Изх. № 20-00-306
14.07.2015 г.
чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има сключен договор от 05.07.2013 г. за наем на недвижим имот собственост на ,,-Първомай".
През м. февруари 2015 г. дружеството получава запорно съобщение от частен съдебен изпълнител(ЧСИ), с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 във вр. с чл. 446 от Граждански процесуален кодекс(ГПК) ЧСИ предприема действия по събиране на вземания от длъжника ,,Всестранна кооперация съгласие-Първомай", които има от дружеството.
В резултат, дружеството следва да превежда плащанията за дължимия наем по сметка на ЧСИ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Следва ли сумата, която се превежда по сметка на ЧСИ да включва размера на начисления ДДС? В случай, че размера на данъка не следва да постъпва по сметката на ЧСИ, на кого следва да се преведе?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС за доставката с непрекъснато изпълнение, каквато е договорът за наем, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставчика е възникнало задължение да начисли данък по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, при осъществяване на облагаема доставка данъкът е изискуем от доставчика, а разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 от закона го задължават да декларира и внесе в бюджета дължимия данък.
В тази връзка, следва да се има предвид, че вземането за данъчната основа на доставката, е частно с титуляр съответния доставчик, докато вземането за начисления от доставчика ДДС е публично, тъй като кредитор по това вземане е държавата. Субектите по веригата от крайния потребител, който е фактическият платец и носи данъчната тежест, до титуляра на вземането, са само юридически платци на данъка, чиито задължения от този аспект се свеждат до начисляване на ДДС и евентуално внасяне на сумата в републиканския бюджет. Поради това размерът на начислявания от доставчика данък не може да бъде предмет на особен залог или запор, и не следва да служи за погасяване на негови частноправни задължения.
В конкретния случай, независимо от факта, че срещу доставчика са предприети действия по изпълнение на негови частноправни задължения, сумата за начисления данък следва да бъде превеждана на доставчика, а не на което и да било трето лице.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има сключен договор от 05.07.2013 г. за наем на недвижим имот, собственост на "Първомай". През месец февруари 2015 г. дружеството получава запорно съобщение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с което, на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 във връзка с чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ЧСИ предприема действия по събиране на вземания от длъжника "Всестранна кооперация съгласие - Първомай", които длъжникът има от дружеството. В резултат дружеството следва да превежда плащанията за дължимия наем по сметка на ЧСИ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Следва ли сумата, която се превежда по сметка на ЧСИ, да включва размера на начисления ДДС?
Въпрос: В случай че размерът на данъка не следва да постъпва по сметката на ЧСИ, на кого следва да се преведе?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
Съгласно чл. 25, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за доставката с непрекъснато изпълнение, каквато е договорът за наем, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие за доставчика възниква задължение да начисли данък по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, при осъществяване на облагаема доставка данъкът е изискуем от доставчика, а разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 от закона го задължават да декларира и внесе в бюджета дължимия данък.
В тази връзка следва да се има предвид, че вземането за данъчната основа на доставката е частно, с титуляр съответния доставчик, докато вземането за начисления от доставчика ДДС е публично, тъй като кредитор по това вземане е държавата. Субектите по веригата - от крайния потребител, който е фактическият платец и носи данъчната тежест, до титуляра на вземането - са само юридически платци на данъка, чиито задължения от този аспект се свеждат до начисляване на ДДС и евентуално внасяне на сумата в републиканския бюджет.
Поради това размерът на начислявания от доставчика данък не може да бъде предмет на особен залог или запор и не следва да служи за погасяване на негови частноправни задължения.
В конкретния случай, независимо от факта, че срещу доставчика са предприети действия по изпълнение на негови частноправни задължения, сумата за начисления данък следва да бъде превеждана на доставчика, а не на което и да било трето лице.
Извод: Сумата, превеждана по сметката на ЧСИ, не следва да включва размера на начисления ДДС; начисленият ДДС следва да се превежда на доставчика, който е задължен да го декларира и внесе в бюджета.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
