Изх. № М-17-00-366
Дата: 07.10.2021 год.
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 12;
КСО, чл. 6, ал. 14;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 4;
ЗКПО, чл. 205;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 11;
ДР на ДОПК, § l, т. 54.
ОТНОСНО: дължими осигурителни вноски и данъци при изплащане на еднократни помощи при смърт
Във Ваше запитване, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №М-М-17-00-366/27.08.2021 г., задавате следните въпроси:
Дължат ли се осигурителни вноски и данъци върху еднократни помощи при смърт, предоставени и изплатени за сметка на социалните разходи при:
1. смърт на родител на служител;
2. смърт на дете (без значение на възрастта на детето) на служител;
3. смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съжителство?
Предвид фактическата обстановка, поставените, във връзка с нея въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно, в чл. 2, ал. 2 и 4 от същата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от КТ. В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (ал. 2). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
В изброените в разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НЕВДПОВ хипотези, при които осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи са посочени и еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Видно от текста на разпоредбата законодателят има предвид въпросните еднократни помощи да се изплащат само на конкретни лица за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или други случайно настъпили събития за лицето.
Съгласно чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, какъвто може да се предполага, че е и конкретният случай, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) .
На основание чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, при: раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв. Следователно прилагането на цитираната разпоредба е обвързано с наличието на определени условия, а именно:
- плащането да е с характер на еднократна помощ, която се предоставя при настъпване на конкретното събитие - раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;
- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.
Ако едно от визираните условия на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ не е налице, цитираната разпоредба не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Видно от цитираните разпоредби на НЕВДОПВ и ЗДДФЛ при изплащането на суми, представляващи еднократни помощи при смърт за сметка на социалните разходи, дължимостта на осигурителни вноски, както и изключването им от облагаемия доход по трудови правоотношения, са обвързани с обстоятелството плащането да се предоставя при смърт на член от семейството. За целите на прилагането на посочените разпоредби няма легални дефиниции на понятието "членове на семейството", както и не е направена препратка към друг нормативен акт. Такова определение се съдържа в други нормативни актове за целите на тяхното прилагане, включително и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
"Членове на семейството" по смисъла на § l, т. 54 от ДР на ДОПК са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак. Аналогичен смисъл на понятието "семейство" е използван и за изразяване на становище от страна на изпълнителния директор на НАП относно прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ (писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г.).
Предвид горното, считам, че по отношение на изплащаните за сметка на социалните разходи еднократни помощи, описани в запитването Ви:
- осигурителни вноски ще се дължат, когато основанието е смърт на родител на служителя, смърт на дете на служител над 18 годишна възраст и при смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство, доколкото изброените лица не могат да се определят като членове на семейството по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ДОПК- в облагаемия доход от трудови правоотношения ще се включват, когато основанието е смърт на родител на служителя, смърт на дете на служител над 18 годишна възраст и при смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство, доколкото изброените лица не могат да се определят като членове на семейството по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
ОТНОСНО: дължими осигурителни вноски и данъци при изплащане на еднократни помощи при смърт
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Дължат ли се осигурителни вноски и данъци върху еднократни помощи при смърт, предоставени и изплатени за сметка на социалните разходи при смърт на родител на служител?
Въпрос 2: Дължат ли се осигурителни вноски и данъци върху еднократни помощи при смърт, предоставени и изплатени за сметка на социалните разходи при смърт на дете (без значение на възрастта на детето) на служител?
Въпрос 3: Дължат ли се осигурителни вноски и данъци върху еднократни помощи при смърт, предоставени и изплатени за сметка на социалните разходи при смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съжителство?
На основание чл. 6, ал. 2, изр. първо от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е уредено в чл. 6, ал. 12 от КСО, според който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от НЕВДПОВ са посочени средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
За целите на осигуряването, за да се третират като социални разходи, средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите (СБКО) трябва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Социално-битовото и културното обслужване е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от КТ.
Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. По силата на чл. 293, ал. 2 от КТ тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите самостоятелно или съвместно с други органи и организации в направленията по чл. 294 от КТ.
Социалните придобивки, предоставяни от работодателите по реда на тези разпоредби, могат да се получават пряко от работниците и служителите в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
В изброените в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ хипотези, при които не се начисляват и не се внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, са включени и еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за:
- лекарства,
- при продължително боледуване,
- за раждане,
- при смърт на член от семейството,
- при други случайно настъпили събития.
От текста на разпоредбата следва, че законодателят има предвид тези еднократни помощи да се изплащат само на конкретни лица за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или други случайно настъпили събития за лицето.
Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляват доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, при:
- раждане или осиновяване на дете,
- сключване на граждански брак,
- смърт на член от семейството,
общо до 2400 лв.
Прилагането на тази разпоредба е обвързано с наличието на следните условия:
- плащането да е с характер на еднократна помощ, предоставена при настъпване на конкретното събитие - раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството;
- еднократната помощ за съответното събитие да е предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи.
Ако някое от условията по чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ не е налице, разпоредбата не се прилага и съответната сума се включва на общо основание в облагаемия доход от трудови правоотношения.
От разпоредбите на НЕВДПОВ и ЗДДФЛ следва, че при изплащане на суми, представляващи еднократни помощи при смърт за сметка на социалните разходи, дължимостта на осигурителни вноски и изключването им от облагаемия доход по трудови правоотношения са обвързани с това плащането да се предоставя при смърт на член от семейството.
За целите на прилагането на тези разпоредби няма легални дефиниции на понятието "членове на семейството", нито препратка към друг нормативен акт. Такова определение се съдържа в други нормативни актове за целите на тяхното прилагане, включително в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ДОПК "членове на семейството" са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак.
Аналогичен смисъл на понятието "семейство" е използван и при изразяване на становище от изпълнителния директор на НАП относно прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ (писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г.).
Предвид горното, по отношение на еднократните помощи, изплащани за сметка на социалните разходи в описаните в запитването случаи, се приема следното:
- Осигурителни вноски ще се дължат, когато основанието е:
- смърт на родител на служителя,
- смърт на дете на служител над 18-годишна възраст,
- смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство,
- Същите суми ще се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, когато основанието е:
- смърт на родител на служителя,
- смърт на дете на служител над 18-годишна възраст,
- смърт на партньор на служител, с когото няма сключен граждански брак, но е налице фактическо съпружеско съжителство,
Извод: Еднократните помощи при смърт, изплатени за сметка на социалните разходи при смърт на родител на служител, при смърт на дете на служител над 18-годишна възраст и при смърт на партньор без сключен граждански брак при фактическо съжителство, подлежат на осигурителни вноски и се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, тъй като починалите лица не се считат за членове на семейството по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ДОПК.
