Изх. №23-22-656
28.04.2017 г.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява превози на товари за дружества установени в държави членки на ЕС. Към преписката е приложена фактура от австрийско дружество за заредено гориво.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че австрийското дружество е предоставило за ползване на "Е" ООД електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива от бензиностанции собственост на австрийското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на доставката за зареждане с горива и следва ли дружеството, да издаде протокол за самоначисляване на данък върху стойността на зареденото гориво?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
1. Относно горивото, което се зарежда и изразходва на територията на страните от Европейския съюз и извън него:
За да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В конкретният случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава. Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия и протокол за ВОП не следва да се издава.
2. Относно комисионно възнаграждение за правото на ползване на електронни карти за безкасово плащане при зареждане с горива:
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор с австрийско дружество се дължи възнаграждение за ползването на предоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството получател е установено на територията на страната и за него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че дружеството извършва превоз на товари за дружества, установени в държави членки на ЕС. Към преписката е приложена фактура от австрийско дружество за заредено гориво. Допълнително е уточнено по телефон, че австрийското дружество е предоставило на "Е" ООД електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива от бензиностанции, които са негова собственост.
Въпрос: Какво е данъчното третиране на доставката за зареждане с горива и следва ли дружеството да издаде протокол за самоначисляване на данък върху стойността на зареденото гориво?
1. Относно горивото, което се зарежда и изразходва на територията на държави членки на ЕС и извън ЕС
За определяне начина на облагане на доставките на стоки по ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
В конкретния случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни, по отношение на облагането с ДДС се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава.
Извършеното на територията на държави членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги, не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на условията по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, и протокол за ВОП не следва да се издава.
Извод: Зареждането на гориво в други държави членки или трети страни се облага по законодателството на съответната държава, не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за него не се издава протокол за ВОП.
2. Относно комисионно възнаграждение за правото на ползване на електронни карти за безкасово плащане при зареждане с горива
В случай че по силата на договора с австрийското дружество се дължи възнаграждение за ползването на предоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството - получател е установено на територията на страната. За него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Извод: Ако се дължи възнаграждение за ползване на електронните карти, услугата е с място на изпълнение в България по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и за дружеството възниква задължение да самоначисли ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
