Изх. №20-00-625/08.11.2023 г.
ЗДДФЛ - чл. 22в
ЗДДФЛ - чл. 49, ал. 1
Относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка ХХХ ЕООД предоставя на служителите си и на членовете на техните семейства допълнително здравно осигуряване. Дружеството покрива изцяло разноските на своите служители за предоставянето на допълнително здравно осигуряване, докато вноските за членовете на техните семейства, които са решили да се възползват от него, са за тяхна сметка, като съответните суми се удържат месечно от заплатите на служителите. В дружеството има служителка, която е в отпуск по майчинство, като междувременно член на нейното семейство продължава да се осигурява за допълнителното здравно осигуряване, предоставяно от дружеството. След излизането на служителката в отпуск по майчинство, всеки месец се натрупват отрицателни суми за удръжка за допълнително здравно осигуряване за съответния член на семейството й. През месец януари 2024 година, служителката все още ще е в отпуск по майчинство, но същата ще получи сума за данъчнооблекчение за деца.
Във връзка с изложеното, се поставя следния въпрос:
Може ли задълженията на служител във връзка с допълнителното здравно осигуряване на член от семейство да бъдат прихванати от сумата за възстановяване, която служителят ще получи като данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ чрез работодателя през януари 2024 година?
Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по 22в от закона.
Съгласно нормата на чл. 22в, ал. 10 от ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) възстановената сума въз основа на данъчното облекчение (за деца) не подлежи на принудително изпълнение. Видно от текста на цитираната разпоредба същата включва сумата на възстановения данък в кръга на несеквестируемото имущество. В ЗДДФЛ не са предвидени други ограничения.
Отделно от горното Ви информирам, че задължението на Националната агенция за приходите съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) за разясняването на данъчното законодателство представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения, но не и да дава разяснения относно начина на уреждане на отношения между правните субекти, какъвто характер има поставения въпрос т.е. въпроси свързани с отношения с частно правен характер са извън пределите на материалната компетентност на НАП.
Становището се отнася до прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Описана е следната фактическа обстановка: "ХХХ" ЕООД предоставя на своите служители и на членовете на техните семейства допълнително здравно осигуряване. Дружеството изцяло поема разноските за допълнително здравно осигуряване на служителите. Вноските за допълнителното здравно осигуряване на членовете на техните семейства, които са решили да се възползват от него, са за тяхна сметка, като съответните суми се удържат месечно от заплатите на служителите.
В дружеството има служителка, която е в отпуск по майчинство. Междувременно член на нейното семейство продължава да се осигурява за допълнителното здравно осигуряване, предоставяно от дружеството. След излизането на служителката в отпуск по майчинство, всеки месец се натрупват отрицателни суми за удръжка за допълнително здравно осигуряване за съответния член на семейството й.
През месец януари 2024 г. служителката все още ще бъде в отпуск по майчинство, но ще получи сума за данъчно облекчение за деца.
Въпрос: Може ли задълженията на служител във връзка с допълнителното здравно осигуряване на член от семейство да бъдат прихванати от сумата за възстановяване, която служителят ще получи като данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ чрез работодателя през януари 2024 година?
Във връзка с поставения въпрос е изложено следното принципно становище, основано на относимата нормативна уредба:
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 22в от закона.
Съгласно чл. 22в, ал. 10 от ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) възстановената сума въз основа на данъчното облекчение за деца не подлежи на принудително изпълнение. От текста на тази разпоредба е видно, че тя включва сумата на възстановения данък в кръга на несеквестируемото имущество. В ЗДДФЛ не са предвидени други ограничения относно тази сума.
Отделно е посочено, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) задължението на Националната агенция за приходите за разясняване на данъчното законодателство представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения. Това задължение не включва даване на разяснения относно начина на уреждане на отношения между правни субекти, какъвто характер има поставеният въпрос. Въпросите, свързани с отношения с частноправен характер, са извън пределите на материалната компетентност на НАП.
Извод: Сумата, възстановена като данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, е несеквестируема и не подлежи на принудително изпълнение, като ЗДДФЛ не предвижда други ограничения, но въпросът за прихващане на тази сума с частноправни задължения на служителя е извън компетентността на НАП и не се решава в рамките на това становище.
