НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на социални разходи за ваучери за храна и доброволно здравно осигуряване над 60 лв. месечно

В дружеството са назначени двама служители по трудов договор и двама управители по договор за управление и контрол. Ръководството обмисля да предостави на двамата служители допълнително здравно осигуряване и ваучери за храна с месечна стойност 80,00 лв., като управителите не желаят да се възползват от тези социални придобивки.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Могат ли да се считат като социален разход горепосочените придобивки, в случай че управителите писмено с декларация се откажат от своето право да ги ползват?

Въпрос 2: Какво е данъчното третиране на превишението над 60,00 лв.?

По първи въпрос

Съгласно дефиницията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

В същата дефиниция е заложен и критерий за определяне дали социалните придобивки са предоставени в натура. Съгласно изричната дефиниция на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "а" и "б" от ЗКПО, ваучерите за храна и разходите за доброволно здравно осигуряване са социални разходи, предоставени в натура. Поради това е необходимо да се анализира кумулативното изпълнение на другите два критерия по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а именно:

• Ред и начин на предоставяне на социалните придобивки - ЗКПО урежда две алтернативни възможности с еднаква тежест:
  • по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
  • по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
• Социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица - за да е достъпна социалната придобивка, трябва да е осигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица.

Ако по един от регламентираните алтернативни начини във Вашето дружество е взето решение да се предоставят социалните придобивки на всички наети лица, в еднакъв размер и на еднаква база, но по изрично волеизявление част от тях (в случая - управителите) се откажат от ползването им, се приема, че критерият за общодостъпност не е нарушен.

Извод: Ваучерите за храна и допълнителното здравно осигуряване могат да се третират като социални разходи, при условие че по установения ред е взето решение те да са достъпни за всички наети лица, включително управителите, и отказът на управителите е изразен с тяхно изрично волеизявление, без да се нарушава критерият за общодостъпност.

По втори въпрос

Съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, когато са налице посочените в тази разпоредба условия, разходите за ваучери за храна в размер до 60,00 лв. месечно на всяко наето лице са освободени от облагане.

Съгласно чл. 214 от ЗКПО, неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание да бъде обложен целият размер на начисления разход. В случай че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 60,00 лв. месечно на всяко наето лице подлежи на облагане с данък.

Следователно, ако предприятието - работодател начислява 80,00 лв. месечно социални разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на наето лице, 60,00 лв. са освободени от облагане, а превишението от 20,00 лв. подлежи на облагане с данък по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО.

На основание чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице за разходите, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО, при условие че:

• липсват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, и
§ 1, т. 54 от ДР на ЗКПО, която препраща към § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ.

По аргумент от чл. 213, ал. 2 от ЗКПО, превишението над 60,00 лв. месечно за всяко наето лице се облага с данък върху разходите.

Съгласно чл. 213, ал. 3 от ЗКПО, когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

При неизпълнение на горепосочените критерии, отчетените от дружеството разходи за ваучери за храна и доброволно здравно осигуряване могат да бъдат третирани като разходи за възнаграждение за извършена от съответните лица работа. Тези разходи са признати за данъчни цели и с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на ЗКПО.

Извод: При изпълнение на условията на чл. 209, ал. 1 и чл. 208 от ЗКПО, до 60,00 лв. месечно за ваучери за храна и доброволно здравно осигуряване за всяко наето лице не се облагат с данък върху разходите, а превишението над 60,00 лв. подлежи на облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО; при наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения се облага целият размер на начислените разходи, а при неизпълнение на критериите разходите се третират като разходи за възнаграждения, признати за данъчни цели.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.