В Дирекция ОДОП - постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-321/ 21.12.2015г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице, упълномощено от дружество- "Е......", регистрирано по ЗДДС, поръчва от името на това дружество компютър втора употреба от сайт, собственост на немска фирма с ДДС номер-"Г.....". Като начин на доставка е избрано доставка с DHL от склада в Германия на доставчика-"Г...." до друг склад в Германия на 3-та фирма, която впоследствие е и доставчик до България - "Г.... К....." ООД /тази фирма не е регистрирана по ДДС/.
Във фактурата от немската фирма е начислен 19 % ДДС-дата 03.11.2015г. платени по банков път, като плащането е извършено от лична сметка на упълномощеното лице.
Компютърът е изпратен от "Г....." - склад в Германия до друг склад, отново в Германия - на фирма "Г.... К....." ООД . Компютърът е доставен от фирма "Г...К...." ООД до техен склад в София, откъдето дружеството си го получава. За съответната услуга по доставката от Германия до България фирма "Г.... К....." ООД издава фактура на "Е......" ЕООД. Във фактурата е посочено "услуга по доставка на стока от Германия...". Пратката е описана чрез оригиналния проследяващ номер на DHL.
Написано е писмо на фирма "Г...." за извършване на корекция на издадената фактура с ДДС, като е приложено потвърждение за пристигане с документи, които доказват пристигането на компютъра в България. От немската фирма са отговорили, че след като фактурата е генерирана с 19 % ДДС и платена, вече не може да се анулира и да се издаде втора без ДДС. От фирмата са обяснили, че единствения начин да издадат фактура без ДДС е ако те изпратят стоката директно на български адрес.
Посочено е в писмото, че се прилагат документи, но такива липсват към писменото запитване.
Поставени са следните въпроси: Какви са възможностите и стъпките за възстановяване на немското ДДС? Как да се осчетоводи доставката?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС, изразяваме следното становище:
Вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка.
Видно от изложените по-горе разпоредби на ЗДДС и изложената от Вас фактическа обстановка, може да се направи извод, че за българското дружество е налице ВОП.
Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод тази сделка, не следва да съдържа размер на данъка.
В случай, че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка с получател регистрирано по ЗДДС лице в България, в която е начислен ДДС и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС за българското дружество - получател по доставката, ще е налице вътреобщностно придобиване, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС по приложимата за съответната държава членка ставка.
В случай че при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика -сборът от данъчната основа и начисления му данък. Тъй като, съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък "по този закон", същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП, а в случай че в последствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ - кредитно известие или анулирана погрешната и издадена нова фактура.
Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не следва да водят до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.
Условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава - членка на Общността, са уредени от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на общността, издадена от министъра на финансите /Наредба № Н-9/16.12.2009 г. на МФ/.
На основание чл. 13 от посочената наредба данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата по ал.1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Доколкото в случая има неправилно третиране на доставката, следва да се има предвид, че реда на Наредба № Н-9 е неприложим.
Във връзка с поставения въпрос относно осчетоводяването на доставката Ви уведомяваме, че на Националната агенция за приходите има ограничена отговорност да отговаря само на запитвания свързани с данъчното и осигурителното законодателство. Въпроси свързани с прилагане на счетоводното законодателство следва да изпращате за изразяване на становище от дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите, което правомощие е определено с Устройствения правилник на министерството.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице, упълномощено от дружество "Е......", регистрирано по ЗДДС, поръчва от името на това дружество компютър втора употреба от сайт, собственост на немска фирма с ДДС номер "Г.....". Като начин на доставка е избрана доставка с DHL от склада в Германия на доставчика "Г....." до друг склад в Германия на трета фирма, която впоследствие е и доставчик до България - "Г.... К....." ООД, която не е регистрирана по ДДС.
Във фактурата от немската фирма е начислен 19 % ДДС с дата 03.11.2015 г., платен по банков път от лична сметка на упълномощеното лице. Компютърът е изпратен от "Г....." - склад в Германия, до друг склад в Германия на фирма "Г.... К....." ООД. След това компютърът е доставен от "Г.... К....." ООД до техен склад в София, откъдето дружеството "Е......" ЕООД го получава.
За услугата по доставката от Германия до България "Г.... К....." ООД издава фактура на "Е......" ЕООД, в която е посочено "услуга по доставка на стока от Германия...". Пратката е описана чрез оригиналния проследяващ номер на DHL.
Изпратено е писмо до фирма "Г....." с искане за корекция на издадената фактура с ДДС, като е приложено потвърждение за пристигане и документи, доказващи пристигането на компютъра в България. Немската фирма отговаря, че след като фактурата е генерирана с 19 % ДДС и е платена, не може да бъде анулирана и да се издаде втора фактура без ДДС. Посочено е, че единственият начин да бъде издадена фактура без ДДС е, ако те изпратят стоката директно на български адрес.
В писмото е посочено, че се прилагат документи, но към писменото запитване до НАП такива не са приложени.
Въпрос 1: Какви са възможностите и стъпките за възстановяване на немското ДДС?
Въпрос 2: Как да се осчетоводи доставката?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС, е изложено следното становище:
Вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът за ВОП за дадена доставка на стоки, следва кумулативно да са налице следните условия:
- Доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
- Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
- Придобиването е възмездно.
- Стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя. Стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът да започва от територията на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Важно е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка.
Въз основа на тези разпоредби и изложената фактическа обстановка се приема, че за българското дружество е налице ВОП.
Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод тази сделка, не следва да съдържа размер на данъка. Ако е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка с получател регистрирано по ЗДДС лице в България, в която е начислен ДДС, и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС за българското дружество - получател по доставката, ще е налице вътреобщностно придобиване, независимо от това, че във фактурата на чуждестранния доставчик е посочен ДДС по приложимата за съответната държава членка ставка.
Когато при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика - сборът от данъчната основа и начисления от него данък. Съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката, без данъка по този закон. Тъй като начислената като ДДС сума не е данък "по този закон", тя следва да се включи в данъчната основа на ВОП.
Ако впоследствие сумата за данъка бъде възстановена от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС въз основа на издаден от доставчика коректен документ - кредитно известие или анулирана погрешната и издадена нова фактура.
Посочва се, че правилата за облагане с ДДС на вътреобщностните придобивания по принцип не следва да водят до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация и неправилно прилагане на данъчен закон.
Извод: В разглеждания случай за българското дружество е налице ВОП, като данъчната основа включва и неправомерно начисления немски ДДС; при евентуално възстановяване на този данък от доставчика се извършва корекция чрез протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС въз основа на коригиращ документ от доставчика.
Относно възстановяването на данъка върху добавената стойност, начислен в друга държава членка, се посочва, че условията и редът за подаване на искане за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка, са уредени в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността, издадена от министъра на финансите.
На основание чл. 13 от тази наредба данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен ДДС от друга държава членка на Общността за начислен му за закупени стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване, са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Посочва се, че доколкото в случая има неправилно третиране на доставката, редът на Наредба № Н-9 е неприложим.
Извод: В конкретния случай възстановяване на немското ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. не е приложимо поради неправилното третиране на доставката.
Относно поставения въпрос за осчетоводяването на доставката се посочва, че Националната агенция за приходите има ограничена компетентност да отговаря само на запитвания, свързани с данъчното и осигурителното законодателство. Въпроси, свързани с прилагане на счетоводното законодателство, следва да се изпращат за становище до дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите, като това правомощие е определено с Устройствения правилник на министерството.
Извод: НАП не се произнася по начина на осчетоводяване на доставката; за счетоводното третиране следва да се търси становище от дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
