ОТНОСНО: Регистрация на чуждестранно лице по избор по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-29-37 от 08.10.2020 г., препратено по компетентност от ТД на НАП, офис ... с техен изх. № 9769-1-Д/ 09.10.2020 г., относно регистрация на чуждестранно лице по избор по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка и във връзка с регистрация по избор на две чуждестранни лица, съответно гражданин на Канада и гражданин на Кувейт, се интересувате дали приложените към настоящото запитване от Вас международни договори с Канада и Кувейт представляват правни инструменти за взаимопомощ по смисъла на чл.133, ал.6 от материалния закон. Същото е от значение във връзка с регистрацията чрез акредитиран представител по чл.133, ал.1 и ал.2 от същия нормативен акт.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Съгласно чл.133, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на същия закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. Съответно, регистрацията се извършва по реда на чл.101 от Закона за данък върху добавената стойност в компетентната, съгласно чл.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.133, ал.6 от ЗДДС, когато лицето по ал.1 и ал.2 на същата правна норма е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал.4 на чл.133 от същия закон не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл.135, ал.3 във връзка с чл.133, ал.6 и параграф Първи, т.63 от ДР на материалния закон, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по закона, освен ако страната, в която то е установено, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 година на Съвета на Европа.
Обхватът на предвидената в горецитираните директива и регламент взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава членка със съдействието на компетентните органи на друга държава членка. Регламент 1798/2003 на Съвета урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за данък върху добавената стойност (ДДС), както е изложено в Параграф втори, чл.1 от същия. От друга страна, Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например, ред за обмен на информация, за връчване на съобщения, за налагане на обезпечителни мерки, за събиране и изплащане на вземания.
Видно от приложените към запитването спогодби, обхватът на данъците, за които са приложими съответните международни норми е конкретно определен за всяка от страните, а именно: данъка върху доходите на физическите лица, корпоративният подоходен данък, данъкът върху имуществото (нар. "български данък), т.е., приложимите норми и в двата документа са относими към механизмите уреждащи данъчното облагане с преки данъци в съответните държави. Ето защо, мерките за взаимопомощ, регламентирани и с двете споразумения ( с Кувейт и с Канада), не може да бъдат възприети като сходни по обхват с предвидените в Директива 76/38/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 година за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, мита, данъци и други мерки, и Регламент № 1798/2003 на Съвета от 07 октомври 2003 година.
Въз основа на гореизложеното, относно лицата, установени в трета страна, с която страната ни няма правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване на материалния закон.
Относно регистрация по избор по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на две чуждестранни лица - гражданин на Канада и гражданин на Кувейт, е поставен въпрос дали приложените международни договори с Канада и Кувейт представляват правни инструменти за взаимопомощ по смисъла на чл.133, ал.6 от ЗДДС. Това е от значение за регистрацията чрез акредитиран представител по чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Въпрос: Представляват ли приложените международни договори с Канада и Кувейт правни инструменти за взаимопомощ по смисъла на чл.133, ал.6 от ЗДДС, във връзка с регистрацията по избор на чуждестранните лица чрез акредитиран представител?
Съгласно чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност, както и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на закона за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител. Изключение са клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.
Регистрацията се извършва по реда на чл.101 от ЗДДС в компетентната, съгласно чл.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.133, ал.6 от ЗДДС, когато лицето по ал.1 и ал.2 на същата разпоредба е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Република България има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. В тези случаи чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като тогава чл.133, ал.4 от ЗДДС не се прилага.
Съгласно чл.135, ал.3 във връзка с чл.133, ал.6 и § Първи, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по закона, освен ако държавата, в която то е установено, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 на Съвета.
Обхватът на взаимопомощта по посочените директива и регламент включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава членка със съдействието на компетентните органи на друга държава членка.
Регламент № 1798/2003 на Съвета урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за данък върху добавената стойност, както е предвидено в параграф втори, чл.1 от регламента.
Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събиране на определени публични вземания, включително за ДДС, като предвижда ред за обмен на информация, за връчване на съобщения, за налагане на обезпечителни мерки, за събиране и изплащане на вземания.
От приложените към запитването спогодби с Кувейт и с Канада е видно, че обхватът на данъците, за които са приложими съответните международни норми, е конкретно определен за всяка от страните, а именно: данък върху доходите на физическите лица, корпоративен подоходен данък, данък върху имуществото (наричан "български данък"). Следователно приложимите норми и в двата документа се отнасят до механизмите, уреждащи данъчното облагане с преки данъци в съответните държави.
Поради това мерките за взаимопомощ, регламентирани в двете споразумения (с Кувейт и с Канада), не могат да бъдат възприети като сходни по обхват с предвидените в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 година за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, мита, данъци и други мерки, и Регламент № 1798/2003 на Съвета от 07 октомври 2003 година.
Извод: Приложените международни договори с Канада и Кувейт не представляват правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с предвидените в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, поради което за лицата, установени в трета страна, с която Република България няма такива правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване по ЗДДС.
