НАП: Определяне на прага от 10 000 евро и прилагане на специален режим в Съюза при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по ЗДДС

Изх. № М-26-С-889

Дата: 15.03.2022 год.

ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т. 3;

ЗДДС, чл. 7, ал. 4;

ЗДДС, чл. 14, ал. 1;

ЗДДС, чл. 17, ал. 2;

ЗДДС, чл. 20, ал. 1;

ЗДДС, чл. 20, буква "б", ал. 1;

ЗДДС, чл. 28;

ЗДДС, чл. 117, ал. 2;

ЗДДС, чл. 124, ал. 3;

ЗДДС, чл. 152, ал. 7, т. 2, буква "а";

ЗДДС, чл. 156;

ЗДДС, чл. 158, ал. 7;

ЗДДС, чл. 159, ал. 4;

ЗДДС, чл. 159, буква "г", ал. 1;

ЗДДС, § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС;

ЗДДС, § 1, т. 102 от ДР на ЗДДС;

ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ППЗДДС, чл. 119, ал. 2.

ОТНОСНО: определяне на прага от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) при извършване на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, регистрация и прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС, вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, документиране на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ... е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по Глава осемнадесета от ЗДДС, е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС. Същото няма постоянен обект на територията на друга държава. Дружеството извършва доставки на 3D изделия, изработени от същото с 3D печат, в страната и Обединеното кралство Великобритания. Дружеството желае да търгува с тези изделия чрез електронна платформа - Amazon. За целта изделията ще се транспортират до склад на Amazon на територията на Франция като дружеството няма индивидуален договор с Amazon и същото се е съгласило с общите им условия за продажби. Изделията са форми за шоколад, направени с 3D печат. Същите ще се продават на сайта на Amazon на физически лица и дружества (както регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност, така и нерегистрирани за целите на данъка върху добавената стойност).

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Длъжно ли е дружеството да се регистрира във Франция за целите на данъка върху добавената стойност или може да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза в страната? Кога следва да се подаде заявлението за регистрацията - преди транспортирането на стоките към Франция или преди/след първата продажба на нерегистрирано за целите на данъка върху добавената стойност лице в Европейския съюз?
2. Как следва да се оформи напускането на страната на стоките при доставянето им в склада на Amazon, тъй като дружеството не продава на Amazon, а продажбите ще се извършват в някакъв бъдещ момент директно към крайните клиенти? Amazon предоставя месечна справка за извършените продажби и получава комисионна. Необходимо ли е дружеството да попълва специални отчетни форми към месечната справка-декларация за данъка върху добавената стойност при напускане на стоката територията на страната и какви са те, както и воденето на специални електронни регистри?
3. Как следва да бъдат документирани продажбите на стоките към регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност и нерегистрирани за целите на данъка върху добавената стойност лица?
4. Ако Amazon извършат продажба, при която стоката се транспортира до трета страна, например Турция - признава ли се за износ и дължи ли се данък върху добавената стойност за доставката? Достатъчно ли е уведомлението отAmazon, за да се признае износа?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи въпрос:

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (специален режим извън Съюза, специален режим в Съюза и специален режим Внос).

С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., съгласно който вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, стоките при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки следва да бъдат изпращани или транспортирани от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка и лицето следва да е установено само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС на територията на друга държава членка.

Предвид изложеното, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, за тези доставки предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг не е приложим. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на държава членка и изпращането и транспортирането им завършва в държава, различна от държавата членка, включително България, от която са изпратени или транспортирани, би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.

В случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, но стоките, на които изпращането или транспортирането завършва в друга държава членка, се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка, а не от България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, стойността без данък върху добавената стойност на същите не се включва при изчисляване на предвидения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка (различна от България), и изпращането или транспортирането им завършва в държава членка, различна от държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, по начало би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки, при това преди извършване на първата доставка. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност. В този случай следва да се има предвид, че само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро са с място на изпълнение на територията на страната. Прагът се изчислява за съответната година, а не за период от дванадесет последователни месеца, като се взема предвид общата стойност без данъка върху добавената стойност на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, които се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по установяване на доставчика, и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на страната. Т.е., не се следи праг за всяка държава членка по местоназначение поотделно, а прагът е общата стойност без данъка върху добавената стойност на извършваните от лицето доставки, на които изпращането или транспортирането започва от територията на страната (България), за които се прилага прагът, независимо в коя държава членка завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките.

За да възникне задължение вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, извършена през годината Х, да бъде обложена в държавата членка на пристигане на стоките, е необходимо:

- или с продажбите през годината Х-1 (годината, предхождаща годината Х) да са надвишили прага от 10 000 евро;

- или този праг да е надвишен през годината Х,

- или този праг да се надвишава с конкретната доставка в годината Х.

При надвишаване на определения стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Предвид това, в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и същите надвишават определения стойностен праг на продажбите за предходната или текущата година, за същото би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки (в които завършва изпращането или транспортирането на стоките).

