ОТНОСНО: Въпрос, свързан с дата на издаване на данъчна фактура и касов бон, като разходооправдателни документи;
Съгласно изложеното в запитването, в ДСП - ..... е постъпило заявление - декларация от лицето К.П. за изплащане на добавка по реда на чл.28 от ППЗИХУ за извършено балнеолечение на детето й ........ в периода от 15.08.2015 г. до 24.08.2015 г. Към заявлението са приложени необходимите касов бон и фактура, като е установена разлика в датите на издаване на всеки един от тези документи, както следва: фискалния бон е издаден на 15.08.2015 г. на стойност 170 лв; фактурата е издадена на дата 25.08.2015 г. на същата стойност. Посочвате, че тази разлика е в противоречие с чл.113, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, за което поставяте следния въпрос: Следва ли да приемете разходооправдателните документи за валидни и помощта да се отпусне или същата да бъде отказана?
По ЗДДС
По повод на посочената от Вас норма на Закона, а именно - чл.113, ал.4 от същия, съгласно която фактурата се издава задължително не по - късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по - късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, обръщаме внимание на следното:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от с.з. Доколкото в случая, с оглед на предоставяната услуга и изложеното от Вас, получател по същата е данъчно незадължено физическо лице, считаме, че е приложима разпоредбата на чл.113, ал.3, т.1 от Закона, съгласно която фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Въпреки това и на основание алинея 6 на същата разпоредба, когато издаването на фактурата не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването й.
Императивната норма на чл.113, ал.4 от материалния закон регламентира задължение за доставчика да издаде фактурата за съответната доставка не по - късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по - късно от пет дни от датата на получаване на плащането. Предвид обстоятелството, че визирате услуга - предоставяне на балнеолечение, следва да бъде определено данъчното събитие за извършването на съответната доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена или услугата е извършена, като в случая на запитването бихме могли да считаме, че услугата е извършена на 24.08.2015 г. Следователно, в случая, при поискване на фактура от страна на съответното физическо лице от доставчика, за същия възниква задължение да издаде данъчния документ - фактурата, не по - късно от пет дни от датата на която е извършена съответната услуга, освен ако същата фактура не е поискана във връзка с направено авансово плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министерство на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, каквато е фактурата, задължително следва да се издаде и фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 от същата - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. На основание алинея 3 на същата разпоредба, фискалната касова бележка в случаите по алинея 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, като изключение правят случаите на разносна търговия.
Видно от гореизложеното, че и двата документа - и фактурата и фискалната касова бележка имат нормативно определен ред и срокове за издаване, при
спазването на които е възможна разлика в датите на издаването им. Поради което, визираната от Вас разлика в запитването, в датите на издаване на съответните документи, не води до извод за неистинност на същите като такива по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност. Считам, че последващата преценка за приемане на документите като необходими и достатъчни от страна на институцията която представлявате, не е от компетентността на органите по приходите.
В ДСП - ... е постъпило заявление - декларация от К.П. за изплащане на добавка по чл.28 от ППЗИХУ за извършено балнеолечение на детето й ... в периода от 15.08.2015 г. до 24.08.2015 г. Към заявлението са приложени касов бон и фактура, като е установена разлика в датите на издаването им: фискалният бон е издаден на 15.08.2015 г. на стойност 170 лв., а фактурата - на 25.08.2015 г. на същата стойност. Посочено е, че тази разлика противоречи на чл.113, ал.4 от ЗДДС.
Въпрос: Следва ли да приемете разходооправдателните документи за валидни и помощта да се отпусне или същата да бъде отказана?
Правен анализ по ЗДДС
Посочена е разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДС, съгласно която фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а при авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане, освен когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
С оглед на това, че получател по услугата е данъчно незадължено физическо лице, се прилага чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС, според който фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
На основание чл.113, ал.6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването й.
Императивната норма на чл.113, ал.4 от ЗДДС регламентира задължение за доставчика да издаде фактурата за съответната доставка не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а при авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Услугата е предоставяне на балнеолечение, поради което следва да се определи данъчното събитие за извършването на доставката. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена или услугата е извършена. В разглеждания случай може да се приеме, че услугата е извършена на 24.08.2015 г.
Следователно, при поискване на фактура от физическото лице, за доставчика възниква задължение да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата, на която е извършена услугата, освен ако фактурата не е поискана във връзка с авансово плащане.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ (фактура), задължително се издава и фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 от наредбата - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
На основание чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, с изключение на случаите на разносна търговия.
От изложеното следва, че и фактурата, и фискалната касова бележка имат нормативно определен ред и срокове за издаване, при които е възможна разлика в датите на издаването им.
Поради това разликата в датите на издаване на фактурата и фискалния бон, посочена в запитването, не води до извод за неистинност на тези документи по смисъла на ЗДДС.
Извод: Разликата в датите на издаване на фактурата и фискалния бон не прави документите неистински по смисъла на ЗДДС.
Отбелязва се, че последващата преценка дали документите са необходими и достатъчни за целите на отпускане на помощта от институцията, която отправя запитването, не е от компетентността на органите по приходите.
Извод: Органите по приходите не са компетентни да преценяват дали документите са достатъчни за отпускане на помощта; тази преценка е на институцията, която ги изисква.
