Изх. №20-00-200/ 11.06.2019 г.
ЗДДФЛ - чл.38, ал.14
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-200/20.05.2019 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Поставен е следният въпрос:
Как се определя данъчната основа на непаричен доход (предметна награда) при облагането му с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ?
Предвид въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от същия закон. Считано от 01.01.2017 г., на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ не са облагаеми:
- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (т. 20);
- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20 (т. 21).
Считано от 01.01.2019 г., съгласно §1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ "предметна печалба с незначителна стойност" за целите на чл. 13, т. 21 от ЗДДФЛ е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 100,00 лв.
В случай че въпросните предметни награди не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ и попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сумана придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.
Съгласно чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗДДФЛ в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични, като непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.
Непаричните доходи се смятат за придобити на датата на получаването на престацията, т.е. в конкретния случай - на датата на получаването на съответната предметна награда от физическото лице (чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).
Съгласно §1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)"пазарна цена" по смисъла на този закон е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Следователно стойността на непаричния доход за целите на ЗДДФЛ е пазарната му цена, а не стойността на направените разходи от платеца. При определянето на пазарната цена следва да се имат предвид методите, посочени в §1, т. 10 от ДР на ДОПК.
Предвид гореизложеното, при определяне стойността на предметна награда, подлежаща на облагане по реда на ЗДДФЛ, данък върху добавената стойност и акцизи не следва да се включват в облагаемия доход.
Окончателният данък, чиято ставка е в размер на 10 на сто, се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Окончателният данък се внася в държавниябюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца (чл. 38, ал. 14; чл. 46, ал. 1; чл. 65, ал. 7 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В срока за внасяне на данъка платецът на дохода е задължен да декларира дължимия окончателен данък за начисления доход, като подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 и чл. 57 от ЗДДФЛ).
За доходите, обложени с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ, лицата не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50от ЗДДФЛ.
Предприятието, изплатило дохода, е задължено да предостави и информация за изплатените доходи, обложени с окончателен данък, в изготвената справка по образец (чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).
Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Въпрос: Как се определя данъчната основа на непаричен доход (предметна награда) при облагането му с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ?
Паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ, са изчерпателно изброени в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от закона.
Считано от 01.01.2017 г., на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ не са облагаеми:
- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ);
- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20 (чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ).
Считано от 01.01.2019 г., съгласно §1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ "предметна печалба с незначителна стойност" за целите на чл. 13, т. 21 от ЗДДФЛ е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 100,00 лв.
В случай че предметните награди не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ, те представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ и попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.
Съгласно чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични, като непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.
Непаричните доходи се смятат за придобити на датата на получаването на престацията, т.е. в конкретния случай - на датата на получаването на съответната предметна награда от физическото лице (чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).
Съгласно §1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) "пазарна цена" по смисъла на този закон е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Следователно стойността на непаричния доход за целите на ЗДДФЛ е пазарната му цена, а не стойността на направените разходи от платеца. При определянето на пазарната цена следва да се имат предвид методите, посочени в §1, т. 10 от ДР на ДОПК.
Предвид гореизложеното, при определяне стойността на предметна награда, подлежаща на облагане по реда на ЗДДФЛ, данък върху добавената стойност и акцизи не следва да се включват в облагаемия доход.
Извод: Данъчната основа на непаричния доход - предметна награда, облагаем с окончателен данък по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ, е пазарната цена на наградата към датата на придобиването, определена без ДДС и акцизи, а не направените разходи от платеца.
Окончателният данък, чиято ставка е в размер на 10 на сто, се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Окончателният данък се внася в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца (чл. 38, ал. 14; чл. 46, ал. 1; чл. 65, ал. 7 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В срока за внасяне на данъка платецът на дохода е задължен да декларира дължимия окончателен данък за начисления доход, като подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 и чл. 57 от ЗДДФЛ).
За доходите, обложени с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ, лицата не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предприятието, изплатило дохода, е задължено да предостави и информация за изплатените доходи, обложени с окончателен данък, в изготвената справка по образец (чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ). Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Извод: Окончателният данък от 10% върху предметните награди се удържа и внася от платеца по реда и в сроковете на чл. 38, ал. 14, чл. 46, ал. 1, чл. 65, ал. 7 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ, декларира се с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, не се включва в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от получателя, а платецът отчита доходите в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ до 28 февруари на следващата година.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
