Изх. №20-00-343/ 03.11. 2017 г.
чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-343/18.08.2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка.
Поставени са въпроси във връзка с договор за финансов лизинг на употребявани автомобили и заплатените от лизингодателя данък МПС, данък при придобиване на автомобилите и застраховки, както и глоби (фишове) и други държавни и общински такси, посочени в чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, които са за сметка на лизингополучателя, както следва:
- Как следва да се документират към лизингополучателя разходите за местни данъци и такси, застраховки, на какво основание и следва ли да се начислява данък върху добавената стойност?
- Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС при договор за финансов лизинг?
- Как следва да се документират глоби (фишове), такса ЦРОЗ?
Предвид въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
По тези въпроси има предходни запитвания от "Б" ЕАД с вх. №№20-00-264/21.06.2017 г. и 20-00-276/28.06.2017 г., които са изпратени за становище до ЦУ на НАП с наше писмо изх. №20-00-264, 20-00-276 от 26.07.2017 г.
По трети въпрос
По отношение на глобите (фишовете), доколкото не са конкретизирани, считам, че същите се отнасят до такива, свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С разпоредбата на чл. 189 във връзка с чл. 188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципна възможност да се ангажира имуществена отговорност не на конкретния водач, а на физическото лице - собственик на моторното превозно средство (МПС) или представляващия юридическото лице - собственик на МПС.
Доколкото в случаите на ангажирана имуществена отговорност на лизингодателя, лизингополучателя възстановява сумата на платената глоба, то това възстановяване няма характер на плащане по доставка. Само за себе си възстановяването на разходи по принцип не представлява доставка по смисъла на ЗДДС. Вярно е, че на практика самата необходимост от префактуриране говори за наличието на извършени преди това действия (услуга) в полза на друго лице, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е "всяко извършване на услуга". В същото време обаче според чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС"доставка на услуга" е всяка сделка (transaction), която не е доставка на стока, т.е. за да е налице такава доставка е необходимо между участниците във взаимоотношенията, във връзка с които се извършва услугата, да е налице сделка. Изложеното дава основание да се твърди, че документирането на паричен превод само по себе си не е обстоятелство, което представлява сделка, т.е. доставка на услуга с данъчна основа, равна на префактурираната сума.
С оглед гореизложеното, разходите за глоби (фишове) следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч.).
По отношение на такса ЦРОЗ и други не може да се изрази становище, тъй като в запитването не се съдържа информация относно тяхното естество.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. Поставени са въпроси относно договор за финансов лизинг на употребявани автомобили и заплатените от лизингодателя данък върху превозните средства, данък при придобиване на автомобилите и застраховки, както и глоби (фишове) и други държавни и общински такси по чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, които са за сметка на лизингополучателя, както следва:
- Въпрос: Как следва да се документират към лизингополучателя разходите за местни данъци и такси, застраховки, на какво основание и следва ли да се начислява данък върху добавената стойност?
- Въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС при договор за финансов лизинг?
- Въпрос: Как следва да се документират глоби (фишове), такса ЦРОЗ?
По първи и втори въпрос
По тези въпроси има предходни запитвания от "Б" ЕАД с вх. №№20-00-264/21.06.2017 г. и 20-00-276/28.06.2017 г., които са изпратени за становище до ЦУ на НАП с писмо изх. №20-00-264, 20-00-276 от 26.07.2017 г.
Извод: По първи и втори въпрос в настоящото становище не се дава самостоятелен отговор, тъй като те вече са предмет на отделно становище на ЦУ на НАП по посочените предходни запитвания.
По трети въпрос
Относно глобите (фишовете), доколкото не са конкретизирани, се приема, че се отнасят до глоби, свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Съгласно разпоредбата на чл. 189 във връзка с чл. 188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципна възможност да се ангажира имуществена отговорност не на конкретния водач, а на физическото лице - собственик на моторното превозно средство (МПС) или на представляващия юридическото лице - собственик на МПС.
Когато е ангажирана имуществената отговорност на лизингодателя и лизингополучателят му възстановява сумата на платената глоба, това възстановяване няма характер на плащане по доставка. Само по себе си възстановяването на разходи по принцип не представлява доставка по смисъла на ЗДДС.
Посочва се, че на практика необходимостта от префактуриране обичайно сочи за извършени преди това действия (услуга) в полза на друго лице, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е "всяко извършване на услуга". В същото време, съгласно чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС, "доставка на услуга" е всяка сделка (transaction), която не е доставка на стока. Следователно, за да е налице доставка на услуга, е необходимо между участниците във взаимоотношенията, във връзка с които се извършва услугата, да е налице сделка.
От изложеното се прави извод, че документирането на паричен превод само по себе си не представлява сделка, т.е. не представлява доставка на услуга с данъчна основа, равна на префактурираната сума.
С оглед на това разходите за глоби (фишове) следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството.
Относно такса ЦРОЗ и други такси не се изразява становище, тъй като в запитването не се съдържа информация относно тяхното естество.
Извод: Възстановяването от лизингополучателя на платени от лизингодателя глоби (фишове) не представлява доставка по ЗДДС и не формира данъчна основа; тези разходи се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 от ЗСч. Не се дава становище за такса ЦРОЗ и други такси поради липса на данни за тяхното естество.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложеното в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
