ОТНОСНО: Приложимо законодателство съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС).
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-255/13.10.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Управляваната от Вас фирма "М" ЕООД извършва по договор, като подизпълнител, услуги с място на изпълнение ФР Германия. Предоставяните услуги са отстраняване на щети по каросерии на МПС вследствие на градушка. За изпълнение на посочените услуги командировате Ваши служители в Германия. При получаване на заданието, през 2021 г., сте подали за всяко командировано лице уведомление съгласно чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на Удостоверение А1 за приложимо законодателство на заето лице. Получили сте Решение за отказ за издаване на удостоверения за приложимо законодателство с мотиви, че не са изпълнени условията, при които на основание чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство за очаквания период на трудова заетост в Германия. Командированите лица са осигурени по законодателството на ФР Германия за периодите по договора.
Желаете да получите отговор на въпросите, възникнали при следните хипотези:
1. Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 24.09.2021 г. На 25.09.2021 г. се завръща в България и на 18.10.2021 г. отново заминава за ФР Германия за осъществяване на трудова дейност.
Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периодите:
- от 25.09.2021 г. до 17.10.2021 г. (периодът, в който лицето е на територията на България);
- от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето отново е на територията на ФР Германия).
Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
2. Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 30.09.2021 г. На 01.10.2021 г. се завръща в България и на 18.10.2021 г. заминава за Испания за осъществяване на трудова дейност. Командировката в Испания е по силата на анекс към договора за възлагане на услугата за отстраняване на щети по каросерии на МПС от същия възложител. Получател на услугата е данъчнозадължено лице с установена независима икономическа дейност на територията на ФР Германия.
Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периодите:
- от 01.10.2021 г. до 17.10.2021 г. (периодът, в който лицето е на територията на България);
- от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето е на територията на Испания).
Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
3. Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 17.10.2021 г. На 18.10.2021 г. заминава за Испания за осъществяване на трудова дейност. Командировката в Испания е по силата на анекс към договора за възлагане на услугата за отстраняване на щети по каросерии на МПС от същия възложител. Получател на услугата е данъчнозадължено лице с установена независима икономическа дейност на територията на ФР Германия.
Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периода:
- от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето е на територията на Испания).
Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) №883/2004. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социална сигурност. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка.Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Цитираната разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава-членка:
1. Законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му;
2. Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка;
3. "Пряката връзка" между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването;
4. Лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице;
5. Предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
След приключване на периода на командироване по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 може да се разреши нов период на командироване за същия работник, същото предприятиеи същата държава-членкаедва след като са минали поне два месеца от датата на изтичане на предходния период на командироване.
Следва да се има предвид, че командироване в различни държави-членки, непосредствено едно след друго, във всеки един случай се разглежда като ново командироване по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка.
Следователно работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец ("Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице" - Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи и ако са изпълнени задължителните изисквания, посочени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (НАП) издава удостоверението, посочено в чл. 19(2) от регламента по прилагане (А 1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя"). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лицата се прилага основното правило - законодателството на държавата-членка, на чиято територия се полага труда("lex loci laboris"), регламентирано в чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004.
В този смисъл наличието на формуляр А1 не е задължително условие за командироване на лица на територията на други държави членки. Отказът да бъде издаден формуляр А1 не лишава работодателя от правото му да командирова наетите лица в друга държава-членка, но в този случай за командированите лица ще е приложимо законодателството на приемащата държава-членка и осигурителните вноски ще са дължими в държавата-членка, в която се полага трудът.
От изложеното следва, че отказът за издаване на удостоверение А1 за съответното наето лице, което е командировано в Германия от българския работодател "М" ЕООД, за да осъществява дейност там от негово име, означава, че то не може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за периода, през който полага труда си на територията на тази държава. В съответствие с основното правило на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, за времето, през което лицето полага труд на територията на Германия, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на тази държава-членка, без оглед периода, за който е командировано.Съответно, след приключване на работата и завръщането му в България, при условие че трудовото правоотношение не е прекратено и то е продължило да изпълнява задълженията, за които е било наето, за други клиенти на дружеството в страната, поради факта, че упражнява дейност на територията на България и спрямо него вече не е налице трансгранична ситуация, то отново става субект на българското осигурително законодателство.
