставят за ползване - нощувки в част от недвижим имот, СИО, което предполага и осъществяването на дейности като дневно/периодично почистване, дневна/периодична смяна на чаршафи, 24-часа клиентско обслужване и др., същите ще предоставят услуги по настаняване по смисъла на чл. 45, ал. 6 от ЗДДС, които са облагаеми доставки.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС определя като освободена доставка отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, като съгласно чл. 45, ал. 6 от същия закон, алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

В случая, доколкото физически лица - съпрузи, краткосрочно ще предоставят за ползване част от недвижим имот - СИО, следва да се има предвид, че съгласно Семейния кодекс (СК) съпружеската имуществена общност е бездялова - вещта принадлежи общо на двамата съпрузи при равни дялове, като съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи.

На основание чл. 21 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. На това основание доходите от отдаване на движимо и недвижимо имущество под наем, когато то е СИО, се разделят поравно между съпрузите, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.

3. Относно данъчното третиране на доставката,извършвана от онлайн платформа booking във връзка с краткосрочно предоставяне за ползване на част от недвижим имот - СИО

Съгласно чл. 31а, пар. 3, б. "д" от Регламент за изпълнение(ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение № 282/2011) посредничество при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционните лагери или на обектите, развити за ползване като къмпинги, ако посредникът действа от името на друго лице и за негова сметка, не е услуга, свързана с недвижим имот. Доколкото предоставените от онлайн платформа booking услуги по посредничество са свързани с услуги по настаняване, то тези услуги не са свързани с недвижим имот, съответно при определяне мястото на изпълнение на доставка на такива услуги не се прилага чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (транспонирана с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуги са регламентирани с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Съгласно ал. 2 от същата норма мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Съгласно специалната норма на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение за независима икономическа дейност е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от закона, съгласно която независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията ѝ поотделно. В този смисъл независимо от статута на едно лице, същото е данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато извършва независима икономическа дейност, т.е. извършва дейности системно срещу възнаграждение. Предвид спецификата на всеки случай, преценката на обстоятелствата дали дейността следва да се приеме или не за независима икономическа дейност следва да се извършва самостоятелно за всеки конкретен случай и не могат да се въведат общи насоки и/или критерии за такова установяване.

В случая, доколкото физическите лица, които ще предоставят за краткосрочно ползване част от недвижим имот - СИО, ще извършват дейността системно и срещу възнаграждение, те са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка обстоятелството дали услугата се предоставя по електронен път е ирелевантно, тъй като специалната норма на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС относно услугите, предоставяни по електронен път, е относима, когато получатели на услугата са данъчно незадължени лица. Т.е., в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

В случая получатели на посредническата услуга са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, т.е. в този случай за определяне мястото на изпълнение на доставката приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от същия закон.

В случая, изложен в запитването, доколкото доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, а също така и доставчикът (онлайн платформа booking) не е установен на територията на страната, то данъкът е изискуем от получателите по доставката - физическите лица, съпрузи, които ще предоставят услугите по настаняване.

4. Задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от същия закон.

Получател по смисъла на ЗДДС е лицето, което получава стоката или услугата съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС.

В случая получател на посредническата услуга са лицата - собственици на недвижим имот - СИО, за предоставянето на част от който се ползва тази услуга.

Предвид това, че двете физически лица ще получават услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от тях като получатели, за всяко едно от двете физически лица - съпрузи, възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, като задължение за подаване на заявление възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък (ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС).

При регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на облагане с ДДС ще подлежат само получените от съответното физическо лице доставки на услуги, като за тях се прилага ставката от 20 на сто. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС съответното физическо лице следва да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. В тези случаи, съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получените от физическото лице доставки.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., съгласно която лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

По отношение определянето на мястото на изпълнение на доставка на услугите по настаняване, извършвани от физическите лица - съпрузи, следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, пар. 3, б. "ф" от Регламент за изпълнение № 282/2011 настаняването в хотел, наемът на автомобили, ресторантьорските услуги, превозът на пътници или подобни услуги, които се резервират онлайн, не е услуга, предоставена по електронен път.

