Изх. №23-22-2170
15.01. 2016 г.
чл. 136 от ЗДДС
чл. 87а от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е лицензиран туроператор и предоставя обща туристическа услуга по чл. 136 от ЗДДС на данъчно задължени лица, които са пътуващи лица по смисъла на пар. 1, т. 37а от ДР на ЗДДС, но отказват да подпишат декларацията по чл. 87а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли, да се начислява данък за доставката на обща туристическа услуга в случай, че клиента откаже да подпише декларацията по чл. 87а от ППЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В Глава шестнадесета на ЗДДС е предвиден специален ред на облагане на туристическите услуги, който регламентира данъчното третиране на "обща туристическа услуга", по която доставчик е туроператор.
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, съгласно чл. 87а от ППЗДДС (в сила от 21.02.2012г.) доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
В конкретния случай, по аргумент на противното, след като доставчикът не разполага с доказателства удостоверяващи доставка по чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, следва да начисли данък по общия ред. С цел избягване на риска от неправилно данъчно третиране на доставките, препоръчително е туроператорите във всички случаи да изискват от клиентите си декларация относно обстоятелството, дали действат в качеството си на пътуващи лица, с намерението да използват туристическите услуги, които закупуват за своите собствени нужди или за последваща продажба, респективно, такава декларация да бъде включена като клауза в договора за продажба.
Допълнително, следва да се има предвид, че за получателя по доставката правото на данъчен кредит няма да е налице и в случаите, когато доставката не е предназначена за последваща продажба, но получателят по доставката не е предоставил писмена декларация по чл.87а от ППЗДДС, в следствие на което доставчикът му е издал фактура с начислен данък.
За повече информация на интернет страницата на НАП (www: nap.bg), може да намерите указание изх. № УК-2/10.07.2012 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги от 01.01.2012 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството е лицензиран туроператор и предоставя обща туристическа услуга по чл. 136 от ЗДДС на данъчно задължени лица, които са пътуващи лица по смисъла на пар. 1, т. 37а от ДР на ЗДДС, но отказват да подпишат декларацията по чл. 87а от ППЗДДС, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Въпрос: Следва ли да се начислява данък за доставката на обща туристическа услуга в случай, че клиентът откаже да подпише декларацията по чл. 87а от ППЗДДС?
В глава шестнадесета на ЗДДС е предвиден специален ред на облагане на туристическите услуги, който урежда данъчното третиране на "обща туристическа услуга", по която доставчик е туроператор.
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, съгласно чл. 87а от ППЗДДС (в сила от 21.02.2012 г.) доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
В конкретния случай, по аргумент на противното, след като доставчикът не разполага с доказателства, удостоверяващи доставка по чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, следва да начисли данък по общия ред.
Извод: При отказ на клиента да подпише декларацията по чл. 87а от ППЗДДС туроператорът не може да приложи режима по чл. 136, ал. 1 от ЗДДС и следва да начисли данък по общия ред.
С цел избягване на риска от неправилно данъчно третиране на доставките, препоръчително е туроператорите във всички случаи да изискват от клиентите си декларация относно обстоятелството дали действат в качеството си на пътуващи лица, с намерението да използват туристическите услуги, които закупуват, за свои собствени нужди или за последваща продажба, като такава декларация може да бъде включена и като клауза в договора за продажба.
Допълнително следва да се има предвид, че за получателя по доставката правото на данъчен кредит няма да е налице и в случаите, когато доставката не е предназначена за последваща продажба, но получателят по доставката не е предоставил писмена декларация по чл. 87а от ППЗДДС, в следствие на което доставчикът му е издал фактура с начислен данък.
Извод: Липсата на декларация по чл. 87а от ППЗДДС води до това, че получателят - дори когато реално не извършва последваща продажба - няма право на данъчен кредит по фактура с начислен данък, издадена поради неприложимост на режима за обща туристическа услуга.
На интернет страницата на НАП (www.nap.bg) може да се намери указание изх. № УК-2/10.07.2012 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги от 01.01.2012 г.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде противопоставяно на органите по приходите по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.
