НАП: Дата на данъчното събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване на стоки по ЗДДС

1239/22.12.2015

Чл.13, ал.1 ЗДДС;

Чл.63, ал.3 и 4 ЗДДС;

Чл.117, ал.1 ЗДДС.

Относно: определяне датата на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на стоки.

В писмено запитване, постъпило в деловодството на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... с вх. № .............г. сте описали следната фактическа обстановка:

Дружество търгува с доставчик от държава членка на Европейския съюз.

Възприетата търговска практика между двете дружества е стоката да се поръчва чрез изпращане на и-мейл или факс със заявка за доставка.

Преди доставянето на стоката доставчикът има задължение да съобщи кога се очаква да тръгне и съответно кога да пристигне стоката, като изпраща допълнително документите по доставката 10-15 дни преди кораба да пристигне на територията на страната.

За транспортиране на стоките се използва морски транспорт, като фактурата за доставка се издава от доставчика почти месец преди стоката да пристигне на територията на страната.

Условията на доставка съгласно международните правила за доставки INCOTERMS 2010 са стойност, застраховка и пристанищно навло за сметка на доставчика, като задължението за заплащане по доставката е 90 дни след издаването на фактурата.

Съгласно условията на международните правила на доставки, при този вид доставки продавачът е длъжен да сключи Договор за превоз/транспорт, но без да поема риска от загуба или повреда на стоката или допълнителни разходи, дължащи се на събития, случили се след разтоварване и експедиране.

Обстоятелствата по транспортиране на стоката са удостоверени с морски коносамент и понякога с придружаващ митнически документ T2L /само в случаите, когато стоката се транспортира и през държава, която не е членка на Европейския съюз/.

След пристигането на стоката в страната и издаване на манифеста от капитана на кораба от Пристанището се издава Нареждане за експедиция след деконтейнеризация на стоката.

Когато товаро-разтоварните операции на контейнерите и контейнерната линия приключат, стоката напуска пристанището с транспорт от името и за сметка на получателят по доставката.

Между датата на Нареждането за деконтейнеризация и експедиция и датата на самото получаване на стоката, което става след заплащане на услугите деконтейнеризация и е документирано единствено с издаването на фактура от страна на пристанището понякога има между 10 и 15 дни разлика.

Поставили сте следните въпроси:

1. Коя от двете дати трябва да бъде определена като дата на данъчното събитие - датата на пристигане на стоката на територията на страната т.е. датата на Нареждането за експедиция или датата на напускането на деконтейнеризираната стока от пристанището, предвид обстоятелствата, че доставките по ВОП не са под контрола на митницата и не се чака освобождаване от страна на митническите органи; всички спедиторски услуги са за сметка на получателя по доставката и в същото време получателят по доставката не разполага със стоката, преди тя да напусне терминала на пристанището;

2. Съгласно разпоредбите на ЗДДС в случаите на вътреобщностно придобиване задължените лица съставят протокол, съдържащ реквизитите на ЗДДС и ППЗДДС, който следва да отразят в Дневниците за покупки и продажби. Биха ли възникнали проблеми, ако по желание на задълженото лице номера и датата на протокола носят номера и датата на издадената от доставчика фактура и в този вид същите са отразени в дневника за покупки и продажби.

Настоящото становище по прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ има принципен характер предвид липсата на приложен към преписката договор за продажба, който да указва вида на стоката, както и правилата за разпределение на задълженията между продавача и купувача във връзка с доставката.

Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива право на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По силата на чл.63 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на стока възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната. В общият случай това е дата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл.25, ал.2 от ЗДДС/.

В чл.20 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност е указано, че вътреобщностно придобиване на стоки означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето придобиващо стоките в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките. Данъчното събитие за вътреобщностното придобиване настъпва, когато доставката на подобни стоки се счита за извършена на територията на съответната държава членка /чл.68 от Директива 2006/112/ЕО/.

От юридическа гледна точка обстоятелства, които определят възникването на данъчното събитие при доставките на стоки са различни и зависят както от вида на съответната стока, така и от договорените условия за предаването й от продавача на купувача.

Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС. Тези правила уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, както и момента, в който риска преминава от продавача в купувача и се прилагат само ако страните по договора изрично са се позовали на тях. В международната търговия е прието като момент, в който купувачът на стоката получава правото да се разпорежда с доставената стока, да се приеме моментът, в който рисковете по доставката й преминат върху него. Така например при сделки договорени при условията на термините от категориите "С" на ИНКОТЕРМС 2010 продавачът е изпълнил задълженията си по продажбата, когато предаде стоката на превозвача, а не когато стоката достигне до местоназначението си.

Аналогични правила съдържа и чл.186а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно който рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени вещи преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие на страните или му бъде предадена, а при доставка на купувачи в други населени места - от момента в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните не е уговорено друго.

При липса на уговорка за прилагане правилата на ИНКОТЕРМС при доставката на стока, съгласно чл.67, ал.1 от Кодекса на международното частно право, придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат по правото на държавата по тяхното местоназначение. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта - чл.24, ал.1 от ЗЗД. При договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл.68, б."в" от ЗЗД/.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗДДСданъкът за вътреобщностното придобиване на стоки става изискуем на 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.

Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл.63, ал.4 от закона, съгласно която данъкът е изискуем на датата на издаване на фактурата. Тази разпоредба е приложима, когато за доставката е издадена фактура след датата на данъчното събитие, но преди 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

При издадена фактура преди датата на възникване на данъчното събитие за вътреобщностното придобиване, когато тази фактура не е във връзка с направено авансово плащане по доставката, разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗДДС няма да е приложима преди да настъпи данъчното събитие. Тази фактура не посочва по достоверен начин наличието на данъчно събитие към датата на нейното издаване. Последващото настъпване на данъчно събитие, обаче, валидира така издадената фактура и съответно е налице хипотезата на чл.63, ал.4 - настъпило е данъчно събитие и е налице фактура, издадена преди 15 число на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

Съгласно чл.117, ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка при вътреобщностно придобиване става с протокол, който се изготвя съгласно изискванията на ал. 2 и задължително съдържа номер и дата. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Протоколите по чл.117 от закона следва да съдържат пореден номер и дата, а не номера и датата на издадената от доставчика фактура.