НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на получени безвъзмездни държавни помощи и финансирания

Относно:Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък добавена стойност (ЗДДС)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-28 от 26. 01. 2021 г.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

През 2020 г. дружеството е участвало в програмата за подпомагане 60/40 и програма за безвъзмездно финансиране (грантове) и е получило суми, които са осчетоводени като приходи от финансирания.

През 2021 г. дружеството кандидатства за програма за подпомагане на фирмите с 20% от оборота.

Поставени са следните въпроси:

1. Получените суми облагат ли се с корпоративен данък?
2. Получените суми облагат ли се с данък върху добавената стойност или са освободени от облагане?

В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По прилагане на ЗКПО:

Според национален счетоводен стандарт 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане. Финансирането се признава като приход в съответствие с изискванията на стандарта.

Безвъзмездно получената държавна помощ има за цел да компенсира конкретно и предварително определени разходи с правилата в програми, постановления на Министерски съвет и документи на различни държавни органи.

Според чл. 23 от ЗКПО данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Регламентирането на данъчни временни разлики е в чл. 24 от закона. Същите възникват, когато приходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане. Данъчна временна разлика е приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

Съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от закона за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:

а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) - възникване на данъчна временна разлика;

б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика.

Според чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Определение за счетоводен финансов резултат е дадено с § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Според цитираната норма счетоводен финансов резултат е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

С разпоредбата на чл. 25 от закона е регламентирано, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход или печалба е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години. Това е обща разпоредба, относима както за постоянните, така и временните данъчни разлики или други суми.

В Част II "Корпоративен данък" от ЗКПО са разгледани различни случаи, в които законът е предвидил специално данъчно третиране на определени счетоводни приходи. В разпоредбите на закона са посочени случаите и условията за признаване (не се променят счетоводно начислените приходи) или непризнаване (посочват се в намаление) на приходи за данъчни цели.

В данъчния закон няма специално данъчно третиране на приходи, отчетени във връзка с получени държавни помощи. Тези приходи са признати за данъчни цели и не водят до данъчно преобразуване.

В конкретния случай, тъй като са отчетени счетоводни приходи в изпълнение на приложимия счетоводен стандарт и доколкото са спазени изискванията на постановленията на Министерски съвет, програмите и други нормативни и поднормативни актове, считам, че не е налице основание за данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат.

При въпроси, свързани с прилагането на СС 20, може да се обръщате за становища по компетентност към Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

Обръщам внимание, че в случай на последваща кореспонденция с Националната агенция за приходите, при поставяне на въпроси, които касаят конкретно данъчно задължено лице и запитването е поставено от счетоводна кантора е необходимо да се прилага пълномощно относно делегираните правомощия.

По прилагане на ЗДДС:

По смисъла на чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са:

1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

4. всяко възмездно вътреобщностно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по материалния закон;

5. вносът на стоки.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които материалният закон предвижда друго.

Следва да се има предвид, че безвъзмездно предоставената финансова помощ (финансиране) по своята същност не представлява обект на облагане с данък върху добавената стойност.

В съответствие с нормата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от материалния закон, данъчната основа по ал. 2 на същата правна норма се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.

Легална дефиниция на понятието "субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка" е дадена с текста на т. 15 от параграф първи на ДР на закона. В нея е посочено, че такива са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за покриване на загуби и финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

Предвид гореизложеното, когато безвъзмездното финансиране или безвъзмездната финансова помощ, получена от представляваното от Вас юридическо лице е предназначена за покриване или финансиране на разходи и не е свързана с доплащане до себестойност по конкретна доставка на стока или услуга, същата не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, в т.ч. и като елемент на данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.