Изх. № 53-04-402
26.07. 2016 г.
чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС
чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-402/25.05.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ХХХ" АД има намерение да сключи договор за наем на автомобил BMW 740d xDrive, който ще бъде използван за нуждите на дружеството. Договорът ще бъде със срок от 60 месеца, като месечната наемна вноска е в размер на 1 958.07 евро без ДДС. Договорът не съдържа опция за прехвърляне на собствеността. Съгласно условията по договора уговорената наемна цена се отнася за случаите, при които след изтичане на срока на договора или при прекратяването му, пробегът на автомобила не е надвишил 100 000 км. Когато така определеният лимит е надвишен наемателят дължи малус в размер на 0.42 евро за всеки километър над 100 000 км. Малусът се счита за част от наемната цена и се дължи в седемдневен срок от подписването на приемо-предавателния протокол за връщането на автомобила. В случай, че наемателят прекрати предсрочно действието на договора, или същият бъде развален по негова вина, той дължи неустойки в различен размер, в зависимост от оставащите месечни периоди до края на договора.
Към датата на изготвяне на запитването цената на автомобила е 120 112.72 евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли да бъде начисляван ДДС върху стойността на месечните наемни вноски и ще има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит за платения данък?
- Налице ли е доставка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Отговори на зададените въпроси се съдържат в Указание № 91-00-88 от
26.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпно на интернет страницата на агенцията. Видно от указанието наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 11.09.2003 г. по дело Cookirs World, С-155/01, точка 45 и Решение от 21.02.2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникващи след 01.01.2013 г., е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл. 69 и 71 ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице ограниченията на чл. 70 от закона. Тоест в случая, независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.2013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.
В случай, че по конкретния договор бъде дължим и платен уговореният малус, като част от наемната цена, съобразно уговореното с договора, неговият размер следва да бъде включен в данъчната основа.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
"ХХХ" АД има намерение да сключи договор за наем на автомобил BMW 740d xDrive, който ще се използва за нуждите на дружеството. Договорът е със срок 60 месеца, като месечната наемна вноска е 1 958.07 евро без ДДС. Договорът не съдържа опция за прехвърляне на собствеността.
Съгласно условията по договора уговорената наемна цена се отнася за случаи, при които след изтичане на срока на договора или при прекратяването му пробегът на автомобила не е надвишил 100 000 км. При надвишаване на този лимит наемателят дължи малус в размер на 0.42 евро за всеки километър над 100 000 км. Малусът се счита за част от наемната цена и се дължи в 7-дневен срок от подписването на приемо-предавателния протокол за връщане на автомобила.
В случай че наемателят прекрати предсрочно действието на договора или същият бъде развален по негова вина, той дължи неустойки в различен размер в зависимост от оставащите месечни периоди до края на договора.
Към датата на изготвяне на запитването цената на автомобила е 120 112.72 евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да бъде начисляван ДДС върху стойността на месечните наемни вноски и ще има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит за платения данък?
Въпрос 2: Налице ли е доставка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС?
По така установената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
Отговори на зададените въпроси се съдържат в Указание № 91-00-88 от 26.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпно на интернет страницата на агенцията.
Съгласно указанието наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, по принцип се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 11.09.2003 г. по дело "Cookies World", С-155/01, т. 45 и Решение от 21.02.2008 г. по дело "Part Service", С-425/06, т. 61.
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникващи след 01.01.2013 г., е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 71 ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице ограниченията на чл. 70 ЗДДС.
Тоест, в разглеждания случай, независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, за доставките, за които наемните вноски са дължими след 01.01.2013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.
Извод: Месечните наемни вноски подлежат на облагане с ДДС като възмездно предоставяне на услуга (наем), а при изпълнение на условията на чл. 69 и чл. 71 ЗДДС и при липса на ограниченията по чл. 70 ЗДДС наемателят има право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък, включително за вноските, дължими след 01.01.2013 г., независимо от датата на сключване на договора.
В случай че по конкретния договор бъде дължим и платен уговореният малус, като част от наемната цена, съобразно уговореното в договора, неговият размер следва да бъде включен в данъчната основа.
Извод: Уговореният малус при надвишаване на пробега представлява част от наемната цена и се включва в данъчната основа за целите на ДДС.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Извод: За ДДС, начислен върху стоки и услуги за поддръжка, ремонт, подобрение и експлоатация на наети леки автомобили (включително резервни части, комплектовка, горива и смазочни материали), съществува право на приспадане на данъчен кредит по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
