НАП: Място на изпълнение и ДДС третиране на услуги по предоставяне на персонал към данъчно задължено лице от друга държава членка по чл. 21, ал. 2 ЗДДС

Вх.№ 2439107 ЦУ на НАП 116 Коментирай
ЗДДС: т.10, т.11, чл.6, чл.8, чл.9, чл.12 ал.1, чл.21 ал.1, чл.21 ал.2, чл.69, чл.70, чл.71, чл.82 ал.2, чл.86 ал.1, чл.86 ал.3, чл.124 ал.1 т.1, чл.152 ал.7 т.3, чл.152 ал.8 т.4, НАРЕДБА Н-9: чл.2 ал.1, чл.3 ал.1, чл.3 ал.2, ППЗДДС: чл.54 ал.2, РЕГЛАМЕНТ 282: чл.10 т.282, чл.11 т.282, чл.11 т.282, чл.11 т.282
Определя се режимът по ЗДДС на услуга по предоставяне на персонал от българско предприятие за временна работа към гръцко ДЗЛ. НАП приема, че това е услуга по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение в държавата на получателя, поради което българското дружество фактурира без ДДС, а данъкът се самоначислява от гръцкото лице по правилата на неговата държава.

Изх. № 24-39-107

Дата: 08. 06. 2023 год.

ЗДДС, чл. 6;

ЗДДС, чл. 8;

ЗДДС, чл. 9;

ЗДДС, чл. 12, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2;

ЗДДС, чл. 69;

ЗДДС, чл. 70;

ЗДДС, чл. 71;

ЗДДС, чл. 82, ал. 2;

ЗДДС, чл. 86, ал. 1;

ЗДДС, чл. 86, ал. 3;

ЗДДС, чл. 124, ал. 1, т. 1;

ЗДДС, чл. 152, ал. 7, т. 3;

ЗДДС, чл. 152, ал. 8, т. 4;

ЗДДС, ДР, § 1, т. 10;

ЗДДС, ДР, § 1, т. 11;

ППЗДДС, чл. 54, ал. 2;

Наредба № Н-9/2009 г., чл. 2, ал. 1;

Наредба № Н-9/2009 г., чл. 3, ал. 1;

Наредба № Н-9/2009 г., чл. 3, ал. 2;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 44;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 45;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 196;

Регламент за изпълнение № 282/2011, чл. 10;

Регламент за изпълнение № 282/2011, чл. 11;

Регламент за изпълнение № 282/2011, чл. 11, § 1;

Регламент за изпълнение № 282/2011, чл. 11, § 3.

ОТНОСНО: третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на персонал, извършена от българско дружество на данъчно задължено лице (ДЗЛ) от друга държава членка на Европейския съюз (ЕС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ................................ е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..........., в което е изложена следната фактическа обстановка:

"......................." ООД (българско/то дружество) е лицензирано за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа на основание чл. 74е, ал. 1 във връзка с чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), за извършването на която дейност дружеството притежава разрешително, издадено от Министерството на труда и социалната политика през м. 11.2021 г.

Сочи се, че българското дружество е в процес на преговори с гръцко дружество за предоставяне на услуги по временна заетост, като е пояснено, че гръцкото дружество е предоставило валиден ДДС номер за удостоверяване на качеството си на ДЗЛ в Република Гърция.

Допълнително се сочи, че:

- предоставените служители за временна заетост ще бъдат назначени в българското дружество на трудови договори на позиция "оператор в център за услуги" или на сходна позиция по проект с очаквана продължителност между една и две години;

- служителите ще работят дистанционно - от домовете си, на територията на Република България;

- служителите ще бъдат снабдени с техническо оборудване - лаптопи.

Пояснено е, че за услугата, която предстои да предоставя, българското дружество ежемесечно ще издава фактура на гръцкото дружество за разходите за заплати, осигуровки, наем на оборудване, комуникационни услуги и други разходи, свързани с предоставяната услуга по временна заетост.

При извършена служебна проверка се установи, че българското дружество е вписано в публичния регистър на издадените удостоверения (списъка на предприятията, които осигуряват временна работа съгласно ЗНЗ), воден от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, с вписани данни за издадено през м. 11.2021 г. удостоверение за регистрация на българското дружество, със срок на валидност до м. 11.2026 г.

Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли българското дружество да издава фактури на гръцкото дружество без начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?

2. Възниква ли задължение за гръцкото дружество да си самоначислява ДДС за получената от българското дружество услуга, предвид разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО)?

3. Възниква ли задължение за гръцкото дружество да се регистрира за целите на ЗДДС в Република България за получената от българското дружество услуга и при какви условия?

4. В случай че българското дружество следва да начислява ДДС в размер на 20 на сто за предоставените на гръцкото дружество услуги, какъв е механизмът за възстановяване на платения ДДС в Република България от страна на гръцкото дружество?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

1. Относими норми от ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО иРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент за изпълнение № 282/2011)

1.1. ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от ДЗЛ, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като съгласно чл. 8 услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Общото правилото за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е ДЗЛ или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ).

Съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО) мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е ДЗЛ, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Дефиниция на понятието "постоянен обект" е дадена в т. 10 на § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС и това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

Дефиниция на понятието "лице, установено на територията на страната" е дадена в т. 11 на § 1 от ДР на ЗДДС и това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

1.2. Регламент за изпълнение № 282/2011

В чл. 10 и 11 на Регламент за изпълнение № 282/2011 са дефинирани понятията "място на установяване на стопанска дейност" и "постоянен обект" за целите на Директива 2006/112/ЕО.

Съгласно чл. 10, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011 за целите на прилагане на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО мястото на установяване на стопанската дейност на данъчно задължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност. По силата на параграф 2, изречение първо на същата норма, за да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството, съответно по силата на изречение второ - когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, решаващият критерий е мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност.

Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО "постоянен обект" е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по чл. 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект, като в параграф 3 се сочи, че притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задължено лице има постоянен обект.

2. Относими текстове от други нормативни актове

2.1. ЗНЗ

Съгласно чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта, като по силата на чл. 74к, ал. 1 от същия закон министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа.

Съгласно т. 39 на § 1 от ДР на ЗНЗ "предприятие, което осигурява временна работа" е понятието, определено в § 1, т. 17 от ДР на Кодекса на труда(КТ), а съгласно т. 40 - "предприятие ползвател" е понятието, определено в § 1, т. 18 от ДР на КТ.

2.2. КТ

Съгласно т. 17 на § 1 от ДР на КТ "предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, а съгласно т. 18 на § 1 от ДР на КТ - "предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

По силата на ал. 5 на чл. 107с от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя, да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение, да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване и др. задължения, посочени в т. 1 - 6 на чл. 107с, ал. 5 от КТ.

Съгласно чл. 107у, ал. 1 от КТ отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, чието съдържание е регламентирано в ал. 2 на същата норма.

3. Относима практика на Върховния административен съд (ВАС)

При анализ на практиката на ВАС се установи идентична практика относно определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга по предоставяне на персонал - решение № 4874 от 15.04.2021 г. В цитираното решение съдът сочи, че "определящо за мястото на изпълнение на доставката на персонал за целите на икономическата дейност е обстоятелството на кое от двете места на установеност е предназначен персоналът. Ако услугата се предоставя за постоянния обект на територията на страната, мястото на изпълнение ще е на територията на страната, ако е предназначен за територията на друга държава членка или трета страна - мястото на изпълнение ще е на тяхна територия. След като А.Г. в писмени обяснения пред немските данъчни власти е посочил, че не е обложил получените от него услуги, тъй като мястото на услугата не е в Германия и естеството на получените услуги (видно от клаузите на договор от ...2015 г. с възложител А.Г. - немски търговец, и изпълнител българско дружество) е месечна постоянна такса от 2000 евро за четири назначени лица в офиса в гр. Варна, които се занимават с услуги по повод организиране на концертна, импресарска, продуцентска дейност; ... услуги от административно естество и логистично обслужване, то следва да се приеме, че мястото на изпълнение е в Република България. Касационната инстанция счита, че А.Г., в качеството му на получател на доставките и съсобственик на българското дружество е бил наясно, (видно и от обясненията му), че е налице извършване на дейност на територията на Република България чрез нает от него персонал от ревизираното лице (българското дружество), свързана с икономическата му дейност, осъществявана под идентификационен № DE..., която дейност се осъществява от постоянен обект в Република България. Фактът, че идентифициран обект (офис), снабден с персонал и техническа възможност за осъществяване на дейност, свързана с икономическата му дейност, се полза от А.Г. № DE ..., определя същия като постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и § 1 и 2 от чл. 11 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001 на Съвета от 15.03.2011 г. Предвид обстоятелството, че доставките на услуги към германския търговец А.Г. с VAT DE ... по процесните фактури са предоставени от изпълнителя българското дружество на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил своята икономическа дейност (Германия), то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект, а именно в гр. Варна. Същите представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и следва да бъдат обложени със ставка на данъка 20 на сто в Република България.

