ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-7/29.04.2024 г., препратено по компетентност от Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
От 2020 г. до края на 2022 г. сте живели и работили в Германия на постоянен трудов договор. През 2023 г. пребивавате изцяло на територията на Р България и получавате обезщетение за майчинство от Германия, съгласно Федерален закон за родителските помощи и родителския отпуск. Нямате други доходи за посочения данъчен период - 2023 г. Продължавате да имате активен трудов договор с германския работодател, по който ще продължите да полагате труд след изтичането на отпуска по майчинство и ще се върнете на територията на Германия.
Задавате следните въпроси:
1. Къде в годишната данъчна декларация (ГДД) се декларират тези доходи? Необходимо ли е да се прилагат някакви документи към нея?
2. Има ли друга информация, свързана със запитването, която следва да получите?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения и задълженията за подаване на ГДД.
От описаната кратка фактическа обстановка не може категорично да се изрази становище дали сте местно или чуждестранно лице за данъчни цели за страната за 2023 г.
Критериите за определяне на едно лице като местно за данъчни цели на Р България са заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ.
При условие че за 2023 г. се определяте като местно лице:
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
При условие че платеното обезщетение е в резултат на задължително осигуряване по трудовия договор, ще е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, където доходите от задължително осигуряване в България и чужбина са уредени като необлагаеми.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ, местните физически лица могат по желание да декларират получените от тях необлагаеми доходи с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълване на приложение 13. Доходите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ се посочват в част III на приложението с код 908. При тази хипотеза документи към ГДД не се прилагат.
При условие че сте чуждестранно лице, за данъчни цели на Р България, сте данъчно задължена само за облагаемите доходи от източник в страната. Доходите за обезщетение за майчинство в резултат на задължително осигуряване в Германия не са от източник в страната съгласно разпоредбата на чл. 8 от закона. Предвид на това, не сте задължена да подавате данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
От 2020 г. до края на 2022 г. лицето е живяло и работило в Германия на постоянен трудов договор. През 2023 г. пребивава изцяло на територията на Република България и получава обезщетение за майчинство от Германия, съгласно Федерален закон за родителските помощи и родителския отпуск. За данъчния период 2023 г. няма други доходи. Трудовият договор с германския работодател остава активен, като след изтичане на отпуска по майчинство лицето ще продължи да полага труд по него и ще се върне на територията на Германия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде в годишната данъчна декларация (ГДД) се декларират тези доходи? Необходимо ли е да се прилагат някакви документи към нея?
Въпрос 2: Има ли друга информация, свързана със запитването, която следва да получите?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се приема следното:
Определянето на физическо лице като местно или чуждестранно за данъчни цели има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения и задълженията за подаване на ГДД. От описаната фактическа обстановка не може категорично да се изрази становище дали лицето е местно или чуждестранно за данъчни цели в България за 2023 г. Критериите за определяне на едно лице като местно за данъчни цели на Република България са уредени в чл. 4 от ЗДДФЛ.
1. Хипотеза: лицето е местно за данъчни цели на Република България
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
При условие че платеното обезщетение за майчинство е в резултат на задължително осигуряване по трудовия договор, е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите от задължително осигуряване в България и в чужбина са необлагаеми.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ, местните физически лица могат по желание да декларират получените от тях необлагаеми доходи чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълване на приложение № 13. Доходите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ се посочват в част III на приложение № 13 с код 908. При тази хипотеза към ГДД не се прилагат документи.
Извод: Ако лицето е местно за данъчни цели и обезщетението за майчинство е доход от задължително осигуряване по трудовия договор, този доход е необлагаем по чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ. Лицето може по желание да го декларира в ГДД по чл. 50, в приложение № 13, част III, с код 908, без да прилага документи към декларацията.
2. Хипотеза: лицето е чуждестранно за данъчни цели на Република България
При условие че лицето е чуждестранно за данъчни цели на Република България, то е данъчно задължено само за облагаемите доходи от източник в страната.
Доходите от обезщетение за майчинство, получени в резултат на задължително осигуряване в Германия, не са доходи от източник в страната по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ.
Предвид това лицето не е задължено да подава данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ.
Извод: Ако лицето е чуждестранно за данъчни цели на Република България, обезщетението за майчинство от задължително осигуряване в Германия не е доход от източник в страната по чл. 8 от ЗДДФЛ и не възниква задължение за подаване на данъчни декларации по ЗДДФЛ.
3. Относно приложимостта на становището
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързано единствено с описаната фактическа обстановка и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установят различни факти.
