НАП: Осигурителен и данъчен режим на физическо лице художник, упражняващо свободна професия

Вх.№ 940058 ОУИ Пловдив 50 Коментирай
ЗДДФЛ: чл.29, КСО: чл.4 ал.3 т.1, НАРЕДБА Н-18: чл.4 т.8, НООСЛБГРЧ: чл.1 ал.5 т.3
Определя се режимът за регистрация и облагане на физическо лице - художник. При упражняване на дейност като свободна професия лицето се регистрира по БУЛСТАТ и като самоосигуряващо се по КСО, но доходите от продажба на собствени картини не участват при формиране на окончателния осигурителен доход. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 29 ЗДДФЛ с 40% нормативно признати разходи.

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 6, ал. 8 и ал. 9;

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 5;

ЗДДФЛ - чл. 10, чл. 29, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 29 от ДР;

Наредба № Н-18/2006 г. - чл. 4, т. 8, чл. 5 и § 1, т. 7 от ДР

В Дирекция ОДОП ......../05.05.2016г., постъпи Ваше запитване относно: регистрация като свободна професия на физическо лице - художник и необходимите документи за отчитане на доходите от продажба на собствени картини. Данъчно облагане на получения доход и дължимите осигурителни вноски.

С оглед на така поставените въпроси и недетайлно изложената фактическа обстановка, както и с оглед действащата нормативна уредба изразявам следното становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност:

  1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
  2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
  3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ). Кодът по БУЛСТАТ се удостоверява с карта за идентификация като за упражняващите свободна професия този код е 10-значен и съвпада с ЕГН на лицето. Лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ подават заявление за регистрация в съответната служба по вписванията (по утвърден образец от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията) в 7-дневен срок от започване на дейността или промяна на обстоятелствата (чл. 12, ал. 2 от с.з.).

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително тези, които упражняват свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице,се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8/предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9(предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Облагаемият доход от продажбата на художествени произведения от техните автори не участва при формиране на годишния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, тъй като не се счита за доход от трудова дейност.

По прилагане на ЗДДФЛ:

Разпоредбата на чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, посочва, че в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност /чл. 10, ал. 1, т. 3/.

Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Следователно, ако Вие отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.

С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Тази норма се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия.

Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.

На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати в т.ч. при плащане в брой - датата на плащането.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

В заключение, с оглед посочената в запитването фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, цитирани по-горе, за Вас като физическо лице - художник, при получаване на доходи от продажба на произведения на изобразителното изкуство - картини, възниква задължение заавансово и годишно облаганеслед приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 40 на сто по реда на чл.29, ал.1, т.2, б."Б" ЗДДФЛ. За придобитите доходи следва да издавате документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.

По отношение на документирането, съгласно Наредба № Н-18/2006г. на МФ:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

В чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от фискално устройство.

Съгласно чл. 4, т. 8 от същата наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като "лица, упражняващи свободна професия" са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

В конкретния случай, Вие ще осъществявате продажба на собствени произведения на изобразителното изкуство - картини. За целите на Наредба №Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако отговаряте кумулативно на горепосочените нормативни критерии може да се счита, че сте лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ

Важно е да се отбележи, че като лице, упражняващо свободна професия, нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.

По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и т. 4 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/, а именно:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

Въпрос: Регистрация като свободна професия на физическо лице - художник и необходимите документи за отчитане на доходите от продажба на собствени картини. Данъчно облагане на получения доход и дължимите осигурителни вноски.

По прилагане на осигурителното законодателство

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност:

  • на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
  • като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
  • като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията - чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Кодът по БУЛСТАТ се удостоверява с карта за идентификация, като за упражняващите свободна професия този код е 10-значен и съвпада с ЕГН на лицето.

Лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ подават заявление за регистрация в съответната служба по вписванията (по утвърден образец от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията) в 7-дневен срок от започване на дейността или промяна на обстоятелствата - чл. 12, ал. 2 от същия закон.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица - чл. 4, ал. 4 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително тези, които упражняват свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност - чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Облагаемият доход от продажбата на художествени произведения от техните автори не участва при формиране на годишния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, тъй като не се счита за доход от трудова дейност.

Извод: Лице - художник, което упражнява дейност като свободна професия, подлежи на регистрация по регистър БУЛСТАТ и на задължително осигуряване по реда на КСО като самоосигуряващо се лице, но доходите от продажба на художествени произведения от техния автор не се включват при определяне на окончателния осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 от КСО.

По прилагане на ЗДДФЛ

Съгласно чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи, в т.ч. доходи от друга стопанска дейност - чл. 10, ал. 1, т. 3.

Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто.

По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия, са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

  • осъществяват за своя сметка професионална дейност;
  • не са регистрирани като еднолични търговци;
  • са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Следователно, ако лицето отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.

С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Тази норма се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия.

Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати, в т.ч. при плащане в брой - датата на плащането.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ (текстът на становището е прекъснат след посочване на този член).

Извод: Доходите на художник от упражняване на свободна професия и от продажба на собствени художествени произведения се третират като доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, за които се прилагат нормативно признати разходи - 25% за доходи от свободна професия и 40% за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за продажба на произведения на изкуството от техните автори, като за тези доходи се дължи авансов и годишен данък по реда на ЗДДФЛ.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

319
За подписите - не знам. Но при такава труд.договор на 8 и на 4 часа, от НОИ ми поискаха две отделни УП3 - за 8-часов работен ден...

Приспадане осигуровки СОЛ - възнаграждение личен труд

1003
Възнаграждението е платено на 10.11 ? Тогава срокът на Д6 с код 8 е била до 25.12.2025 То в случая няма друга Д6 Това с нищо н...

Социални осигуровки на СОЛ след изтичане на ТЕЛК

191
Благодаря Ви много!

В Приложението за издаване на пътни листа

165
Здравейте, в Приложението в сумарния ред на  Закупено по документи през месеца стои все още лв.
Още от форума