Относно:Право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-184 от 16.07.2020 г., относно право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, създадено през 2016 г. е с основна дейност ремонт на гъвкави ендоскопи. Персоналът на фирмата е от 30 служители. Офисът на фирмата се помещава в община ..., с. ....., бизнес сграда ....... Това е западната индустриална зона на гр. ........ Самото местоположение не предполага наличие на малки търговски обекти, ресторанти и кафенета. Повечето предприятия имат собствен стол или ресторант, достъпен само за техни служители и персонал. Персоналът на дружеството работи с плаващо работно време на основание чл. 139, ал. 2 от КТ. Променливите граници са с начало 7:00 - 10:00 часа и край 16:00 - 19:00 часа, със задължително присъствие на всички от 10:00 - 16:00 часа. От няколко месеца в сградата няма работещ ресторант, който да предлага храна и напитки.
Поставен е следният въпрос: Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит за предоставена на работниците безплатна вода, ободряващи напитки и закуски във връзка с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. Не е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда /чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС/. Следователно, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, е необходимо същата да е предоставена по реда на чл. 285 от КТ. С Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея са определени условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
Съгласно §2 от Заключителните разпоредби на наредбата, указания по прилагането й дават министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Това са компетентните органи, които могат да преценят обхвата на правната норма в чл. 2 от Наредба № 11/2005 г., а именно предоставяне на безплатна храна за работа при специфична организация и характер на труда.
В случай, че безплатната храна се предоставя на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/2005 г., то съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея.
В противен случай, ако безплатната храна не се предоставя на работниците и служителите на основание чл. 285 от КТ и не попада в обхвата на Наредба № 11/2005 г., то за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид посочените ограничения в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, създадено през 2016 г., осъществява основна дейност ремонт на гъвкави ендоскопи. Персоналът е от 30 служители. Офисът се намира в община ..., с. ...., в бизнес сграда ......., разположена в западната индустриална зона на гр. ........ Местоположението не предполага наличие на малки търговски обекти, ресторанти и кафенета. Повечето предприятия в района имат собствен стол или ресторант, достъпен само за техни служители и персонал.
Персоналът на дружеството работи с плаващо работно време на основание чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда, с променливи граници: начало между 7:00 - 10:00 часа и край между 16:00 - 19:00 часа, със задължително присъствие на всички служители от 10:00 до 16:00 часа. От няколко месеца в сградата няма работещ ресторант, който да предлага храна и напитки.
Въпрос: Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит за предоставена на работниците безплатна вода, ободряващи напитки и закуски във връзка с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея?
В отговор, при съобразяване с действащата нормативна уредба, се излага следното становище:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
От тази разпоредба следва, че за да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те трябва да се използват за извършване на облагаеми доставки.
В чл. 70 от ЗДДС са уредени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. В чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС е предвидено, че не се прилага ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда. Следователно, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, е необходимо те да са предоставени по реда на чл. 285 от КТ.
С Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея са определени условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11/2005 г., указания по прилагането й дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването. Тези органи са компетентни да преценят обхвата на правната норма в чл. 2 от Наредба № 11/2005 г., а именно относно предоставянето на безплатна храна при специфична организация и характер на труда.
В случай че безплатната храна се предоставя на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/2005 г., то съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея.
В противен случай, ако безплатната храна не се предоставя на работниците и служителите на основание чл. 285 от КТ и не попада в обхвата на Наредба № 11/2005 г., за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за предоставената на работниците безплатна вода, ободряващи напитки и закуски само ако те представляват безплатна храна и/или добавки към нея, предоставени на основание чл. 285 от КТ при условията и по реда на Наредба № 11/2005 г.; ако тези условия не са изпълнени, право на приспадане на данъчен кредит не възниква поради ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
