ИТ-00-5/16.02.2023 г.
ЗДДФЛ, чл. 29 т.1, чл. 43 ал.1, чл.67 ал.1
ЗДДС, чл. 96 ал.1
КСО, чл.4 ал.3 т. 4, чл.127 ал.1
ЗЗО, чл.40 ал.1 т.2
ОТНОСНО:Приложението на Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Във Ваше запитване, постъпило по компетентност в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" от 30.01.2023 г. сте поставили въпроса какви данъчни и осигурителни задължения възникват за Вас през текущата година и кога следва да подадете годишната данъчна декларация за упражняваната дейност, ако на 27.01.2023 г. сте се регистрирали като земеделски стопанин и все още нямате доходи?
Предвид така поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
Регистрирани земеделски производители могат да бъдат както физически лица така и еднолични търговци, вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. Тъй като нямате регистрация като ЕТ ще разгледаме данъчното облагане на доходите, придобити от Вас в качеството Ви на физическо лице, регистрирано като земеделски производител.
Съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
На основание чл. 43, ал. 1 от посочения закон авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Размерът на дължимия данък се изчислява, като горепосочената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто - чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ.
Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходите от стопанската им дейност да се облагат като еднолични търговци,с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като според ал. 2 облагаемият доход на тези лица се формира по реда на чл. 26 от същия закон. Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл.50 за същата година (чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ). Избрания ред за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.
Ако не е предвидено друго в закона, за дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати. Доходът се смята за придобит на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека - при безналично плащане или получаването на престацията за непаричен доход. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.
При получаване на доходи през годината, за същите се дължи авансов данък на тримесечие. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, вноската на авансовия данък се дължи до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице. В същия срок се подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. За последното календарно тримесечие не се подава декларация по чл. 55 от закона за придобитите доходи и не се внася авансов данък.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като местно физическо лице сте задължени да декларирате придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както от източници в България, така и от чужбина, като това става с Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът на подаване на ГДД е от 10.01 до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За получените доходи като регистриран земеделски производител към декларацията се попълва приложение № 3 "Доходи от друга стопанска дейност". Същата се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице (включително на едноличния търговец), носител на задължението за данъка.
Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на земеделските стопани,които са избрали ред за облагане като еднолични търговци по чл. 29а от ЗДДФЛ, се подава от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. (чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ)
Годишната данъчна декларация и декларацията по чл. 55 се подават само по електронен път във връзка с чл. 53, ал. 7 и чл. 56, ал. 2 от закона. За целта e необходимо да се снабдите от ТД на НАП с персонален идентификационен код (ПИК) или да използвате квалифициран електронен подпис.
По отношение на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Изключения от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 4, т. 2 от посочената наредба не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лица, които извършват следната дейност - продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, а именно:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование на предприятието ;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
- име и подпис на съставителя.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 3 от ЗДДС земеделските производители са данъчно задължени лица по този закон и като такива следва при достигане на облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец да подадат в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са достигнали този оборот заявление за регистрация по ЗДДС. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС).
По прилагане на осигурителното законодателство:
"Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби(ДР) на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Моментът на придобиване качеството на "регистриран земеделски стопанин" може да е различен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски стопанин. Упражняването на трудова дейност е основополагаща за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове, като обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Предвид изложеното, Вие ще подлежите на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване само за периодите, през които упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната от Вас дейност е свързана с известна сезонност и не се налага целогодишната Ви заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнявате дейност, няма да имате задължение да внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО), в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителивъзниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларацияпо утвърденобразец(ОКд - 5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. е 710 лв., а максималния месечен размер на осигурителния доход - 3400 лв.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани,произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО). "Непреработена растителна и животинска продукция" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
По отношение на вноските за фонд "Допълнително задължително пенсионно осигуряване"(ДЗПО) в универсален пенсионен фонд, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителната вноска за този фонд се внася върху дохода, за който се дължи осигурителна вноска за държавно обществено осигуряване.
Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2. от Закона за здравно осигуряване лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителнавноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от посочената наредба, декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Освен декларация образец № 1, самоосигуряващите се лица са задължени да подават и декларация образец № 6 .
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-13/2019 г. самоосигуряващите се лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Декларациите образец № 1 и 6 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Само декларациите на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно Приложение № 9 по тази наредба, подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.
В запитването е поставен въпросът какви данъчни и осигурителни задължения възникват през текущата година и кога следва да се подаде годишна данъчна декларация за упражняваната дейност, ако на 27.01.2023 г. лицето се е регистрирало като земеделски стопанин и все още няма доходи.
Въпрос: Какви данъчни и осигурителни задължения възникват за мен през текущата година и кога следва да подам годишната данъчна декларация за упражняваната дейност, ако на 27.01.2023 г. съм се регистрирал като земеделски стопанин и все още нямам доходи?
По прилагане на данъчното законодателство
Регистрирани земеделски производители могат да бъдат както физически лица, така и еднолични търговци, вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. Тъй като лицето няма регистрация като едноличен търговец, се разглежда данъчното облагане на доходите, придобити в качеството му на физическо лице, регистрирано като земеделски производител.
Съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се изчислява, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходите от стопанската им дейност да се облагат като еднолични търговци - с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като според ал. 2 облагаемият доход на тези лица се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.
Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за същата година - чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ. Избраният ред за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се прилага за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.
Ако не е предвидено друго в закона, за дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати. Доходът се смята за придобит:
- на датата на плащането - при плащане в брой;
- на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека - при безналично плащане;
- на датата на получаването на престацията - за непаричен доход.
Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.
При получаване на доходи през годината за тях се дължи авансов данък на тримесечие. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ вноската на авансовия данък се дължи до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице. В същия срок се подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. За последното календарно тримесечие не се подава декларация по чл. 55 за придобитите доходи и не се внася авансов данък.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местното физическо лице е задължено да декларира придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както от източници в България, така и от чужбина, с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът за подаване на ГДД е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
За получените доходи като регистриран земеделски производител към декларацията се попълва приложение № 3 "Доходи от друга стопанска дейност". Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице (включително на едноличния търговец), носител на задължението за данъка.
Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на земеделските стопани, които са избрали ред за облагане като еднолични търговци по чл. 29а от ЗДДФЛ, се подава от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода - чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Годишната данъчна декларация и декларацията по чл. 55 се подават само по електронен път, съгласно чл. 53, ал. 7 и чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ. За целта е необходимо лицето да се снабди от ТД на НАП с персонален идентификационен код (ПИК) или да използва квалифициран електронен подпис.
По отношение на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Изключения от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18 не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лицата, които извършват следната дейност - продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, а именно:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование на предприятието;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
- име и подпис на съставителя.
Съгласно чл. 3 от ЗДДС земеделските производители са данъчно задължени лица по този закон. При достигане на облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец те следва да подадат в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са достигнали този оборот, заявление за регистрация по ЗДДС. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът - чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: До възникване на доходи не се дължи авансов данък и не се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава за годината, през която са придобити доходи, в съответните срокове според избрания ред на облагане. Задълженията за регистрация по ЗДДС възникват при достигане на облагаем оборот 100 000 лв. по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
По прилагане на осигурителното законодателство
"Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след думите "Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла...".)
Извод: Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, се третират като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