В случай, че лицето бъде командировано повторно в Германия или в друга държава-членка на ЕС (или страна, прилагаща европейските регламенти в областта на социалната сигурност) и отново е налице отказ да бъде издаден формуляр А1 по прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 като командировано заето лице, пак предвид горецитираното основно правило на основния регламент, то ще бъде подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полага труда си. В този случай следва да се има предвид, че натрупването на последователни командирования на едно и също лице на територията на различни държави-членки и запазването на тази ситуация за в бъдеще, по-скоро характеризира трудовата активност на заето лице, което обичайно работи за един работодател в две или повече държави-членки.
Приложимото законодателство за лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, се определя според разпоредбата на чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тези случаи, за да се избегне евентуално манипулиране на приложимото законодателство, дейности, които са незначителни по своето естество, не се вземат предвид за целите на определянето на приложимото законодателство съгласно чл. 13 от основния регламент (чл. 14, параграф 5б от Регламент 987/2009).
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членкапо пребиваване. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицетообичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи. При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави-членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Законодателството, което е определено като приложимо, в тази хипотеза, също се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо, и че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Документът се издава по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави-членки ("Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки" - образец Окд-237).
Следва да имате в предвид, че органите по приходите осъществяват производството по реда на ДОПК самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената в запитването Ви, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Въпрос 1: Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 24.09.2021 г. На 25.09.2021 г. се завръща в България и на 18.10.2021 г. отново заминава за ФР Германия за осъществяване на трудова дейност. Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периодите: - от 25.09.2021 г. до 17.10.2021 г. (периодът, в който лицето е на територията на България); - от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето отново е на територията на ФР Германия). Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
Въпрос 2: Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 30.09.2021 г. На 01.10.2021 г. се завръща в България и на 18.10.2021 г. заминава за Испания за осъществяване на трудова дейност. Командировката в Испания е по силата на анекс към договора за възлагане на услугата за отстраняване на щети по каросерии на МПС от същия възложител. Получател на услугата е данъчнозадължено лице с установена независима икономическа дейност на територията на ФР Германия. Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периодите: - от 01.10.2021 г. до 17.10.2021 г. (периодът, в който лицето е на територията на България); - от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето е на територията на Испания). Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
Въпрос 3: Лице, за което е определено приложимото осигурително законодателство на ФР Германия за периода от 24.06.2021 г. до 23.12.2021 г. упражнява трудова дейност и се осигурява във ФР Германия за периода от 28.06.2021 г. до 17.10.2021 г. На 18.10.2021 г. заминава за Испания за осъществяване на трудова дейност. Командировката в Испания е по силата на анекс към договора за възлагане на услугата за отстраняване на щети по каросерии на МПС от същия възложител. Получател на услугата е данъчнозадължено лице с установена независима икономическа дейност на територията на ФР Германия. Кое е приложимото осигурително законодателство за това лице за периода: - от 18.10.2021 г. до момента на упражняване на трудова дейност (периодът, в който лицето е на територията на Испания). Имате ли задължение да уведомите компетентните органи на България, за кое обстоятелство и по какъв ред?
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет при противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социална сигурност. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, както и да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една държава-членка.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от Регламент № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Цитираната разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава-членка:
- Законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му.
- Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.
- "Пряката връзка" между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването.
- Лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице.
- Предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
След приключване на периода, за който е определено приложимото законодателство на изпращащата държава-членка по реда на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, за лицето се прилага общото правило на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според което лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В разглежданата фактическа обстановка, за командированите от "М" ЕООД лица е постановен отказ за издаване на удостоверения А1, с мотив, че не са изпълнени условията на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 за запазване на българското осигурително законодателство за очаквания период на трудова заетост в Германия. Поради това лицата са осигурени по законодателството на ФР Германия за периодите по договора.
При така установеното приложимо законодателство на ФР Германия за съответните периоди, за всяко лице следва да се прилагат правилата на чл. 11 - 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 в зависимост от конкретната трудова дейност и държавата-членка, на чиято територия тя се осъществява, включително при прекъсване на заетостта в Германия, временно пребиваване в България и последващо заминаване за друга държава-членка (Германия или Испания) за упражняване на трудова дейност.
Извод: Приложимото осигурително законодателство за всяко от разглежданите лица и периоди се определя по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, при стриктно прилагане на основното правило "lex loci laboris" по чл. 11(3)(а) и при отчитане на постановения отказ за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като за конкретните периоди и задължения за уведомяване се прилага законодателството и процедурите на компетентната държава-членка съобразно мястото на упражняване на трудовата дейност.
