Изх. № М-94-Т-6
Дата: 28. 02. 2023 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 22;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 75.
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № М-94-Т-6, e изложена следната фактическа обстановка:
Украински гражданин, пребиваващ в България след 24.02.2022 г., ползващ се от временна закрила, е извършвал работа за българско дружество по граждански договор.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е лицето да подаде годишна данъчна декларация за доходите за 2022 г.?
2. Има ли право да се възползва от данъчно облекчение за деца, при условие че отговаря на дефиницията за местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно пребивавал е на територията на България повече от 183 дни през 2022 г.?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) Ви уведомявам следното:
По въпрос № 1:
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, сред които попадат доходите от друга стопанска дейност и по специално доходите по извънтрудови правоотношения. Тези доходи се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
По въпрос № 2:
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в от ЗДДФЛ. На основание чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ облекчението се прилага от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Критериите за дефиниране на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба гражданството не е критерий въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
При прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение не само за прилагане на данъчното облекчение за деца, а за определяне на данъчните му задължения в цялост. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото(СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 111 от 26 ноември 1997 г.
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно да се има предвид, че тя съдържа едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. По-конкретно, това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там", т.е., ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното, доколкото лицето не притежава българско гражданство, не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира това лице като свое местно лице (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напусне страната си. Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага световния доход на лицето, а само доходите с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ.
Данъчното облекчение за деца, регламентирано в чл. 22в от ЗДДФЛ, е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение че лицето е със статут на местно лице за Украйна, няма да попадне в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
В случай че Украйна вече не третира физическото лице като свое местно лице, поради факта на напускане на страната и установяване на територията на България, включително заедно с членове на семейство, няма да е налице конфликт между двете законодателства (това на Украйна и България) и лицето ще може да бъде квалифицирано единствено като българско местно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. В тази връзка лицето следва да се допита и получи информация относно неговия данъчен статут от компетентните органи на Украйна. В случай че се потвърди, че Украйна оттегля претенциите си за облагане на неговия световен доход за периода на пребиваване в България, лицето ще отговаря на критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и съответно ще е възможно да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от същия закон, в случай че отговаря и на останалите условия, необходими за прилагане на това облекчение.
Важно е да имате предвид и това, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В този смисъл, ако лицето се определя като местно физическо лице, ще се облага по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително и доходите от източник в Украйна.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Изложена е следната фактическа обстановка: украински гражданин, пребиваващ в България след 24.02.2022 г. и ползващ се от временна закрила, е извършвал работа за българско дружество по граждански договор.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е лицето да подаде годишна данъчна декларация за доходите за 2022 г.?
Въпрос 2: Има ли право да се възползва от данъчно облекчение за деца, при условие че отговаря на дефиницията за местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно пребивавал е на територията на България повече от 183 дни през 2022 г.?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се излагат следните съображения:
По въпрос № 1
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В тези доходи се включват доходите от друга стопанска дейност, в частност доходите по извънтрудови правоотношения.
Тези доходи се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Извод: Лицето, придобило през 2022 г. доходи по граждански договор (извънтрудови правоотношения) от българско дружество, следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и да декларира тези доходи в Приложение № 3 в срока от 10 януари до 30 април 2023 г.
По въпрос № 2
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са уредени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ облекчението се прилага от:
- местни физически лица, или
- чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
От тази разпоредба следва, че гражданството не е критерий за определяне на едно физическо лице като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако физическото лице попада в една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, то се счита за местно по този закон, независимо от гражданството си, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
При прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно има първостепенно значение не само за прилагане на данъчното облекчение за деца, но и за определяне на данъчните му задължения като цяло. На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ:
- местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина,
- чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 111 от 26 ноември 1997 г.
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Съгласно чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО терминът "местно лице на едната договаряща държава" за България означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там". От това следва, че ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид горното, доколкото лицето не притежава българско гражданство, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира това лице като свое местно лице (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство), с оглед извънредните причини да напусне страната си.
Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага световния доход на лицето, а само доходите с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ.
Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение че лицето е със статут на местно лице за Украйна, то няма да попадне в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
В случай че Украйна вече не третира физическото лице като свое местно лице поради факта на напускане на страната и установяване на територията на България, включително заедно с членове на семейството, няма да е налице конфликт между двете законодателства (на Украйна и България) и лицето ще може да бъде квалифицирано единствено като българско местно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
В тази връзка лицето следва да се допита и да получи информация относно неговия данъчен статут от компетентните органи на Украйна. Ако се потвърди, че Украйна оттегля претенциите си за облагане на неговия световен доход за периода на пребиваване в България, лицето ще отговаря на критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и съответно ще е възможно да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от същия закон, при условие че са изпълнени и останалите изисквания за прилагане на това облекчение.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В този смисъл, ако лицето се определя като местно физическо лице, ще се облага по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително и доходите от източник в Украйна.
Извод: Докато украинският гражданин се третира като местно лице на Украйна по смисъла на СИДДО и вътрешното украинско законодателство, той не може да бъде българско местно лице по СИДДО, България облага само доходите му от източник в България и лицето не може да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. Ако компетентните органи на Украйна потвърдят, че лицето вече не е тяхно местно лице и то отговаря на критериите за местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ, тогава лицето ще подлежи на неограничено облагане в България за световния си доход и при изпълнение на всички останали условия ще може да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
