НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на амортизациите при трансфер на дълготрайни активи към място на стопанска дейност в страната

Изх. № М-94-Д-1133

Дата: 18.09.2020 год.

ЗКПО, чл. 54, ал. 1;

ЗКПО, чл. 54, ал. 2;

ЗКПО, чл. 115д, ал. 1;

ЗКПО, чл. 115д, ал. 5;

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при трансфер на дълготрайни активи към място на стопанска дейност (МСД) в България

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № М-94-Д-1133/24.08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:

ELEC.......SA, Румъния, регистрирано с МСД в България, ще извършва дейности по строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи, в изпълнение на Договор №........../......2019 г., сключен с "Електроенергиен......" ЕАД (координиращ орган), във връзка с Рамково споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на международен фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България (обн. ДВ, бр. 35/2003 г., в сила от 09.08.2002 г., ратиф. със закон, обн. ДВ, бр. 38/12.04.2002 г.). Във връзка с изпълнение на дейностите по договора и извършваната независима икономическа дейност ELEC....... SA, Румъния ще извърши трансфер на дълготрайни активи без отписване към МСД в България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Как следва МСД в България да определи и отрази размера на данъчно признатите и данъчно непризнатите разходи за амортизации на тези активи във връзка с определянето на данъчния финансов резултат?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:

Съгласно чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице, разполагащо с МСД в България, е данъчно задължено лице по реда на този закон и следва да формира данъчен финансов резултат по реда на част II от ЗКПО.

Считано от 01.01.2020 г. в ЗКПО са въведени нови разпоредби в глава 20 "Данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната", във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар(Директива 2016/1164).

В описания случай са приложими правилата за трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната, към такава, разположена в страната, които са предмет на разпоредбата на чл. 155д от ЗКПО.

Съгласно чл. 155д, ал. 1 от ЗКПО при трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗКПО данъчният амортизационен план (ДАП) се изготвя и води от данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат. Това на практика са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък, в т.ч. МСД на чуждестранни лица.

Данъчните амортизируеми активи се завеждат в ДАП по данъчната им амортизируема стойност (чл. 56 от ЗКПО). Общата дефиниция на понятието данъчна амортизируема стойност се съдържа в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО. Поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 155д, ал. 1 от ЗКПО регламентира определянето на данъчната амортизируема стойност при трансфер на данъчен амортизируем актив от друга част на предприятието, разположена извън страната, към такава, разположена в страната, същата следва да намери приложение, тъй като е специална по отношение на разпоредбата чл. 53, ал. 1 от с.з. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 155д, ал. 5 от ЗКПО, според която в случаите по ал. 1 - 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.

Данъчната амортизация за този трансфериран актив в бъдеще ще се признае до размера на формираната данъчна стойност на базата на пазарната цена към момента на трансфера.

Доколкото не е предвиден специален ред, активът следва да се разпредели според вида си в една от категориите на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Годишната данъчна амортизация се определя по формулата на чл. 58, ал. 3 от закона. Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и до размера на максимално допустимите стойности, определени в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО.

Съгласно чл. 2, т. 7 от Закона за счетоводството(ЗСч), за целите на закона предприятия са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност. Оттук следва, че правилата, залегнали в ЗСч, се прилагат и за МСД на чуждестранните дружества в България. Предприятията в България осъществяват текущото счетоводно отчитане на база на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Това означава, че в зависимост от своята счетоводна политика, МСД следва да определи счетоводни амортизационни норми, които съответстват на полезния живот на актива, и съответно да се начислят счетоводни разходи за амортизации.

При определяне на данъчния финансов резултат годишните данъчни амортизации се признават съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, а счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели на основание чл. 54, ал. 2 от същия закон.

Следва да се има предвид и чл. 157, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, отчетени във връзка с трансфер на активи/дейност между части на едно и също предприятие в страната и чужбина.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/

Съгласно Заповед №ЗЦУ-1256 от 16.09.2020 г.