ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-121#2/08.08.2022 г. относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по чл. 100 от ЗДДС и осъществява дейност в областта на информационните технологии (софтуерни услуги). Управителят на същото е български гражданин и живее в Република България, като ще работи дистанционно IT (софтуерни услуги) от България за фирма с дейност в Испания. Сключен е договор с испанската фирма, регистрирана по ЗДДС. Предмета на договора е извършване дистанционно на софтуерни услуги от България за испанската фирма, като ще се заплаща определена сума за изработен час. След изтичане на месеца, следващ месеца на плащане българското дружество ще издава фактура за услугата на база изработените часове по договорена сума за час.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС във фактурата, издадена за съответните софтуерни услуги с получател испанската фирма и на какви условия трябва да отговаря, за да се приложи нулева ставка на данъка?
2. Какви придружаващи документи освен фактура и инвойс, следва да се изготвят, за да се изпълни условието за нулева ставка на данъка?
3. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за разходите, направени във връзка с дейността в България и могат ли същите да се отразяват в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Мястото на изпълнение на извършваните от българското дружество доставки ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при условие, че клиента Ви е данъчно задължено лице.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Дефиниция на "постоянен обект" е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За да бъде удостоверен статута на получателя (испанската фирма) като данъчно задължено или данъчно незадължено лице следва да се има в предвид разпоредбата на чл. 18, § 1, б. "а" и б. "б" на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът може да счита клиент, установен в Общността, за данъчнозадължено лице:
а) когато клиентът му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаните име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато клиентът все още не е получил индивидуален идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за него и доставчикът получава всяко друго доказателство, което показва, че клиентът е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което трябва да бъде идентифицирано за целите на ДДС и извършва разумно ниво на проверка на точността на информацията, предоставена от клиента, чрез обичайни мерки за търговска сигурност, като тези, свързани с проверки на самоличността или плащането.
Във връзка с изложената фактическа обстановка може да се обобщи, че дружеството извършва доставка на услуга с получател данъчно задължено лице - испанско дружество.
Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (предложение първо и второ), са възможни две хипотези:
В първата хипотеза мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Испания. При условие че испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Испания, то мястото на изпълнение е извън територията на страната.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС българското дружество не следва да начислява данък в издадените фактури с получател испанската фирма.
При условие че доставката на услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира в България, т.е. на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (извън Испания), то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект - в България.
В този случай на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС със ставка на данъка 20%.
По втори въпрос:
В глава трета "Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит" от ЗДДС са посочени доставките, за които се прилага нулева ставка на данъка, а именно:
- доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз;
- международен транспорт на пътници;
- международен транспорт на стоки;
- доставка, свързана с международен транспорт;
- доставка, свързана с международния стоков трафик;
- доставка по обработка на стоки;
- доставка на злато за централни банки;
- доставка, свързана с безмитна търговия;
- доставка с получател лице, управляващо електронен интерфейс;
- доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
- доставка на свързани с внос услуги;
- доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19.
От изложеното е видно, че извършваните от българското дружество доставки не попадат сред доставките изброени по-горе, за които се прилага нулева ставка на данъка.
По трети въпрос:
Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.Видно от ал. 1, т. 1 от цитираната разпоредба, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 71 от закона са посочени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, а в чл. 72 от ЗДДС периода за неговото упражняване.
Доколкото българското дружество извършва облагаеми доставки, за получените стоки и/или услуги ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени условията на чл. 71, т. 1, упражни се в срока по чл. 72 и не попадат в ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по чл. 100 от ЗДДС и осъществява дейност в областта на информационните технологии (софтуерни услуги). Управителят е български гражданин, живее в Република България и ще работи дистанционно (софтуерни услуги) от България за фирма с дейност в Испания. Сключен е договор с испанска фирма, регистрирана по ЗДДС. Предмет на договора е дистанционно извършване на софтуерни услуги от България за испанската фирма, като се заплаща определена сума за изработен час. След изтичане на месеца, следващ месеца на плащане, българското дружество ще издава фактура за услугата на база изработените часове по договорената сума за час.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се начислява ДДС във фактурата, издадена за съответните софтуерни услуги с получател испанската фирма и на какви условия трябва да отговаря, за да се приложи нулева ставка на данъка?
Въпрос 2: Какви придружаващи документи освен фактура и инвойс, следва да се изготвят, за да се изпълни условието за нулева ставка на данъка?
Въпрос 3: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за разходите, направени във връзка с дейността в България и могат ли същите да се отразяват в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит?
По първи въпрос
Мястото на изпълнение на извършваните от българското дружество доставки ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, при условие че клиентът е данъчно задължено лице.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Дадена е дефиниция на "постоянен обект" в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС - това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За удостоверяване статута на получателя (испанската фирма) като данъчно задължено или данъчно незадължено лице следва да се има предвид чл. 18, § 1, б. "а" и б. "б" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.
Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът може да счита клиент, установен в Общността, за данъчно задължено лице:
- когато клиентът му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаните име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС;
- когато клиентът все още не е получил индивидуален идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за него и доставчикът получава всяко друго доказателство, което показва, че клиентът е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което трябва да бъде идентифицирано за целите на ДДС, и извършва разумно ниво на проверка на точността на информацията, предоставена от клиента, чрез обичайни мерки за търговска сигурност, като тези, свързани с проверки на самоличността или плащането.
Въз основа на изложената фактическа обстановка се приема, че дружеството извършва доставка на услуга с получател данъчно задължено лице - испанско дружество.
Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (предложение първо и второ), са възможни две хипотези:
- Първа хипотеза - мястото на изпълнение на доставката на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Испания. При условие че испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Испания, мястото на изпълнение е извън територията на страната. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, българското дружество не следва да начислява данък в издадените фактури с получател испанската фирма.
- Втора хипотеза - когато доставката на услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира в България, т.е. на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (извън Испания), мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект - в България. В този случай, на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС със ставка 20%.
Извод: Начисляване на ДДС във фактурите към испанската фирма не се извършва, когато мястото на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е в Испания и доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, като в този случай не се прилага нулева ставка, а изобщо не се начислява данък по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; ако услугата се предоставя на постоянен обект на получателя в България, мястото на изпълнение е в България и се начислява ДДС със ставка 20%.
По втори въпрос
В глава трета "Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит" от ЗДДС са посочени доставките, за които се прилага нулева ставка на данъка. Това са:
- доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз;
- международен транспорт на пътници;
- международен транспорт на стоки;
- доставка, свързана с международен транспорт;
- доставка, свързана с международния стоков трафик;
- доставка по обработка на стоки;
- доставка на злато за централни банки;
- доставка, свързана с безмитна търговия;
- доставка с получател лице, управляващо електронен интерфейс;
- доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
- доставка на свързани с внос услуги;
- доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19.
От изложеното следва, че извършваните от българското дружество доставки на софтуерни услуги не попадат сред изброените доставки, за които се прилага нулева ставка на данъка.
Извод: За разглежданите софтуерни услуги не е приложима нулева ставка по глава трета от ЗДДС, поради което не възниква въпрос за придружаващи документи за прилагане на нулева ставка.
По трети въпрос
Съгласно общите условия за приспадане на данъчен кредит по чл. 69 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 71 от ЗДДС са посочени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, а в чл. 72 от ЗДДС - периодът за неговото упражняване.
Доколкото българското дружество извършва облагаеми доставки, за получените стоки и/или услуги ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени условията на цитираните разпоредби.
Извод: За разходите, свързани с дейността в България, българското дружество има право на приспадане на данъчен кредит и същите могат да се отразяват в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит, при спазване на условията и ограниченията по чл. 69 - чл. 72 и чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
