НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и СИДДО със САЩ на възнаграждения за достъп до маркетингова информация и продукти

Изх. № М-26-П-631 #1/30.09.2021 г.

ЗКПО

СИДДО със САЩ

ОТНОСНО: Данъчното третиране съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Съединените американски щати на възнаграждения, начислени в полза на Х, подразделение на Х GLOBAL INC.

С Ваше писмо с вх. № М-26-П-631/16.8.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е отправено запитване до дирекция "Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане" при ЦУ на НАП относно данъчното третиране съгласно разпоредбите на ЗКПО и СИДДО със САЩ на възнаграждения, начислени от "А" АД в полза на Х (подразделение на Х GLOBAL INC.) за предоставяне на маркетингова информация и лицензия за вътрешен достъп и използване на продукти и услуги на X. Към писмото е приложено копие на договор между "А" АД и Х (Master Subscription Agreement) ведно с приложенията към него и фактура с номер ........ от 13.07.2021 г. за първоначална такса по договора. Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да бъдат квалифицирани според българското данъчно законодателство начислените в полза на чуждестранното лице доходи:

• като "авторски и лицензионни възнаграждения" съгласно дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО;
• като "възнаграждения за технически услуги" съгласно дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО;
• като друг вид доходи;

2. Подлежат ли на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО начислените в полза на чуждестранното лице доходи;

3. В случай че въпросните доходи подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, коя е конкретната разпоредба на СИДДО със САЩ, приложима спрямо същите.

Съобразно представената фактическа обстановка на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище по така поставените от Вас въпроси:

Въз основа на представените документи не е възможно да се направи точна преценка относно естеството на предоставяните от Х информация, продукти и услуги, което е от определящо значение за правилната квалификация съгласно ЗКПО на начислените в полза на чуждестранното лице доходи. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. Следователно, доколкото въз основа на Master Subscription Agreement "А" АД получа единствено достъп като краен потребител до ценова информация (Market Data) и други публикации и продукти на Х с аналитично съдържание (Market Insights), но не придобива права за търговско използване на обекти, изброени в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, нито информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау), то може да се направи извод, че начисленото в полза на Х възнаграждение не попада в обхвата на дефиницията за "авторски и лицензионни възнаграждения" съгласно ЗКПО.

От друга страна, в случай че продуктите на Х съдържат елементи на консултантски услуги и/или маркетингови проучвания, би могло да се приеме, че поне част от разглежданите доходи на чуждестранното лице отговарят на определението за "възнаграждения за технически услуги", съответно представляват доходи от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, които подлежат на облагане с данък по чл. 195, ал. 1 от същия закон.

Както е отбелязано и във Вашето запитване, по силата на чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Следователно, доколкото по отношение на доходите, начислени от "А" АД, е възникнало данъчно задължение по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за чуждестранно лице, което е местно лице за данъчни цели на САЩ по смисъла на чл. 4 от СИДДО между България и САЩ (обн. в ДВ, бр. 5 от 20 януари 2009 г.), то спрямо тези доходи са приложими разпоредбите на посочената Спогодба. Въз основа на представените документи може да се приеме, че по отношение на данъчното третиране на възнагражденията, предвидени в представения Master Subscription Agreement, е релевантна разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от СИДДО със САЩ, според която печалбите на чуждестранното лице се облагат с данък само в САЩ, при условие че не са ефективно свързани с място на стопанска дейност на това лице в България.

На следващо място, важно е да се има предвид, че прилагането на разпоредбите на конкретна СИДДО относно предвидените в нея облекчения не става автоматично, а само след удостоверяване на основанията за това по реда на глава ХVI, раздел III, чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителнияпроцесуален кодекс(ДОПК).

Съгласно чл. 136 от ДОПК, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Съгласно изискванията на чл. 137 от ДОПК, за удостоверяване на качеството местно лице на дадена държава, следва да се представи удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в тази държава, отнасящо се за периода, в който доходите са били реализирани, а обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице, като за целта е необходимо да са налице доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали съответната декларация (най-често това е извлечение от търговския регистър на съответната държава). В конкретния случай съгласно чл. 21 от СИДДО със САЩ ползването на облекчения, предвидени в Спогодбата, от страна на юридически лица е обвързано с изпълнението на допълнителни условия, за което също следва да са налични съответните доказателства.

Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение че общият размер на доходите с източник в Република България, начислени в полза на чуждестранното лице от един платец, не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверят пред платеца на доходите, който съхранява предоставените доказателства. Когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват пред орган по приходите по реда на чл. 137 - 139 от ДОПК.