Изх. № 23-22-599
26.07. 2022г.
ЗДДС - чл. 26, ал. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
ХХХХХ е глобална система, в която туристически агенции за сметка на своите клиенти резервират самолетни билети за полети на различни авиокомпании. Цените и останалите условия, в това число такси за анулиране и преиздаване на билети и др., се въвеждат в системата ХХХХХ от авиокомпаниите. В случай, че туристическа агенция, по заявка на свой клиент желае да бъде анулиран резервиран билет и преиздаден нов, системата автоматично изчислява таксата, дължима от клиента, за анулирането и преиздаването. Таксата се плаща от клиента на туристическата агенция, която от своя страна я заплаща на авиокомпанията. При това в редки случаи между системата ХХХХХ и системата на съответната авиокомпания се получава несъответствие в размера на дължимите такси, при което системата ХХХХХ уведомява туристическата агенция, че дължимата сума е в по-малък размер, отколкото тя всъщност е, при което агенцията получава от клиента по-малката сума и впоследствие се оказва задължена към авиокомпанията за разликата до размера на по-голямата сума. Поради това в такива случаи ХХХХХ обезщетява туристическата агенция за дължимата разлика, като превежда съответната сума на "ХХХХХ БЪЛГАРИЯ" ООД, което от своя страна я превежда на туристическата агенция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли сумата за обезщетението, преминаваща през сметките на дружеството, да се третира като неустойка с обезщетителен характер, да се превежда на туристическата агенция без да се начислява ДДС и да се документира с протокол?
По така зададения въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Неустойката е предварително уговорена по основание и размер отговорност за неизправната страна по договор, в случай на пълно неизпълнение или частично изпълнение на задълженията ѝ по договор. В изложената фактическа обстановка не се откриват така очертаните характерни белези на неустойката. Поради това няма как да се обсъжда въпроса дали тя има обезщетителен или санкционен характер.
По силата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС протоколът е данъчен документ, който се издава в случаите, изрично изброени в чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от закона. В изложената фактическа обстановка липсва основание за издаване на протокол.
В описания в запитването случай е налице паричен поток, който не съставлява обект на облагане по смисъла на чл. 2 от ЗДДС, и за който не е регламентирано изискване за документиране по реда на закона. Поради това за валидното документиране на плащанията е достатъчно наличието на първични счетоводни документи - платежни нареждания или други, удостоверяващи получаването и превеждането на сумите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
ХХХХХ е глобална система, в която туристически агенции, за сметка на своите клиенти, резервират самолетни билети за полети на различни авиокомпании. Цените и останалите условия, включително такси за анулиране и преиздаване на билети и други, се въвеждат в системата ХХХХХ от авиокомпаниите.
Когато туристическа агенция, по заявка на свой клиент, желае да бъде анулиран резервиран билет и преиздаден нов, системата автоматично изчислява таксата, дължима от клиента, за анулирането и преиздаването. Таксата се плаща от клиента на туристическата агенция, която от своя страна я заплаща на авиокомпанията.
В редки случаи между системата ХХХХХ и системата на съответната авиокомпания възниква несъответствие в размера на дължимите такси. В тези случаи системата ХХХХХ уведомява туристическата агенция, че дължимата сума е в по-малък размер, отколкото всъщност е. Така агенцията получава от клиента по-малката сума, а впоследствие се оказва задължена към авиокомпанията за разликата до по-голямата сума.
Поради това в такива случаи ХХХХХ обезщетява туристическата агенция за дължимата разлика, като превежда съответната сума на "ХХХХХ БЪЛГАРИЯ" ООД, което от своя страна я превежда на туристическата агенция.
Въпрос: Може ли сумата за обезщетението, преминаваща през сметките на дружеството, да се третира като неустойка с обезщетителен характер, да се превежда на туристическата агенция без да се начислява ДДС и да се документира с протокол?
По така поставения въпрос, с оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
Неустойката представлява предварително уговорена по основание и размер отговорност за неизправната страна по договор, в случай на пълно неизпълнение или частично изпълнение на задълженията ѝ по договора.
В изложената фактическа обстановка не се откриват посочените характерни белези на неустойката. Поради това не може да се обсъжда въпросът дали тя има обезщетителен или санкционен характер.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС протоколът е данъчен документ, който се издава в случаите, изрично изброени в чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от закона. В разглежданата фактическа обстановка липсва основание за издаване на протокол.
В описания случай е налице паричен поток, който не съставлява обект на облагане по смисъла на чл. 2 от ЗДДС и за който не е регламентирано изискване за документиране по реда на закона. За валидното документиране на плащанията е достатъчно наличието на първични счетоводни документи - платежни нареждания или други документи, удостоверяващи получаването и превеждането на сумите.
Извод: Сумите за обезщетение, преминаващи през сметките на дружеството, не могат да се третират като неустойка, не подлежат на документиране с протокол по чл. 112 и чл. 117 от ЗДДС и представляват паричен поток извън обхвата на облагане по чл. 2 от ЗДДС, който се документира с първични счетоводни документи (платежни нареждания или други удостоверяващи документи).
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена изцяло от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