Анализът на предмета на договора също води до безспорния извод, че услугите физически се извършват и получават на територията на страната. Доставчикът (българското дружество) е субект на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъка и за начисляването му, а последицата от неговото неизпълнение е коригирана с РА."

4. Относима практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)

При преценката за формиране на постоянен обект при използване на подизпълнители следва да се има предвид изложеното в диспозитива на решение С-605/12 от 16.10.2014 г. на СЕС, съгласно който "за едно първо данъчно задължено лице, което е установило седалището на своята икономическа дейност в една държава членка и се ползва от услуги, доставяни от второ данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, трябва да се приеме, че разполага в споменатата друга държава членка с "постоянен обект" по смисъла на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., с оглед на определянето на мястото на облагане на тези услуги, ако този обект се характеризира с достатъчна степен на постоянство и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, която да му позволи да получава доставки на услуги и да ги ползва за целите на своята стопанска дейност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.". В заключението на генералния адвокат по същото дело се пояснява, че данъчно задълженото лице - поради изискването за достатъчно равнище на постоянство на обекта - трябва да разполага със сравними разпоредителни правомощия над персонала и материалните ресурси на второто данъчно задължено лице. За това по отношение на персонала и материалните ресурси и за да може данъчно задълженото лице да разполага с тях като със свои, са необходими по-специално договори за услуги или наем, които да не подлежат на прекратяване в кратки срокове. Генералният адвокат подчертава, "че наистина дадено данъчно задължено лице не може като такова да представлява постоянен обект на друго данъчно задължено лице. Това обаче не изключва дадено данъчно задължено лице да има близък и траен достъп до човешките и технически ресурси на друго данъчно задължено лице, което в друг аспект може същевременно да бъде също и доставчик на услуги за постоянен обект, чието съществуване се обосновава чрез тези ресурси" (т. 51-52). Допълнително генералният адвокат сочи, че за да бъде "постоянен" по смисъла на чл. 44, второ изречение от Директива 2006/112/ЕО, обектът трябва да може да ползва услуги за собствените си нужди (т. 54), както и че не се изисква обектът да има собствен персонал и собствено техническо оборудване, доколкото той разполага с чуждото оборудване по начин, сравним с начина, по който разполага със своето собствено оборудване (т. 56).

Аналогично на изложеното в решението и заключението по дело С-605/12 е становището на СЕС в решение по дело Berlin Chemie A. Menarini SRL, С-333/20 от 07.04.2022 г. В т. 31 от цитираното решение се сочи, че "според практиката на Съда (вж. по-специално решение от 16 октомври 2014 г., Welmory, C‑605/12, т. 58, и цитираната съдебна практика, както и т. 65) и съгласно член 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 понятието "постоянен обект" обозначава всеки обект, различен от мястото на стопанска дейност, посочено в член 10 от този регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект". В т. 48 и 49 съдът пояснява, че "ако се установи, че поради приложимите договорни разпоредби германското дружество разполага с техническите и човешки ресурси на румънското дружество все едно че са негови, следва да се приеме, че германското дружество би могло да разполага в Румъния със структура, представляваща достатъчно равнище на постоянство и подходяща от гледна точка на човешките и техническите средства, което запитващата юрисдикция следва да провери (т. 48), и че "на второ място, следва да се разгледа вторият критерий, посочен в точка 31 от настоящото решение (С-333/20), позволяващ да се установи наличието на постоянен обект, според който критерий такъв обект се характеризира със структура, която може от гледна точка на човешките и техническите ресурси, да му позволи да получава доставката на услуги и да ги ползва за собствените нужди на дейността си" (т. 49).

