Изх. № 53-00-215/ 02.11.2018 г.
ЗДДФЛ - чл.27, ал.4
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-215/15.10.2018 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано по реда на Търговския закона (ТЗ)като едноличен търговец, възнамерява да осъществява търговска дейност. За целта ще бъде използвано помещение, което е част от собствената му къща.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли регистрираното по ТЗ лице да сключи с предприятието си договор за наем на помещението?
- Следва ли търговецът да си удържа данък върху доходите от наем и да издава сам на себе си служебна бележка за получените през годината доходи?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, извършващо търговска дейност и регистрирано по реда на Търговския закон (ТЗ) под определено наименование (фирма). Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. От този и следващите текстове на закона, например чл. 57, т. 4 и т. 5, чл. 59 и др., следва, че с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от самото физическо лице. Същият извод следва от факта, че законодателят е отредил систематичното място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)договорът е съглашение между две или повече лица,за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. При едноличния търговец (за разлика от юридическите лица, които са отделни субекти, различни от лицата, които ги представляват) липсата на най-малко два отделни правни субекта, способни да направят валидни волеизявления, препятства възможността за договаряне на търговеца сам със себе си. В този смисъл е и Решение № 5426/25.04.2018 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 125/2018 г.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ регламентира възможността физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него вещи. Законът допуска включването на движими и недвижими вещи в патримониума на ЕТ, само когато тези вещи не са в режим на съсобственост, с изключение на съпружеска имуществена общност. Когато вещите са част от съпружеска имуществена общност, при завеждането им в предприятието, лицето трябва да разполага с нотариално заверена декларацияза съгласиена другия съпруг (чл. 27, ал. 4 от ЗДДФЛ). Вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ определя включването на вещите в имуществото на ЕТ да се извършва с протокол, в който се посочва видът на вещта и документално доказаната й цена на придобиване.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че физическо лице, регистрирано по реда на Търговския закон като едноличен търговец, възнамерява да осъществява търговска дейност. За целта ще бъде използвано помещение, което е част от собствената му къща.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли регистрираното по ТЗ лице да сключи с предприятието си договор за наем на помещението?
Въпрос 2: Следва ли търговецът да си удържа данък върху доходите от наем и да издава сам на себе си служебна бележка за получените през годината доходи?
По първи въпрос
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което извършва търговска дейност и е регистрирано по реда на Търговския закон под определено наименование (фирма). Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице.
От този и следващите текстове на закона, например чл. 57, т. 4 и т. 5, чл. 59 и др., следва, че с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от самото физическо лице. Систематичното място на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", означава, че на едноличния търговец не е придаден статут на юридическо лице, а той остава физическо лице с разширена правосубектност поради осъществяваната търговска дейност.
В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като имат един и същ статут, но едноличният търговец, с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ, е с по-разширена правосубектност.
Съгласно чл. 8 от Закона за задълженията и договорите договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. При едноличния търговец, за разлика от юридическите лица, които са отделни субекти, различни от лицата, които ги представляват, липсата на най-малко два отделни правни субекта, способни да направят валидни волеизявления, препятства възможността за договаряне на търговеца сам със себе си.
В този смисъл е и Решение № 5426/25.04.2018 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 125/2018 г.
Извод: Регистрираното по ТЗ лице - едноличен търговец, не може да сключи договор за наем със собственото си предприятие, тъй като не са налице два отделни правни субекта, които да договарят помежду си.
По втори въпрос
Разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ регламентира възможността физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него вещи.
Законът допуска включването на движими и недвижими вещи в патримониума на едноличния търговец само когато тези вещи не са в режим на съсобственост, с изключение на съпружеска имуществена общност. Когато вещите са част от съпружеска имуществена общност, при завеждането им в предприятието лицето трябва да разполага с нотариално заверена декларация за съгласие на другия съпруг, съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ включването на вещите в имуществото на едноличния търговец се извършва с протокол, в който се посочва видът на вещта и документално доказаната й цена на придобиване.
Извод: В разглежданата хипотеза не се прилага режим на доходи от наем между физическото лице и едноличния търговец, поради което не възниква задължение търговецът да си удържа данък върху доходи от наем и да издава сам на себе си служебна бележка. Помещението може да бъде включено в имуществото на едноличния търговец по реда на чл. 27 от ЗДДФЛ, при спазване на изискванията за собственост и документална обоснованост.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
