3_2339/09.10.2015г.
ЗМДТ, чл. 30;
ДОПК, чл. 107, ал. 3;
ДОПК, чл. 109
Относно:Установяване на задължения по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за недвижим имот, придобит по наследство
Според изложеното в запитването, през 1998 г. в Община X е подадена данъчна декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти на имот, находящ се в гр. X, ул."И" № , вх. В, ет., представляващ апартамент в 6 етажна жилищна сграда с магазини. В декларацията грешно е попълнена конструкцията на сградата като "М 1". През 2014 г., след смъртта на собственика, е подадена нова данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от единствения наследник на имота, в която конструкцията на сградата е декларирана като "М3".
До смъртта на наследодателя данъците са заплащани в сроковете, предвидени в ЗМДТ на по-ниска данъчна основа. Неверните данни в декларацията на наследодателя не са установени до момента на подаване на данъчната декларация по наследство и приходната администрация не е предприемала действия за отстраняване на тази нередовност.
Във връзка с горното се поставя въпроса законосъобразно ли е да се доначислят задължения за имота на наследника за последните пет години по аргумент на чл.60 от Закона за наследството(ЗН), поради невярно попълнената декларация през 1998 г. от наследодателя?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г.) и Данъчно -осигурителения процесуален кодекс(ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. бр.61 от 11 Август 2015г.) изразяваме следното становище:
Наследството е имуществото, което преминава по пътя на наследяването от починалото лице към наследниците. Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. Обект на наследяването са имуществените права и задължения на починалото физическо лице към момента на смъртта му, които преминават към определените по закон или завещание лица.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго /чл.30, ал.1 от ЗМДТ/.
Съгласно ЗН няма срок, в който наследник на физическо лице е длъжен да приеме или да се откаже от наследството. С оглед разпоредбите на чл. 48 от ЗН наследниците придобиват имуществото на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, е необходимо той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. Това са предимно разпоредителни действия и въобще действия, показващи ясно и недвусмислено намерението на наследника да свои наследственото имущество. В случая като такова действие следва да се тълкува подаването от страна на единствения наследник на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която същият е декларирал придобития по наследство апартамент.
От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към същото копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че има разлика в декларирането на конструкцията на сградата от двете задължени лица. В случая служителите на общинската администрация са установили, че наследодателят погрешно е декларирал конструкцията на имота като "М 1" и това е довело до заплащането на данък върху недвижимите имоти в по - малък размер от действителния.
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служители на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ).
Съгласно определения в ДОПК ред задълженията за данъци се установяват посредством следните способи:
- с декларация по чл. 105 от ДОПК;
- с акт на орган по приходите (служители на общинската администрация) за установяване на задължение по чл. 106 или чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
- с ревизионен акт.
Следва да се отбележи, че първите два способа са способи за предварителното установяване на задълженията за данъци. Окончателното установяване на задълженията се извършва чрез ревизия, извършена по реда на ДОПК.
В случая е важно да се отбележи, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е декларация по чл. 105 от ДОПК. Това е така, защото декларациите по ЗМДТ са такива, подадени от задълженото лице, в които се оповестяват релевантни за облагането обстоятелства, въз основа на които служителят в общинската администрация установява размера на дължимия данък чрез издаване на акт по чл. 107 от ДОПК, т.е. с тях лицето не определя (изчислява) единствено задълженията си за данък върху недвижимите имоти.
В чл.107 от ДОПК е уредено предварителното установяване по данни от декларации. Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК).
От изложеното е видно, че издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е допустимо при несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации и то само ако е изчерпан редът по чл. 103 от същия кодекс. Тъй като задължението за данък върху недвижимите имоти е възникнало въз основа на данни, подадени с декларация от наследодателя, е недопустимо издаването на актове по чл.107, ал.3 от ДОПК на наследника.
По силата на чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно с дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Отговорността на наследниците не е солидарна, а е до размера на дяловете им.В случая това означава, че единственият наследник, който е приел наследството, отговаря изцяло за задълженията за данък върху недвижимите имоти на наследодателя.
Предвид горното, в настоящия случай, задълженията на наследника за задължения на наследодателя би следвало да бъдат установени с ревизионен акт. При възлагането на ревизионно производство, компетентният орган трябва да се съобрази, че с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е установен 5-годишен преклузивен срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Правилото на чл. 109 от ДОПК следва да се тълкува не буквално, а като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на данъчни задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период /ежегодно или ежемесечно/, а еднократно при придобиване на имот /МПС/ или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, подадената веднъж декларация служи за определяне на данъчното задължение за всяка следваща година, т.е. може да се счита, че за всеки данъчен период е подадена декларация.