5. Данъчно третиране по ЗДДС на предоставяната от българското дружество доставка на услуга

Съгласно изложеното в писменото запитване, в конкретния случай българското дружество, в качеството на "предприятие, което осигурява временна работа" по смисъла на т. 17 на § 1 от ДР на КТ, ще предоставя на гръцко дружество ("предприятие ползвател" по смисъла на т. 18 на § 1 от ДР на КТ) доставка на услуга по предоставяне на персонал за временна работа по проект с очаквана продължителност между една и две години.

5.1. характер на предоставяната от българското дружество услуга

Когато едно лице предоставя свои работници и служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и служители за лицето, на което те се предоставят, тази услуга обикновено се нарича предоставяне на персонал. За тази услуга лицето, на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, предоставило персонал, цена на услугата, която обичайно включва размера на трудовите възнаграждения на предоставения персонал, дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя, допълнителни суми, ако са дължими такива към работниците и служителите, както и калкулирана печалба.

С оглед посоченото дотук възниква необходимост от разграничаване на договорите за предоставяне на персонал от други видове правоотношения, при които едно лице извършва определени услуги за друго лице.

При преценката относно наличието на хипотеза на предоставяне на персонал следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства на конкретния случай, като най-общо критериите биха могли да бъдат: от една страна, упражняван контрол върху изпълнението на трудовите задължения (поставяне на ежедневни задачи, определяне на конкретния характер на работата в рамките на длъжностната характеристика, отчетност и т. н.) от лицето, на което се предоставя персонал и от друга страна - настъпване на непосредствения резултат от престираната работна сила на предоставения персонал в патримониума на лицето, на което е предоставен персоналът. Иначе казано, чрез така предоставения персонал получателят извършва своята собствена дейност. В този смисъл извършените чрез предоставения персонал дейности се считат за извършени от лицето, което е получател на услугата по предоставяне на персонал. Ако посочените критерии не са изпълнени, не следва да се приема, че е налице хипотеза на доставка на услуга по предоставяне на персонал. В случай че клиентът получава резултат - определена извършена работа, която е осъществена от доставчика чрез наемане на лица (по същия начин това може да се реализира и чрез подизпълнители по граждански договори), е налице извършване на някакъв друг вид услуга (например консултантска, посредническа, инсталация, монтаж, обучение и т.н.).

5.2. място на изпълнение на доставката

Съобразявайки изложената нормативна база, относимата практика на ВАС и СЕС, характера на дейността, която се сочи, че ще бъде извършвана от българското дружество, относно мястото на изпълнение на доставката на услуга по предоставяне на персонал на ДЗЛ, в конкретиката на казуса следва да се прецени дали получателят на доставката е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната. Преценката дали получателят на услугата по предоставяне на персонал има установяване на територията на страната следва да бъде направена след пълна и обстойна преценка на правоотношението в цялост - въз основа на всички факти и обстоятелства, релевантни за конкретния казус, в т.ч. договорните отношения и фактическата ситуация по изпълнението на проекта, съобразявайки трайната практика на СЕС и изведените от него критерии, посочени в т. 4 от настоящото становище.

В конкретния случай, предвид, че към запитването не са приложени относимите доказателства за преценка на наличие на установяване на гръцкото дружество на територията на страната, настоящото становище е принципно и в него са разгледани възможните хипотези относно мястото на изпълнение на доставката на услуга по предоставяне на персонал за временна работа и какво е данъчното третиране на цитираната доставка съобразно мястото на изпълнението ѝ:

5.2.1. при наличие на постоянен обект на територията на страната

В случай че гръцкото дружество - получател на доставката на услуга по предоставяне на персонал, има постоянен обект на територията на страната, по силата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС мястото на изпълнение на цитираната доставка е на територията на страната. Доколкото в този случай и двете дружества, българското дружество (доставчик на услугата по предоставяне на персонал) и гръцкото дружество (получател на цитираната услуга по предоставяне на персонал), ще са установени на територията на страната, на основание чл. 54, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС данъкът е изискуем от българското дружество доставчик - регистрирано по закона лице, независимо дали получателят, гръцкото дружество, е ДЗЛ или ДНЗЛ.