В горепосочената хипотеза, когато данъчно задължено лице извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за същото е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за лицето няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., регистрацията за прилагане на режим в Съюза не е задължителна, тя е по избор на лицето, за да не се регистрира същото във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, в сила от 01.07.2021 г.

Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, в сила от 18.02.2022 г., и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. а) лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, и

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., когато същите са с място на изпълнение на територията на държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките (в случаите, когато предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е надвишен или същият е неприложим по отношение на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки), за дружеството е налице възможност да се регистрира за специален режим в Съюза. В този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Съгласно чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в съответствие с изменението в сила от 18.02.2022 г., право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 на територията на страната, ако със заявлението за регистрация уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6 от закона. Т.е., на основание чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в случай че извършваните от дружеството доставки на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на България до територията на други държави членки до получател - данъчно незадължено лице, са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и за дружеството предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, преди същият да е надвишен, дружеството може да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната. В този случай извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки след датата на регистрация за прилагане на специален режим в Съюза ще са с място на изпълнение в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, тъй като по този начин лицето е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС. В този случай изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 на същата разпоредба се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис. В тази връзка, доколкото регистрацията за прилагане на режим в Съюза е по избор на лицето, няма срок за подаване на заявлението за регистрация.

На основание чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за дата на регистрацията за прилагане на режим в Съюза се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба, съгласно която за дата на регистрация за прилагане на режим в Съюза се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по чл. 156, ал. 1, т. 1 от същия закон е извършена преди първия ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

В случай че данъчно задължено лице избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, за които се прилага режима, доставяни в Общността (с място на изпълнение в държави членки, включително България) от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 или 16 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, независимо къде е мястото им на изпълнение, в справка-декларацията за прилагането на този специален режим по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

На основание чл. 159, ал. 11 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице в срока за подаване на справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от същия закон е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 или 16 от ЗДДС, дължимият за извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки данък върху добавената стойност следва да се внася в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.

На основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., който транспонира нормата на чл. 369, 369к и 369ч от Директива 2006/112/ЕО, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а от закона лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 от закона с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър. В тази връзка дружеството, ако извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., следва да води електронен регистър. Съгласно § 1, т. 102 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. "регистър по чл. 159г, ал. 1" е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица,предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026). В този смисъл съдържанието на електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде съгласно изискванията на чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

По втори въпрос:

Доколкото стоките преди да пристигнат в склада на Amazon във Франция се изпращат или транспортират от територията на страната и на по-късен етап се изпращат или транспортират до крайния клиент, дружеството следва да отчете вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, съответно да отчете във Франция вътреобщностно придобиване по законовия текст от френското законодателство, аналогичен на чл. 21 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), като е възможно преди това за дружеството да възниква задължение да се регистрира във Франция за целите на данъка върху добавената стойност. В тази връзка дружеството трябва да се запознае с френското законодателство относно задълженията за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност. В тези случаи дружеството документира извършените от него вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Протоколът следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностните доставки се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставките е станал изискуем съгласно чл. 51, ал. 3 от закона. Дружеството заедно със справка-декларацията по ЗДДС, задължително подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че в случай, че дружеството, което извършва трансфер на стоки и е регистрирано по ЗДДС, но не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност на територията на другата държава членка, това движение на стоките, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. Ако доставката на стоките няма характер на освободена съгласно Глава четвърта на ЗДДС, налице ще е облагаема доставка с данъчна ставка двадесет процента.

По трети въпрос:

По отношение на въпроса относно начина на документирането на извършваните от дружеството доставки, доколкото не е ясно по отношение точно на кои доставки е въпросът, изразявам становище единствено по документирането на вътреобщностните дистанционни продажби по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.:

В случай че дружеството извършва доставки при условията на вътреобщностни дистанционни продажби по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., с място на изпълнение на територията на друга държава членка и не е регистрирано по чл. 156 от ЗДДС за прилагането на режим в Съюза, за документирането на тези доставки е приложимо данъчното законодателство на съответната държава членка, в която е мястото им на изпълнение. Следва да се има предвид, че на основание чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО във фактурата се посочват задължително и:

• идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

• ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

• размерът на данъка, дължим по доставката като този данък се внася в държавата членка по местоназначение на стоката.

В случай че дружеството прилага специален режим в Съюза за документирането на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки се прилага законодателството на държавата членка по идентификация (чл. 219а от Директива 2006/112/ЕО, транспониран в чл. 158, ал. 7 от ЗДДС).

По четвърти въпрос:

За доказване на доставките на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика (доставки по чл. 28, т. 1 от ЗДДС) доставчикът следва да разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. В тази връзка дружеството следва да разполага с фактура за доставката, документ за превоза на стоките и митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство. В този смисъл за доказване на извършваните от дружеството доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, съответно за прилагане на нулева ставка на данъка за тези доставки, същото следва да разполага с горепосочените документи.

Настоящото становище е валидно с оглед изложената и възприета фактическа обстановка в запитването. В случай че фактите и действителните правоотношения между дружеството и контрагентите му са различни, то и данъчното третиране на същите би могло да бъде различно.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/