НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице – регистриран земеделски стопанин от производство и продажба на електрическа енергия от фотоволтаични централи

3_281/25.02.2022 г.

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1 и ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 29а, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДС, чл. 94, ал. 1 и 2;

ЗДДС, чл. 113;

ППЗДДС, чл. 72, ал. 4;

ППЗДДС, § 1, ал. 1, т. 1 и т. 4, ал. 3, ал. 4 и ал. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 6, ал. 9 и ал. 10

ОТНОСНО: прилагане на данъчното и осигурително законодателство във връзка с получени доходи от продажба на електрическа енергия, произведена от собствена фотоволтаична електрическа централа от физическо лице, което е регистриран земеделски стопанин

Според изложеното в запитването, в момента лицето е в процедура по изграждане и присъединяване към мрежата на ЕОН на два броя фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ). Едната ФЕЦ ще се изгражда в дворно място в с. ..., лична собственост, на физическо лице с ЕГН, като всички документи се оформят на името на физическото лице. Втората ФЕЦ ще бъде изградена върху прилежащата площ към кравеобор, също собственост на лицето, но в качеството му на регистриран в регистър Булстат земеделски стопанин (ЗС) с ЕИК 1********, като документите по изграждането на втория обект се подготвят на името на ЗС. Посочено е, че в това си качество, лицето е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Подадена е декларация по чл. 29а, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), с която е избран ред за облагане на доходите от земеделска дейност като едноличен търговец, като същите се декларират в Приложение № 2 на Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Пояснено е, че данните, които се подават за дължимите осигурителни вноски, са в качеството на регистриран ЗС и са на база на минималния осигурителен доход, определен за тези лица.

Във връзка с изложеното, са поставени следните въпроси:

1. Какви документи следва да се издават при продажбата на произведената от лицето електрическа енергия - една фактура от името на физическото лице с ЕГН и една от името на ЗС с ЕИК по Булстат или документирането ще става с една фактура, и от чие име?

2. Ако се издават две фактури (по ЕГН и ЕИК по Булстат), в тази, която е издадена по ЕГН, следва ли да се начислява ДДС, тъй като регистрацията по ЗДДС е в качеството на земеделски стопанин?

3. Как следва да се попълни приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като и двата вида доход следва да се декларират в него - за единия по ЕГН и за другия по Булстат?

4. Предвид факта, че периодът за използване на инвестицията е много дълъг, ако в даден момент се наложи да се прекрати дейността по производство на непреработена земеделска продукция, лицето ще има ли право чрез регистрацията си по Булстат да произвежда само електрическа енергия?

5. Какви са дължимите осигурителни вноски при извършването на двете дейности? Възможно ли е да продължи да се осигурява върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните ЗС или следва да се осигурява върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица?

6. Ще се налага ли да се осигурява на две основания и ще се определя ли окончателен размер на осигурителния доход?

7. Ако дейността по производство на електроенергия в двете ФЕЦ се извършва чрез регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), какви осигурителни вноски ще се дължат? Ще се налага ли осигуряване на двете основания - веднъж като регистриран ЗС и веднъж като самоосигуряващо се лице, полагащо личен труд в собственото си дружество?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн.ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 14/2022 г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО,обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 14/2022 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 14/2022 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 27/2021 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2021 г), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, обн. ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2021 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 71/2020 г.) е изразено следното становище:

По приложението на ЗДДФЛ и ЗКПО:

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи по този закон са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода за целите на данъчното му облагане има изключително важно значение.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност се разграничават на доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност.

На основание чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. Видно от изложеното в запитването е, че лицето е упражнило правото си на избор, като е подало декларация по реда на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 29а, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица - земеделски стопани, които са избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, са задължени да прилагат Закона за счетоводството(ЗСч), като за тази цел се приравняват на еднолични търговци.

