Изх. № М-94-Д-182
Дата: 01. 03. 2023 год.
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "в";
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "г".
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № ...., e изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте приемен родител от Смолян. Подали сте документи за ползване на данъчното облекчение за деца по реда на ЗДДФЛ. След всички документи, които са Ви били поискани, са Ви уведомили, че нямате право да ползвате облекчението. Посочвате, че през 2022 г. сте имали настанени две деца за 2 г. и половина, но са били осиновени на 09.10.2022 г. На 22.12.2022 г. имате настанени две деца с решение на съда за 6 месеца, след което ще има и друго дело за по-дълъг период. Поставените въпроси са свързани с това защо нямате право на данъчно облекчение за деца и защо, когато срокът е една година, може да се ползва облекчение.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс.
Във Вашето запитване не са посочени идентификационни данни, не са изложени изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи поставените въпроси, и не са приложени копия на решенията на съда. В тази връзка следва да имате предвид, че настоящето становище е принципно.
Условията за прилагане на данъчно облекчение за деца или за деца с увреждания, са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ. На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Видно от цитираната разпоредба е, че качеството на лицето (родител, настойник или попечител, член на семействата на роднини или близки или приемен родител) се установява към 31 декември на данъчната година. Освен това по отношение на приемните родители, прилагането на облекчението е възможно само в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство. Данъчният закон не съдържа специална дефиниция на понятието "дългосрочно настаняване", поради което в съответствие със Закона за нормативните актове и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се има предвид съдържанието на това понятие според Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях(Наредбата).
С Наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата настаняването в приемни семейства може да бъде "краткосрочно", "дългосрочно", "спешно" или "заместваща приемна грижа". Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от дирекция "Социално подпомагане". Краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него (изр. първо от чл. 3, ал. 3 на Наредбата).
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата, дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях;
3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат;
4. чието връщане в биологичното семейство в срока по ал. 3 е невъзможно;
5. чието осиновяване е невъзможно.
Видно от разпоредбата на чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ е, че данъчното облекчение за деца може да се ползва от лице, което е приемен родител към 31 декември на данъчната година и само когато настаняването на детето за отглеждане в приемното семейство е дългосрочно. Липсва правна възможност и основание данъчното облекчение да се ползва, когато настаняването в приемно семейство е краткосрочно, спешно или заместваща приемна грижа, както и когато през течение на годината лицето е било приемен родител, включително в случаите на дългосрочно настаняване, но към 31 декември на годината няма такова качество за конкретното дете.
Следва да имате предвид, че разширително тълкуване на цитираната данъчна разпоредба е недопустимо, по аргумент на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: лицето е приемен родител от Смолян и е подало документи за ползване на данъчно облекчение за деца по реда на ЗДДФЛ. След представяне на всички изискани документи е уведомено, че няма право да ползва облекчението. Посочено е, че през 2022 г. са били настанени при него две деца за срок от 2 години и половина, които са осиновени на 09.10.2022 г. На 22.12.2022 г. са настанени две деца с решение на съда за 6 месеца, като след това ще има друго дело за по-дълъг период.
Въпросите са свързани с това защо лицето няма право на данъчно облекчение за деца и защо, когато срокът е една година, може да се ползва облекчението.
Посочено е, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс. В запитването не са посочени идентификационни данни, не са изложени изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи поставените въпроси, и не са приложени копия на съдебните решения. Поради това становището е принципно.
Условията за прилагане на данъчно облекчение за деца и за деца с увреждания са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
От тази разпоредба следва, че качеството на лицето - родител, настойник или попечител, член на семействата на роднини или близки или приемен родител - се установява към 31 декември на данъчната година. За приемните родители прилагането на облекчението е възможно само при дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство.
Данъчният закон не съдържа специална дефиниция на понятието "дългосрочно настаняване". Поради това, съгласно Закона за нормативните актове и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, следва да се ползва съдържанието на това понятие според Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (Наредбата).
С Наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата настаняването в приемни семейства може да бъде "краткосрочно", "дългосрочно", "спешно" или "заместваща приемна грижа". Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от дирекция "Социално подпомагане".
Краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него (изречение първо на чл. 3, ал. 3 от Наредбата).
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца:
- 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
- 2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях;
- 3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат;
- 4. чието връщане в биологичното семейство в срока по ал. 3 е невъзможно;
- 5. чието осиновяване е невъзможно.
От разпоредбата на чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ следва, че данъчното облекчение за деца може да се ползва от лице, което е приемен родител към 31 декември на данъчната година и само когато настаняването на детето за отглеждане в приемното семейство е дългосрочно.
Липсва правна възможност и основание данъчното облекчение да се ползва, когато настаняването в приемно семейство е краткосрочно, спешно или заместваща приемна грижа, както и когато през течение на годината лицето е било приемен родител, включително в случаите на дългосрочно настаняване, но към 31 декември на годината няма такова качество за конкретното дете.
Посочено е, че разширително тълкуване на цитираната данъчна разпоредба е недопустимо, по аргумент на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
Извод: Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ може да се ползва от приемен родител само ако към 31 декември на данъчната година лицето има качеството "приемен родител" за конкретното дете и настаняването е "дългосрочно" по смисъла на Наредбата (срок над една година). Не е допустимо ползване на облекчението при краткосрочно, спешно или заместващо настаняване, както и когато към 31 декември лицето вече няма качеството приемен родител за съответното дете.