Въпрос: Законосъобразно ли е да се доначислят задължения за имота на наследника за последните пет години по аргумент на чл. 60 от Закона за наследството, поради невярно попълнената декларация през 1998 г. от наследодателя?
Според изложената фактическа обстановка през 1998 г. в Община X е подадена данъчна декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти за имот, находящ се в гр. X, ул. "И" № ..., вх. В, ет. ..., представляващ апартамент в 6-етажна жилищна сграда с магазини. В декларацията конструкцията на сградата е попълнена погрешно като "М 1". През 2014 г., след смъртта на собственика, единственият наследник подава нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която конструкцията на сградата е декларирана като "М 3". До смъртта на наследодателя данъците са заплащани в сроковете по ЗМДТ, но върху по-ниска данъчна основа. Неверните данни в декларацията от 1998 г. не са били установени до подаването на декларацията по наследство и приходната администрация не е предприемала действия за отстраняване на нередовността.
Наследството е имуществото, което преминава по пътя на наследяването от починалото лице към наследниците и представлява съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. Обект на наследяване са имуществените права и задължения на починалото физическо лице към момента на смъртта му, които преминават към лицата, определени по закон или завещание. Наследственото имущество включва движими и недвижими вещи и права върху тях, както и други имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго, съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗМДТ.
По ЗН не е предвиден срок, в който наследникът е длъжен да приеме или да се откаже от наследството. Съгласно чл. 48 от ЗН наследниците придобиват имуществото на наследодателя не автоматично с откриване на наследството, а с приемането му. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗН приемането става с изрично изявена воля чрез писмено заявление пред районния съдия по мястото на откриване на наследството, като приемането се вписва в особена книга. Наследникът може да приеме наследството и мълчаливо, като извърши действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството - предимно разпоредителни действия или други действия, ясно показващи намерението да свои наследственото имущество.
В конкретния случай подаването от страна на единствения наследник на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал придобития по наследство апартамент, се тълкува като мълчаливо приемане на наследството.
От фактическата обстановка и приложените копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че има разлика в декларирането на конструкцията на сградата от двете задължени лица. Служителите на общинската администрация са установили, че наследодателят е декларирал погрешно конструкцията на имота като "М 1", което е довело до заплащане на данък върху недвижимите имоти в по-малък размер от действителния.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентни да установяват, обезпечават и събират местните данъци са служители на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ).
По реда на ДОПК задълженията за данъци се установяват чрез:
- декларация по чл. 105 от ДОПК;
- акт на орган по приходите (служители на общинската администрация) за установяване на задължение по чл. 106 или чл. 107, ал. 3 от ДОПК;
- ревизионен акт.
Първите два способа са за предварително установяване на задълженията, а окончателното установяване се извършва чрез ревизия по реда на ДОПК.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е декларация по чл. 105 от ДОПК. Декларациите по ЗМДТ са подадени от задълженото лице декларации, в които се оповестяват релевантни за облагането обстоятелства, въз основа на които служителят в общинската администрация установява размера на дължимия данък чрез издаване на акт по чл. 107 от ДОПК. С тези декларации лицето не определя самостоятелно (не изчислява) задълженията си за данък върху недвижимите имоти.
В чл. 107 от ДОПК е уредено предварителното установяване по данни от декларации. Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина на изчисляване на задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след изчерпване на реда по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК).
От това следва, че издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е допустимо при несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, и само ако е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК. Тъй като задължението за данък върху недвижимите имоти е възникнало въз основа на данни, подадени с декларация от наследодателя, издаването на актове по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на наследника е недопустимо.
Съгласно чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Отговорността на наследниците не е солидарна, а е до размера на дяловете им. В разглеждания случай единственият наследник, който е приел наследството, отговаря изцяло за задълженията за данък върху недвижимите имоти на наследодателя.
Предвид горното, задълженията на наследника за задължения на наследодателя следва да бъдат установени с ревизионен акт.
При възлагане на ревизионно производство компетентният орган трябва да се съобрази с чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който установява 5-годишен преклузивен срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Правилото на чл. 109 от ДОПК следва да се тълкува не буквално, а с оглед спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. В становището е посочено, че тъй като за определяне на данъчни задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всяка отделна година, при прилагане на чл. 109 от ДОПК следва да се отчита тази особеност.
Извод: Не е законосъобразно доначисляването на задължения за имота на наследника за последните пет години чрез издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като задължението е възникнало въз основа на декларация на наследодателя. Наследникът отговаря за задълженията на наследодателя по чл. 60 от ЗН, като тези задължения следва да бъдат установени спрямо него с ревизионен акт, при спазване на 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, тълкуван с оглед спецификата на задълженията по ЗМДТ.
