НАП: Данъчно и осигурително третиране на творческа стипендия от Национален фонд Култура по ЗДДФЛ и КСО

Изх. № М-24-36-22

Дата: 08.06.2021 год.

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 18;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2.

ОТНОСНО:Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ......., заведено с вх. №М-24-36-22/02.04.2021 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Вие извършвате дейност като фотограф и сте самоосигуряващо се лице. Допълнително чрез телефонен разговор с Вас от дирекция ОДОП ..... е уточнено, че в качеството си на съдружник в "М" ООД, ЕИК ......, упражнявате личен труд като извършвате фотографски услуги, като доходите Ви от този източник се облагат като трудови правоотношения по смисъла на т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ.

През 2020 г. като физическо лице кандидатствате и впоследствие сключвате договор с Национален фонд "Култура" (НФК) на министъра на културата за целево финансово подпомагане - стипендия по програма "Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата". Въз основа на така сключения договор, през 2020 г. сте получил сума в размер на 2160 лв. Считате, че тази сума не би следвало да се облага, тъй като е стипендия, но в договора изрично е посочено, че Вие трябва да внесете дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски върху тази сума.

Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Дължите ли данъци и осигурителни вноски върху сумата от 2160 лв., на какво основание и в кое приложение от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се декларира тази сума?

Предвид изложеното в запитването, приложенията към него и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:

Основната цел на програмата "Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата" на НФК през 2020 г. e да осигури финансова подкрепа на български творци и артисти, упражняващи своята професия на свободна практика и пряко засегнати от въведената от Министерството на здравеопазването противоепидемична мярка за преустановяване на всякакъв вид масови мероприятия на територията на страната - включително културно-развлекателни, (в т.ч. театри, концерти), чрез кандидатстване пред Национален фонд "Култура". Допустимите кандидати по програмата са културни дейци - самоосигуряващи се лица, включително самонаети, физически лица, работили през 2019 г. на граждански и авторски договори, упражняващи свободна професия - в областта на културата и изкуствата, чиято дейност е пряко свързана с публично представяне на културен продукт. Чрез Програмата се позволява подпомагане на широк кръг творци да продължат работата си, както и осигуряване на условия за създаване на творчески продукти, които да се реализират след отмяна на извънредното положение.

Индивидуалният размер на финансовата подкрепа за едно лице през 2020 г. се формира за период, включващ периода на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., и 1 месец след неговата отмяна. Творческата стипендия за едно лице е 720 лв. месечно и се изплаща за срок от 3 месеца (2160 лв. общо).

Във връзка с поставения от Вас въпрос е необходимо да имате предвид следното:

По прилагането на ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ не са облагаеми стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина. Видно от характеристиките на предоставената стипендия, същата не е предназначена за обучение, а заложената основна нейна цел е да осигури финансова подкрепа на българските творци и артисти, упражняващи своята професия на свободна практика и пряко засегнати от въведената от МЗ противоепидемична мярка за преустановяване на всякакъв вид масови мероприятия. Следователно творческата стипендия, която сте получил въз основа на описания по-горе договор, не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ и съответно представлява облагаем доход.

Видно от част III, чл. 5 от приложения договор с Национален фонд "Култура", получавате стипендията за създаване на творчески продукти, които да реализирате след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като се задължавате при реализацията на следващия си по ред проект във всички рекламни/печатни и аудио-визуални/материали, печатни и електронни информационни текстове /включително социални мрежи/, прессъобщения и медийни изяви и всички реализирани художествени/културни продукти от проекта да указвате участието и подкрепата на Национален фонд "Култура". Този договор е сключен от Вас в качеството Ви на физическо лице, а не от дружеството, в което сте съдружник, поради което сумата, платена от Национален фонд "Култура", не може да се определи като доход от трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ. Доколкото изискванията на Национален фонд "Култура", видно от цитирания договор, са насочени към Вас като физическо лице, може да се каже, че сумата по този договор следва да се третира като доход на лице, упражняващо свободна професия, а ако не извършвате такава дейност, като доход по извънтрудово правоотношение. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно § 1, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗДДФЛ:

1. "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

2. "Извънтрудови правоотношения" са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ при определянето на облагаемия си доход физическите лица, упражняващи свободна професия или получаващи доходи по извънтрудови правоотношения, приспадат 25 на сто разходи за дейността. Тези доходи се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По прилагането на КСО и ЗЗО:

Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Осигурителните вноски се дължат върху осигурителен доход, който съгласно чл.6, ал.2 от КСО включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Предвид на това, внасянето или дължимостта на осигурителните вноски като задължително условие, се разглежда в тясна връзка с извършването на трудова дейност.

Кръгът на лицата, които подлежат на ДОО, е определен в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал.8 и 9 от КСО).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работа и не се удържат от възнаграждението. Дължимите осигурителни вноски върху тези доходи се внасят от лицето при годишното изравняване на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани, в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (основание чл. 11 от наредбата).

Когато самоосигуряващите се лица полагат труд без трудово правоотношение, възложителят по договора няма задължение за внасяне и на здравноосигурителни вноски. Както за социалното осигуряване, така и за здравното осигуряване тези лица определят окончателен размер на доходите (вкл. за работа без трудово правоотношение) през календарната година съгласно справката към годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

В конкретния случай в чл. 5 от договора между НФК и г-н М (творец) е посочено, че творецът получава сумата, като стипендия за създаване на творчески продукти, които да се реализират след отмяна на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., т. е сумата, наречена "стипендия", ще способства за създаване на творчески продукт. По този начин тя е свързана и с упражняваната от лицето трудова дейност и до някаква степен възмездява положения от лицето труд, свързан със създаване на творчески продукти.

На основание всичко изложено се налага изводът, че изплатените суми по програмата "Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата" са свързани с трудовата дейност на самоосигуряващото се лице, поради което считам, че сумата, изплатена по договора, следва да се включи при определяне на окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/