НАП: Осигурителен и данъчен режим на еднократни помощи при смърт за сметка на социалните разходи

Изх. № М-17-00-366

Дата: 07.10.2021 год.

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 12;

КСО, чл. 6, ал. 14;

НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8;

НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;

НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 4;

ЗКПО, чл. 205;

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 11;

ДР на ДОПК, § l, т. 54.

ОТНОСНО: дължими осигурителни вноски и данъци при изплащане на еднократни помощи при смърт

Във Ваше запитване, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №М-М-17-00-366/27.08.2021 г., задавате следните въпроси:

Дължат ли се осигурителни вноски и данъци върху еднократни помощи при смърт, предоставени и изплатени за сметка на социалните разходи при:

1. смърт на родител на служител;

2. смърт на дете (без значение на възрастта на детето) на служител;

3. смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съжителство?

Предвид фактическата обстановка, поставените, във връзка с нея въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.

На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно, в чл. 2, ал. 2 и 4 от същата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от КТ. В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (ал. 2). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

В изброените в разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НЕВДПОВ хипотези, при които осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи са посочени и еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Видно от текста на разпоредбата законодателят има предвид въпросните еднократни помощи да се изплащат само на конкретни лица за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или други случайно настъпили събития за лицето.

Съгласно чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, какъвто може да се предполага, че е и конкретният случай, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) .

На основание чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, при: раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв. Следователно прилагането на цитираната разпоредба е обвързано с наличието на определени условия, а именно:

- плащането да е с характер на еднократна помощ, която се предоставя при настъпване на конкретното събитие - раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;

- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.

Ако едно от визираните условия на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ не е налице, цитираната разпоредба не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.

Видно от цитираните разпоредби на НЕВДОПВ и ЗДДФЛ при изплащането на суми, представляващи еднократни помощи при смърт за сметка на социалните разходи, дължимостта на осигурителни вноски, както и изключването им от облагаемия доход по трудови правоотношения, са обвързани с обстоятелството плащането да се предоставя при смърт на член от семейството. За целите на прилагането на посочените разпоредби няма легални дефиниции на понятието "членове на семейството", както и не е направена препратка към друг нормативен акт. Такова определение се съдържа в други нормативни актове за целите на тяхното прилагане, включително и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

"Членове на семейството" по смисъла на § l, т. 54 от ДР на ДОПК са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак. Аналогичен смисъл на понятието "семейство" е използван и за изразяване на становище от страна на изпълнителния директор на НАП относно прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ (писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г.).

Предвид горното, считам, че по отношение на изплащаните за сметка на социалните разходи еднократни помощи, описани в запитването Ви:

- осигурителни вноски ще се дължат, когато основанието е смърт на родител на служителя, смърт на дете на служител над 18 годишна възраст и при смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство, доколкото изброените лица не могат да се определят като членове на семейството по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ДОПК- в облагаемия доход от трудови правоотношения ще се включват, когато основанието е смърт на родител на служителя, смърт на дете на служител над 18 годишна възраст и при смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство, доколкото изброените лица не могат да се определят като членове на семейството по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ДОПК.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/