Мястото на изпълнение при доставката на услуги по настаняване се определя съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в" от ЗДДС, като мястото на изпълнение е мястото, където се намира недвижимият имот. В този смисъл мястото на изпълнение при доставка по настаняване в случая, изложен в запитването, е на територията на страната, доколкото недвижимият имот, част от който ще се предоставя за краткосрочно ползване, се намира на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като доставките на услугите по настаняване са изключени от приложението на глава четвърта на ЗДДС - "Освободени доставки и придобивания", по силата на чл. 45, ал. 6 от същия закон, същите са облагаеми със ставка на данъка 9 на сто съгласно чл. 66, ал. 2, т. 1 от същия закон и формират облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За целите на прилагането на намалената ставка на данъка от 9 на сто, лицето следва да разполага с документите, посочени в чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

В случай че недвижимият имот, в който се извършва настаняването, не е категоризиран като туристически обект съгласно раздел II "Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене. Регистриране за упражняване на дейност в стаи за гости и апартаменти за гости" от ЗТ, приложимата данъчна ставка за регистрираните лица - доставчици на услугата по настаняване, е в размер на 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

Относно прилагането на ЗДДФЛ

От изключително значение за данъчното третиране на доходите от отдаване на недвижимото имущество е целта на неговото предоставяне, както и начинът, по който се извършва тази дейност. По отношение на предоставянето на недвижимия имот на хотелски принцип следва да се имат предвид и разпоредбите на ЗТ. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТ (доп., ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. В чл. 3, ал. 2, т. 1 от същия закон (изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 2020 г.) местата за настаняване са регламентирани като туристически обекти, както следва:

а) клас А - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;

б) (изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги;

в) (нова - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) клас В - стаи за гости и апартаменти за гости;

В чл. 113, ал. 1 от ЗТ са визирани лицата, които могат да извършват хотелиерство или ресторантьорство, като в ал. 2 от тази разпоредба (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изрично е посочено, че хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.

Предвид изложеното по-горе, според конкретните специфики, свързани с извършването на дейността, е възможно различно данъчно третиране на придобитите доходи.

На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ", като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.

Когато не са налице условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, физическите лица, извършващи хотелиерска дейност чрез предоставянето на недвижими имоти за настаняване на туристи, се облагат с предвидените в ЗДДФЛ данъци, а именно:

1. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ

На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ с такъв данък се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Предвид това, ако като физически лица извършвате хотелиерски услуги, освен в случаите по чл. 2, т. 3 от ТЗ, следва да се третирате като търговци по смисъла на ТЗ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели физическите лица в тези случаи се облагат като еднолични търговци, независимо че нямат съответната търговска регистрация.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, като се посочват в Приложение № 2 (образец 2021) на декларацията за съответната година.

На основание чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

2. С данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ)

С такъв данък следва да се облагат само физически лица, които не подлежат на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, извършват хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища и не са търговци по смисъла на ТЗ. Получените от тях доходи следва да се третират като доходи от "наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество", като при определянето на облагаемия доход се прилага разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ, т.е. приспадат се 10 на сто разходи за дейността. В тази връзка следва да се има предвид, че ТЗ не дава специална дефиниция на понятието "обитавано жилище", а такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетият смисъл на това понятие. В най-общ смисъл, обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание. По смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Предвид изложеното, ако физическо лице обитава (живее) в жилището (апартамент, къща, вила), от което извършва хотелиерски услуги, чрез предоставянето на "стаи за гости" по смисъла на ЗТ, при определянето на облагаемия доход следва да се прилага разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ, а не тази на чл. 26, ал. 1 от закона, доколкото в тези случаи лицето не се дефинира като търговец по смисъла на ТЗ. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 31 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Доходите от наем се облагат авансово по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ, като дължимия данък следва да се декларира в декларацията по чл. 55 от същия закон.

Относно прилагането на осигурителното законодателство

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1. ал. 5, т. 1 и т. 2 от наредбата.

1. Относно обектите, които подлежат на регистрация и категоризация с повече от две звезди съгласно ЗТ, следва да имате предвид, че на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ сред лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които подлежат на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл. 166, ал. 1 от ЗТ. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.

2. Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ, са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация и подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Въпросната дейност -предоставяне на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди, е посочена в т. 1, Приложение № 4 към глава 2-ра, раздел VI на ЗМДТ.

3. От 01.01.2019 г. съгласно допълненията, направени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1. ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че когато визираните в запитването лица попадат в някоя от изброените категории, те са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване- ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ.

В случай че лицата извършват и друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. № 1 или обр. № 5, Приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13). По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - Приложение № 4 към наредбата.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/