ОТНОСНО: Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-29-6/03.02.2023 г. относно приложението на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., препратено по компетентност от ТД на НАП ...., офис ......
Изложена е следната фактическа обстановка:
Предстои ви започване на дейност като фризьор, свободна професия.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли да имате фискално устройство (ФУ) и да издавате касови бележки?
С оглед на неизяснената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно която "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от фискално устройство. Тук попада и упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. "Занаят" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В ал. 2 на същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение №1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Видно от цитираната правна норма, едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Дейността, която желаете да извършвате, е в обхвата на приложението и същата е посочена в т. 57 - фризьорство. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Съгласно чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност - упражняване на занаят по смисъла на ЗЗ, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Следователно, само при условие че ще извършвате услугите с личен труд, за осъществяваната дейност като фризьор занаятчия и сте пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, ще е налице хипотезата на чл. 4, т. 7 от наредбата.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да регистрират и отчитат извършените продажби чрез фискално устройство.
В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като "лица, упражняващи свободна професия" са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Във връзка с горното следва да се има предвид, че само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии, може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
В случая считам, че лицето не отговаря на първото нормативно условие, а именно да осъществява за своя сметка професионална дейност. С понятието "осъществяват за своя сметка професионална дейност" законът има за цел да обхване един по-тесен кръг дейности, извършвани от лица, чийто начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ - експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите и т.н. Освен това, извършваната от лицето дейност като фризьор се квалифицира като упражняване на занаят по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ и следователно не може да бъде приравнена и на свободна професия.
Тъй като лицето не попада в кръга на лицата, упражняващи свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, не е освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.
Настоящото становище е принципно въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: предстои започване на дейност като фризьор, свободна професия.
Въпрос: Следва ли да имате фискално устройство (ФУ) и да издавате касови бележки?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "фискална касова бележка": фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, съответно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от фискално устройство. В този кръг попада и упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) "занаят" е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗ предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато едновременно са изпълнени следните изисквания:
- 1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
- 2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
- 3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
- 4. дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Едно от изискванията дейността да се счита за извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списъка на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Дейността, която желаете да извършвате, попада в обхвата на приложението и е посочена в т. 57 - "фризьорство".
Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Съгласно чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност - упражняване на занаят по смисъла на ЗЗ, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги, и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
Следователно, само ако услугите като фризьор занаятчия се извършват с личен труд, лицето е пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост и не е търговец по смисъла на ТЗ, ще е налице хипотезата на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Освобождаване от задължение за използване на фискално устройство по чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. е налице само ако лицето е фризьор занаятчия, пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, извършва услугите с личен труд и не е търговец по смисъла на ТЗ.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да регистрират и отчитат извършените продажби чрез фискално устройство.
В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. "лица, упражняващи свободна професия" са определени като лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Дефиниция за "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа и в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са:
- експерт счетоводителите;
- консултантите;
- одиторите;
- адвокатите;
- нотариусите;
- частните съдебни изпълнители;
- съдебните заседатели;
- експертите към съда и прокуратурата;
- лицензираните оценители;
- представителите по индустриална собственост;
- медицинските специалисти;
- преводачите;
- архитектите;
- инженерите;
- техническите ръководители;
- дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
- застрахователните агенти;
- други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
- б) не са регистрирани като еднолични търговци;
- в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии, може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
В конкретния случай е прието, че лицето не отговаря на първото нормативно условие - да осъществява за своя сметка професионална дейност в смисъла, вложен в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ. С понятието "осъществяват за своя сметка професионална дейност" законът цели да обхване по-тесен кръг дейности, извършвани от лица, чийто начин на водене на делата и степента на професионална квалификация са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ - експерт счетоводителите, консултантите, одиторите, адвокатите и др.
Освен това, извършваната дейност като фризьор се квалифицира като упражняване на занаят по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ и следователно не може да бъде приравнена на свободна професия.
Тъй като лицето не попада в кръга на лицата, упражняващи свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г., то не е освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство на основание чл. 4, т. 8 от наредбата.
Извод: Дейността като фризьор се третира като упражняване на занаят, а не като свободна професия по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. и ЗДДФЛ, поради което лицето не може да ползва освобождаването по чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
С оглед на горното, при липса на условията по чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. и при неприложимост на чл. 4, т. 8 от същата наредба, за извършваната дейност като фризьор възниква задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство, съгласно общото правило на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Ако не са налице условията за освобождаване по чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., лицето, извършващо дейност като фризьор, е длъжно да има фискално устройство и да издава фискални касови бележки за продажбите, за които не е налице някое от изключенията по чл. 3, ал. 1 от наредбата.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