В този случай цитираната доставка на услуга по предоставяне на персонал е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, като същата подлежи на облагане с данъчна ставка от 20 на сто.

5.2.2. при липса на постоянен обект на територията на страната

В случай че гръцкото дружество - получател на доставката на услуга по предоставяне на персонал, няма постоянен обект на територията на страната, по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на цитираната доставка е извън територията на страната. В този случай, когато доставката на услуга по предоставяне на персонал е с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, българското дружество доставчик не следва да начислява данък.

5.3. относно самоначисляване на данъка от гръцкото дружество

Относно поставения въпрос за задължението на гръцкото дружество да си самоначислява ДДС за получената от българското дружество доставка на услуга по предоставяне на персонал предвид разпоредбата на Директива 2006/112/ЕО, същият не е от компетентността на НАП.

По силата на чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО ДДС се дължи от всяко данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в чл. 44, ако услугите се предоставят от данъчно задължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.

Съгласно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО мястото на доставка на услуги на данъчно задължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчно задълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчно задълженото лице, което получава такива услуги.

Съобразявайки разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и изложеното в т. 5.2.1. и т. 5.2.2. от настоящото становище, в случай че гръцкото дружество не получава услугата по предоставяне на персонал чрез обект на територията на Република България, мястото на изпълнение на цитираната доставката е на територията на Република Гърция и в този случай лице-платец на данъка е гръцкото дружество.

Относно своите задължения като лице-платец на данъка по получената от българското дружество доставка на услуга по предоставяне на персонал, гръцкото дружество следва да се съобрази/запознае с гръцкото законодателство или да отправи този въпрос към съответната администрация в Република Гърция, от чиято компетентност е същият.

5.4. относно регистрацията по ЗДДС на гръцкото дружество

За гръцкото дружество като получател на доставка на услуга по предоставяне на персонал, независимо дали дружеството има постоянен обект на територията на страната или не, не възниква задължение за регистрация по ЗДДС.

Относно поставения въпрос за предпоставки и условия за регистрация на гръцкото дружество по ЗДДС, същото следва да се запознае с глава Девета "Регистрация" на ЗДДС, в която са разгледани както предпоставките и условията за задължителна регистрация по ЗДДС, така и тези за регистрация по избор по закона.

5.5. възстановяване на гръцкото дружество на платен в Република България ДДС

5.5.1. при липса на постоянен обект на територията на страната

С Наредба№ Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009 г.) са определени условията и редът за възстановяване на начислен ДДС на ДЗЛ, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната (т. 1 на чл. 1, ал. 1 от наредбата).

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г. ДДС по реда на тази наредба се възстановява на ДЗЛ, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

1. за периода на възстановяване не е имало седалище и адрес на управление или постоянен обект, от който се осъществяват доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключение на:

а) доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, и/или

б) (в сила от 01.07.2021 г.) доставки на стоки и услуги по режим в Съюза и доставки на стоки по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за които съгласно чл. 152, ал. 7, т. 3 и ал. 8, т. 4 от ЗДДС страната е държава членка по потребление, и

3. за периода на възстановяване лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

По силата на ал. 1 на чл. 3 от Наредба № Н-9/2009 г., лицето по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г. има право да му бъде възстановен начисленият от регистрирано по ЗДДС лице ДДС за закупени от него стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната (ал. 1 на чл. 3 от наредбата), и това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2 (ал. 2 на чл. 3 от наредбата).

В конкретния случай, ако гръцкото дружество отговаря на цитираните в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-9/2009 г. условия, същото може да си възстанови платения в страната данък по реда на цитираната наредба.

5.5.2. при наличие на постоянен обект на територията на страната

При наличие на постоянен обект на територията на страната, за гръцкото дружество няма да са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г., съответно в този случай дружеството не може да възстанови платения в страната данък по реда на цитираната наредба.

В този случай, за да може да възстанови/приспадне платения в страната данък, гръцкото дружество следва да има регистрация по ЗДДС в Република България. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.