Лицата, които са избрали да се облагат по реда на чл.29а от ЗДДФЛ, не придобиват заради този свой избор статута на едноличните търговци, а се приравняват на такива само за целите на ЗСч, като облагаемият доход от стопанската им дейност съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба.

В настоящия случай, освен земеделска дейност, предстои лицето да извършва и производство и продажба на електроенергия, чрез две ФЕЦ, които са изградени едната от името на физическото лице, а другата от регистрирания в регистър Булстат земеделския стопанин. Тази дейност е стопанска, извършва се редовно и по занятие, с цел реализиране на печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време. Предвид това, доходът, реализиран от продажба на електрическа енергия, от физическото лице следва да се определи като доход от търговска дейност.

Следва да се има предвид, че физическото лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества - земеделски стопанин, едноличен търговец, свободна професия, и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено е самото физическо лице и именно то като данъчен субект подлежи на регистрация за целите на данъчното и осигурителното законодателство.

Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон (ТЗ). Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги.

Предвид изложеното физическото лице следва да бъде определено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо, че не е регистрирано като едноличен търговец в Търговския регистър. Това е така, тъй като на основание чл.1, ал.1, т. 2 от ТЗ, търговец по смисъла на този закон е всяко физическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки от собствено производство.

Съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не са търговци, но от друга страна в чл. 1, ал. 3 от ТЗ е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да не извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.

На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Иначе казано, когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, каквато в случая е дейността по производство и продажба на електрическа енергия, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва задължително, а не по избор, да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

В случая следва да се поясни, че едно от изискванията за да може лицето да бъде приравнено на търговец, е образуването на предприятие, тоест то целенасочено е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място, като предпоставка за определянето му като търговец по смисъла на ТЗ, са условията предприятието (в случая, дейността по производство на електроенергия) по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците - например задължението за водене на счетоводна отчетност. Следователно, когато лицето образува предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност (производство на ел. енергия), следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец, независимо от обстоятелството, че са получени в качеството му на физическо лице.

Във връзка с изложеното, може да се обобщи, че придобитите от лицето доходи, в качеството му на физическо лице и регистриран земеделски стопанин следва да бъдат облагани по един и същ начин, а именно по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

При наличие на посочените обстоятелства годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, като облагаемия доход по чл. 26, формиран по реда на ЗКПО за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и евентуално с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Данъчната ставка, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, е 15 на сто.

Тъй като е упражнено право на избор по чл. 29а, ал. 4 на ЗДДФЛ и е избрано доходът от земеделска дейност да се облага по реда на чл. 28 от закона, ще следва всички доходи, получени през годината (и от двете дейности) да се декларират в приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Обърнато е внимание, че съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, носител на задължението за данъци по този закон е физическото лице, поради което следва, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да се впише ЕГН. Следва да се има предвид, че при попълване на приложението към годишната данъчна декларация, където се изисква информация за ЕИК, е необходимо да се вписва единният идентификационен код (ЕИК), издаден от Агенцията по вписванията, или ЕИК по БУЛСТАТ.

По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, подават годишната данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Следва да се има предвид, че търговците по смисъла на ТЗ са предприятия, съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), а за целите на облагането формирането на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на ЗКПО. В тези случаи следва да се спазват и нормите на специалния ЗСч по отношение на водената счетоводна отчетност и на приложимите счетоводни стандарти, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат - разпоредбите на част втора от ЗКПО. Съгласно чл. 25 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя на базата на данъчно признатите приходи и разходи.

В настоящия случай, физическото лице, регистрирано като ЗС и образувало предприятие и задължено да води счетоводна отчетност съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, следва да има предвид, че отчитането на приходите и разходите се извършва при спазване разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, изискващи текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като за документиране на стопанските операции следва да бъдат издавани документи, съдържащи реквизитите по чл. 6, ал. 1 от същия закон и изискванията на специалния закон ЗДДС и ППЗДДС.

При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции и получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети ( ГФО) на предприятието (чл.11, ал. 1 от ЗСч). Следва да се има предвид, че съгласно чл.16, ал. 1 от ЗСч, ръководителят на предприятието е този, който утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието, организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на закона и утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Независимо от воденето на аналитична отчетност (приходи, разходи и формиране на финансов резултат) за всяка от дейностите, които ще се извършват, следва да се има предвид, че ГФО се изготвя и представя обобщено за цялостната дейност на предприятието. В заключение се посочва, че независимо от това каква дейност извършва предприятието, съгласно Счетоводен стандарт (СС) 1 - Представяне на финансовите отчети, счетоводството на предприятието следва да е основано така, че да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал, както и в съответствие с основните счетоводни принципи, залегнали в чл. 26 от ЗСч.

По приложението на ЗДДС и ППЗДДС:

На основание разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" (чл. 94, ал. 2 от ЗДДС). Аналогично, в разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ППЗДДС е указано, че при регистрацията по ЗДДС се издава идентификационен номер по ДДС, който съдържа знакът BG, последван от идентификационния номер на лицето.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ППЗДДС (ДР на ППЗДДС) идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по т. 1, пред който е поставен знакът "BG". В § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС е посочено, че идентификационен номер е:

а) единен идентификационен код по търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) - на вписаните в този регистър лица;

б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;

в) единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ, съответно в регистър БУЛСТАТ.

През 2022 г. Агенцията по вписванията служебно преобразува ЕИК от 10-значен в 9-значен код за физическите лица по чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за Регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/. Промяната в ЗРБ влезе в сила от 4 януари 2022 г. и е извършена въз основа на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗИДЗРБ), обнародван в "Държавен вестник" брой 94/03.11.2020 г.

На основание § 10 от Допълнителните разпоредби на ЗИДЗРБ след влизането в сила на този закон Агенцията по вписванията служебно уведомява и автоматизирано предоставя по реда на Закона за електронното управление информацията за връзката между стар и нов код по § 9 на Националната агенция за приходите. В тази връзка Национална агенция за приходите предприе своевременно необходимите мерки за извършване на съответните промени, касаещи посочените лица.

В случая, след извършеното преобразуване, по силата на § 1, ал. 1, т. 1, б. "б" от ДР на ППЗДДС, идентификационният номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона е 9-значният единен идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът "BG".

Следва да се има предвид, че водещо за определянето на идентификационния номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС е наличието или не на вписване в регистър БУЛСТАТ, а не в какво качество е вписано лицето.

Обърнато е внимание, че ако се прекрати регистрацията на лицето в регистър БУЛСТАТ и същото не е вписано в Търговския регистър, идентификационният му номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона, по силата на § 1, ал. 1, т. 1, б "в" от ДР на ППЗДДС ще бъде единният граждански номер, пред който е поставен знакът "BG".

Освен това, следва да има предвид, че съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ППЗДДС, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС, в качество различно от едноличен търговец (какъвто номер е получен от лицето в качеството му на физическо лице - земеделски стопанин) и впоследствие се впише като едноличен търговец, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "а", съответно буква "б", получен в качеството му на едноличен търговец, пред който е поставен знакът "BG".

В ал. 5 на § 1 от ДР на ППЗДДС е указано, че пререгистрацията по ал. 3 и 4 се извършва в 14-дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. За дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.

Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "ВG".

В аспекта на изложеното трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.

Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, селскостопански производител, свободна професия, и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.

В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.

Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително). Издадената фактура следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС.

Освен това физическото лице, регистрирано по ЗДДС и извършващо повече от една независима икономическа дейност /в случая като търговец на ел. енергия и земеделски стопанин/, следва да подава коректни справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките и за продажбите, в които да са отразени всички сделки на физическото лице, произтичащи от всички дейности. Респективно, след като физическото лице е данъчнозадължено лице по ЗДДС, то следва да изпълнява задълженията си по материалния закон за всяка извършена облагаема доставка, независимо от това в резултат на коя независима икономическа дейност е тя.

Предвид изложеното, в настоящия случай, при продажбата на произведената електроенергия, без значение от коя от описаните в запитването централи е, лицето, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, следва да издава фактура, в която е вписан регистрационният му номер по ЗДДС. В случая това е посоченият в запитването ЕИК 1********, пред който се поставя знакът "BG.

Тъй като доставката на стока /електрическа енергия/ е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за физическото лице възниква задължение за начисляване на данък на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.

Относно поставения въпрос при възможно бъдещо преустановяване на дейността по производство на непреработена земеделска продукция, за правото на лицето чрез тази регистрация да произвежда електрическа енергия, го информираме, че този въпрос не касае тълкуване или прилагане на данъчното законодателство, при което НАП не може да изрази становище. При положение, че се продължи дейността по производство на електрическа енергия, то данъчното третиране ще е в съответствие с изложеното по-горе.

По приложение на осигурителното законодателство:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване, което е изведено като общ принцип в чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на едно физическо лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО), следва да е налице упражняване на трудова дейност и да е налице нормативно основание за неговото осигуряване. Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване за ДОО, е определен с правната норма на чл. 4 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд "Пенсии" на ДОО са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. В сила от 01.01.2019г. в кръга на задължително осигурените на това основание лица са включени илицата,които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Предвид изложеното, за лицето ще съществува нормативно основание за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в случай, че извършваната дейност по смисъла на Търговския закон се определя като търговска дори и в случай, че няма регистрация в търговския регистър, тъй като доходите от тази дейност според разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ подлежат на облагане по този ред.

В тази връзка следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е предвидено вписване на търговците в съответните регистри, а определеният по чл. 23, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ ЕИК, след вписване на тези лица, е необходим при попълване на:

- декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за подлежащото на осигуряване лице, за периодите (месеците) на упражняваната от тях трудова дейност и

- декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване и възобновяване на дейността и за избор на вида на осигуряване.

Липсата на ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ обаче не е пречка за подаване на декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", в която се вписва ЕГНна лицето, както и за внасяне на осигурителните вноски, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП.

Лицата, които са задължително осигурени на някое от основанията по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като дължат осигурителните вноски за своя сметка авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО) и окончателно по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО върху доходите от дейността си, както и при получени доходи за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката (справката за окончателния размер на осигурителния доход) към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателните осигурителни вноски се дължат в размерите за фонд "Пенсии", съответно за тези, които са избрали и за фонд "Общо заболяване и майчинство" на ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) за лицата, родени след 31.12.1959 г. и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).

При упражняването на друга дейност като самоосигуряващо се лице на някое от основанията по чл. 4, ал. 3 от КСО следва да се има предвид, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.

От цитираната разпоредба следва, че ако лицето извършва дейности като самоосигуряващо се лице едновременно на няколко основания по чл. 4, ал. 3 от КСО - като собственик на търговско дружество (ЕООД), като регистриран земеделски стопанин, като вписан едноличен търговец, както и като лице, което се облага по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, то ще следва да внася авансово осигурителни вноски само на едното основание по негов избор, върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО и да вписва в декларация образец № 1 ЕИК на дружеството, на ЕТ или на регистрирания земеделски стопанин, в зависимост от направения от него избор.

Предвид факта, че ще се реализират облагаеми доходи на различни основания, следва да се има предвид, че годишното изравняване се извършва върху сбора от доходите от различните дейности. В тази връзка следва да се отбележи, че регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция,не определят окончателен размер на осигурителния доход за тазидейност(чл. 6, ал. 10 от КСО). Също така, при определяне на годишния осигурителен доход на тези лица не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НЕВД). Това означава, че посочените доходи не се включват в сбора на облагаемите доходи, върху които се извършва годишно изравняване за целите на осигуряването.

По смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на КСО "непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава".