Изх. № 24-39-108
Дата: 10. 10. 2022 год.
ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а";
ЗКПО, чл. 208.
ОТНОСНО:Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разходи за допълнително здравно осигуряване
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. №.............. г. в което е изложена следната фактическа обстановка:
Ръководството на дружеството има намерение да предостави социален пакет на своите служители под формата на допълнително здравно осигуряване. При договаряне със застрахователната компания за предоставянето на този социален пакет, е изискано попълване на индивидуални здравни декларации за всеки един служител, за да бъде направена индивидуална оценка на риска.
Въз основа на предоставената от служителите информация, застрахователят e определил застрахователна месечна премия, която за почти всички е 60 лв. За трима служители застрахователната месечна премия надхвърля 60 лв., като същите са изразили съгласие разликата да бъде платена от всеки един от тях (т.е. да бъде удържана от месечното възнаграждение).
С оглед фактическата обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО и тези месечни разходи за допълнително здравно осигуряване на всяко наето лице, да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
С данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), които включват разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот".
Съгласно чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП.
Освобождаването от облагане по чл. 208 от ЗКПО е допустимо, когато разходите, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от с.з., отговарят на определенията за:
- социални разходи, предоставени в натура и
- доброволно здравно осигуряване.
Съгласно определението за "социални разходи, предоставени в натура", дадено в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Следва да се отбележи, че е необходимо едновременно изпълнение на посочените в горецитираното определение условия, а именно:
- разходите са за социални придобивки;
- придобивките да се предоставят съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, вкл. лицата, на които е възложено управлението;
- между работодателя или възложителя и наетите лица не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
При условие че разходите могат да бъдат определени като социални, то обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за данъчното им третиране. Възможни са две хипотези:
- ако са предоставени в натура, разходите подлежат на облагане с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;
- ако не са предоставени в натура, приложима е разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която предвижда социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Следователно, в общия случай, предоставянето на допълнително здравно осигуряване от работодател на наето лице ще се смята за предоставяне в натура, доколкото между тях не възникват каквито и да било парични взаимоотношения.
В конкретния случай, по силата общите условия на застрахователния договор за определени служители, въз основа на направената индивидуална оценка на риска, е определена по-висока застрахователна премия, като е прието разликата над регламентирания в социалната програма размер от 60 лв. да се удържа от възнаграждението на съответните служители. При така възприетата организация за предоставяне на социалната придобивка е видно, че трима служители влизат в парични взаимоотношения с предприятието-работодател, тъй като застрахователната премия се заплаща изцяло от работодателя, а превишението над 60 лв. се възстановява от наетите лица чрез удържане от трудовото им възнаграждение. Следователно за тези трима служители не е налице социален разход в натура по смисъла на т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, съответно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" е неприложим. По отношение напоетите от работодателя разходи за застрахователните премии на визираните трима служители, следва да се приложи разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО и социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, следва да се обложат по реда на ЗДДФЛ.
Доколкото на всички служители са предоставени за сметка за социалните разходи застраховки в еднакъв размер от 60 лв., по-високият размер на застраховките за въпросните трима служители, доколкото не зависи от субективно решение на работодателя, не би следвало да компроментира критерия за общодостъпност. Предвид това дружеството ще може да се възползва от предвиденото освобождаване от облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО, когато изпълни всички условия, посочени в чл. 208 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Ръководството на дружеството възнамерява да предостави на служителите си социален пакет под формата на допълнително здравно осигуряване. При договаряне със застрахователната компания за този социален пакет е изискано попълване на индивидуални здравни декларации от всеки служител, за да се извърши индивидуална оценка на риска. Въз основа на предоставената от служителите информация застрахователят е определил застрахователна месечна премия, която за почти всички служители е 60 лв. За трима служители застрахователната месечна премия надхвърля 60 лв., като тези служители са изразили съгласие разликата над 60 лв. да бъде платена от тях (чрез удържане от месечното им възнаграждение).
Въпрос: Може ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО и тези месечни разходи за допълнително здравно осигуряване на всяко наето лице да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура?
В становището се посочва, че съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), които включват разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот".
Съгласно чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на това правило не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП.
Освобождаването от облагане по чл. 208 от ЗКПО е допустимо, когато разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от закона отговарят на определенията за "социални разходи, предоставени в натура" и за "доброволно здравно осигуряване".
Съгласно определението за "социални разходи, предоставени в натура" по т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Подчертава се, че е необходимо едновременно изпълнение на следните условия от определението:
- разходите да са за социални придобивки;
- придобивките да се предоставят съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, включително лицата, на които е възложено управлението;
- между работодателя или възложителя и наетите лица да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Посочва се, че ако разходите могат да бъдат определени като социални, обстоятелството дали са предоставени в натура или не е определящо за данъчното им третиране. Възможни са две хипотези:
- ако са предоставени в натура, разходите подлежат на облагане с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;
- ако не са предоставени в натура, се прилага чл. 205 от ЗКПО, съгласно който социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляват доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Отбелязва се, че в общия случай предоставянето на допълнително здравно осигуряване от работодател на наето лице ще се счита за предоставяне в натура, доколкото между тях не възникват каквито и да било парични взаимоотношения.
В конкретния случай, по силата на общите условия на застрахователния договор, за определени служители въз основа на индивидуалната оценка на риска е определена по-висока застрахователна премия, като е прието разликата над регламентирания в социалната програма размер от 60 лв. да се удържа от възнаграждението на съответните служители. При тази организация на предоставяне на социалната придобивка е видно, че трима служители влизат в парични взаимоотношения с предприятието-работодател, тъй като застрахователната премия се заплаща изцяло от работодателя, а превишението над 60 лв. се възстановява от наетите лица чрез удържане от трудовото им възнаграждение.
От това се прави извод, че за тези трима служители не е налице социален разход в натура по смисъла на т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО и съответно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО е неприложим. По отношение на поетите от работодателя разходи за застрахователните премии на тези трима служители следва да се приложи чл. 205 от ЗКПО и социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляват доход на физическо лице, следва да се обложат по реда на ЗДДФЛ.
Посочва се, че доколкото на всички служители са предоставени за сметка на социалните разходи застраховки в еднакъв размер от 60 лв., по-високият размер на застраховките за въпросните трима служители, доколкото не зависи от субективно решение на работодателя, не следва да компрометира критерия за общодостъпност.
Предвид това се приема, че дружеството може да се възползва от предвиденото освобождаване от облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО, когато изпълни всички условия, посочени в чл. 208 от ЗКПО.
Извод: Разходите за допълнително здравно осигуряване до 60 лв. месечно на всяко наето лице, при изпълнение на условията на чл. 208 от ЗКПО и при наличие на социални разходи, предоставени в натура по смисъла на т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, могат да се третират като необлагаеми с данък върху разходите социални разходи. За тримата служители, за които премията надвишава 60 лв. и разликата се удържа от възнаграждението им, не е налице социален разход в натура; за тях се прилага чл. 205 от ЗКПО и тези разходи се облагат по реда на ЗДДФЛ.