Възстановяването на данъка е допустимо да се извърши по реда на ЗДДС и в случай че гръцкото дружество няма установяване в Република България, но има регистрация по ЗДДС и е отразило фактурите за закупени от него стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. И в този случай правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

ГЕОРГИ АРНАУДОВ/

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

  • "......................." ООД (българското дружество) е лицензирано да извършва дейност като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 74е, ал. 1 във връзка с чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, за което притежава разрешително, издадено от Министерството на труда и социалната политика през м. 11.2021 г.
  • Българското дружество е в процес на преговори с гръцко дружество за предоставяне на услуги по временна заетост, като гръцкото дружество е предоставило валиден ДДС номер за удостоверяване на качеството си на данъчно задължено лице в Република Гърция.
  • Предоставените служители за временна заетост ще бъдат назначени в българското дружество на трудови договори на позиция "оператор в център за услуги" или на сходна позиция по проект с очаквана продължителност между една и две години.
  • Служителите ще работят дистанционно - от домовете си, на територията на Република България.
  • Служителите ще бъдат снабдени с техническо оборудване - лаптопи.
  • За услугата, която предстои да предоставя, българското дружество ежемесечно ще издава фактура на гръцкото дружество за разходите за заплати, осигуровки, наем на оборудване, комуникационни услуги и други разходи, свързани с предоставяната услуга по временна заетост.
  • При служебна проверка е установено, че българското дружество е вписано в публичния регистър на издадените удостоверения (списъка на предприятията, които осигуряват временна работа съгласно ЗНЗ), воден от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, с удостоверение за регистрация, издадено през м. 11.2021 г., със срок на валидност до м. 11.2026 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли българското дружество да издава фактури на гръцкото дружество без начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?

Въпрос 2: Възниква ли задължение за гръцкото дружество да си самоначислява ДДС за получената от българското дружество услуга, предвид разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност?

Въпрос 3: Възниква ли задължение за гръцкото дружество да се регистрира за целите на ЗДДС в Република България за получената от българското дружество услуга и при какви условия?

Въпрос 4: В случай че българското дружество следва да начислява ДДС в размер на 20 на сто за предоставените на гръцкото дружество услуги, какъв е механизмът за възстановяване на платения ДДС в Република България от страна на гръцкото дружество?

1. Относими норми от ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011

1.1. ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО) и зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО) мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена дефиниция на "постоянен обект" - това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

В § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е дефинирано "лице, установено на територията на страната" - това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

Извод: В тази част НАП очертава общите правила по ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО относно понятието за облагаема доставка, услуга и място на изпълнение при доставки на услуги към данъчно задължени лица, както и легалните дефиниции за "постоянен обект" и "лице, установено на територията на страната".

1.2. Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011

В чл. 10 и чл. 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 са дефинирани понятията "място на установяване на стопанска дейност" и "постоянен обект" за целите на Директива 2006/112/ЕО.

Съгласно чл. 10, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011, за целите на прилагане на чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО мястото на установяване на стопанската дейност на данъчно задължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност.

По силата на чл. 10, параграф 2, изречение първо от Регламент за изпълнение № 282/2011, за да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството. Съгласно изречение второ на същия параграф, когато тези критерии не позволяват да се определи с достатъчна сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, определящ фактор е мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност.

В чл. 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 са уредени критериите за "постоянен обект" за целите на Директива 2006/112/ЕО, включително в чл. 11, параграф 1 и чл. 11, параграф 3, като се уточнява кога наличието на достатъчна степен на постоянство и подходяща структура по отношение на човешки и технически ресурси позволява да се приеме, че съществува постоянен обект.

Извод: В тази част НАП възпроизвежда релевантните разпоредби на Регламент за изпълнение № 282/2011 относно определяне мястото на установяване на стопанската дейност и понятието "постоянен обект" за целите на прилагане на правилата за място на изпълнение на услугите.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

315
Цитат на: Swald в 18.01.2026, 17:55 " Т.е. за януари се подава стандартно с код 12, и след това за февруари /в срок до 25-ти мар...

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

528
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

154
Цитат на: Nickolay в Днес в 12:13 " Ако това лице няма трудов договор, то няма основен работодател. За изплатените заплати, за п...

Справки задължения НАП

485
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума