ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-18 от 07.02.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че Ви е отправено предложение за работа от чужда фирма, която е от държава членка на ЕС и няма регистрирана дейност в България. Имате намерение да работите по трудов договор, длъжността по който предполага пътуване извън България повече от половината от времето. Останалото време ще работите в домашен офис в България или в произволен офис на работодателя.
Отбелязвате, че не желаете да премествате семейството си извън страната, да сменяте постоянния си адрес и да променяте центъра на жизнените си интереси. Притежавате движимо и недвижимо имущество в България.
Задавате следните въпроси:
- Може ли чуждият работодател, който няма регистрирана дейност в България, да сключи договор с Вас? Има ли някакви рестрикции по отношение на времето, прекарано в България от Вас и необходимо ли е да се отбелязват конкретни условия в договора, свързани с месторабота?
- Ще се налага ли доказване на време (брой дни в 12 месеца), прекарано в България?
- Какви и в какъв размер данъци и осигуровки се дължат в този случай?
- Кой дължи данъци и осигуровки по този договор, съответно в България и/или в другата държава?
- По какъв начин се разпределят тези задължения?
- Какъв е редът за регистрация на такъв договор?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Материалният и процесуалeн данъчен закон не ограничават сключването на трудов или друг вид договор между местни и чуждестранни лица. Практиката за сключване на трудов договор с чуждестранно лице работодател е широко разпространена. В Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ в § 1, т. 26, б. "е" е уредено, че подлежащи на облагане като по трудови правоотношения са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Реквизитите и съдържанието на трудовия договор са съгласно законодателството, по което ще се сключи същият. За България те са уредени в Кодекса на труда.
Национална агенция за приходите не е компетентна да изразява становище по посочения нормативен акт.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Доколкото посочвате, че Вие и Вашето семейство притежавате недвижимо имущество и сте с постоянен адрес и център на жизнени интереси в страната и полаганият труд до голяма степен ще се извършва от България, следва да се облагате като местно лице за данъчни цели на страната. Фактът, че във връзка със сключения договор ще Ви се налага да пътувате в чужбина, няма да промени качеството Ви на данъчно задължено лице в страната.
По трети въпрос:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като се има предвид, че по силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията.
Този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
По четвърти и пети въпрос:
Независимо че така посочените правоотношения са приравнени на трудови, доходът не подлежи на авансово облагане чрез работодателя съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ, тъй като чуждестранното лице няма дейност на територията на страната и не отговаря на определението за "работодател" по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация (ГДД), т.е. ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи, като брутният им размер се посочва в Приложение № 1 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 101 на ред 2 в Част I. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък. Към декларацията не се прилагат документи, удостоверяващи размера на придобития от физическото лице доход.
Доходите, които ще Ви се заплащат по трудовите правоотношения за положен труд в чужбина, също следва да се декларират с ГДД в приложение № 1. Ако има удържан дънък в съответната страна, ще се приложи предвиденият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между Р България и конкретната друга държава.
По въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство, Ви уведомявам, че писмените становища относно определяне на приложимо законодателство по Регламентите за координация на системите за социална сигурност се изготвят от дирекция "Данъчно-осигурителна методология" при ЦУ на НАП гр. София и запитването Ви е препратено за отговор по компетентност.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: На физическо лице е отправено предложение за работа от чуждестранна фирма от държава членка на ЕС, която няма регистрирана дейност в България. Предвижда се сключване на трудов договор, при който повече от половината от времето трудът ще се полага извън България, а останалото време - в домашен офис в България или в произволен офис на работодателя. Лицето не желае да премества семейството си извън страната, да сменя постоянния си адрес и да променя центъра на жизнените си интереси. Притежава движимо и недвижимо имущество в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли чуждият работодател, който няма регистрирана дейност в България, да сключи договор с Вас?
Въпрос 2: Има ли някакви рестрикции по отношение на времето, прекарано в България от Вас и необходимо ли е да се отбелязват конкретни условия в договора, свързани с месторабота?
Въпрос 3: Ще се налага ли доказване на време (брой дни в 12 месеца), прекарано в България?
Въпрос 4: Какви и в какъв размер данъци и осигуровки се дължат в този случай?
Въпрос 5: Кой дължи данъци и осигуровки по този договор, съответно в България и/или в другата държава? По какъв начин се разпределят тези задължения?
Въпрос 6: Какъв е редът за регистрация на такъв договор?
По първи и втори въпрос
Материалният и процесуален данъчен закон не ограничават сключването на трудов или друг вид договор между местни и чуждестранни лица. Практиката за сключване на трудов договор с чуждестранно лице работодател е широко разпространена.
В допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, в § 1, т. 26, б. "е", е предвидено, че като доходи от трудови правоотношения се третират и:
- правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната;
- правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Реквизитите и съдържанието на трудовия договор се определят от законодателството, по което ще се сключи договорът. За България те са уредени в Кодекса на труда. Национална агенция за приходите не е компетентна да изразява становище по прилагането на този нормативен акт.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, ако попада в една от тези хипотези, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
С оглед на изложеното в запитването - че лицето и неговото семейство притежават недвижимо имущество, имат постоянен адрес и център на жизнени интереси в страната и значителна част от труда ще се полага от България - лицето следва да се облага като местно лице за данъчни цели в България. Обстоятелството, че във връзка със сключения договор ще се налага пътуване в чужбина, не променя качеството на лицето като данъчно задължено лице в страната.
Извод: Чуждестранен работодател, който няма регистрирана дейност в България, може да сключи трудов договор с местно физическо лице. Няма данъчноправни рестрикции относно времето, прекарано в България, които да препятстват такъв договор. При посочените факти лицето е местно за данъчни цели в България и пътуванията в чужбина не променят този статут.
По трети въпрос
Местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определят по реда на раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като се има предвид, че по силата на § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ за "трудови правоотношения" се считат и:
- правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната;
- правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията.
Тези доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Извод: Доходите по разглежданите правоотношения са облагаеми като доходи от трудови правоотношения с 10% данък върху общата годишна данъчна основа. ЗДДФЛ не предвижда специфично доказване на брой дни, прекарани в България, извън общите критерии за местно лице, като при посочените факти лицето се облага като местно за всички свои доходи от страната и чужбина.
По четвърти и пети въпрос
Въпреки че посочените правоотношения са приравнени на трудови, доходът не подлежи на авансово облагане чрез работодателя по чл. 42 от ЗДДФЛ, тъй като чуждестранното лице няма дейност на територията на страната и не отговаря на определението за "работодател" по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило доходите.
Брутният размер на тези доходи се посочва в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 101 на ред 2 в Част I. Декларацията се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък. Към декларацията не се прилагат документи, удостоверяващи размера на придобития доход.
Доходите, изплащани по трудовите правоотношения за положен труд в чужбина, също се декларират с годишна данъчна декларация в Приложение № 1. Ако в съответната чужда държава е удържан данък, се прилага предвиденият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между Република България и конкретната друга държава.
По отношение на осигурителното законодателство се посочва, че писмените становища относно определяне на приложимо законодателство по регламентите за координация на системите за социална сигурност се изготвят от дирекция "Данъчно-осигурителна методология" при ЦУ на НАП - София, и запитването е препратено за отговор по компетентност.
Извод: Данъкът върху доходите по този договор не се удържа авансово от чуждестранния работодател, а се определя, декларира и внася от физическото лице чрез годишна данъчна декларация. Доходите от труд, положен както в България, така и в чужбина, се декларират в Приложение № 1, като при удържан данък в чужбина се прилага съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Въпросите за осигуровките се решават от компетентната дирекция "Данъчно-осигурителна методология" по реда на регламентите за социална сигурност.
По шести въпрос и заключителни бележки
В становището не се разглежда специален ред за регистрация на самия трудов договор пред НАП, извън задължението за деклариране на доходите по него чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и посочените правила за облагане.
Посочва се, че становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: За договора не е предвиден отделен специален регистрационен режим пред НАП, различен от общия режим за деклариране и облагане на доходите. Становището е обвързано с описаните факти и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
