В Дирекция ОДОП - постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-261/ 20.10.2015г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП за отговор по въпросите, касаещи данъчното законодателство. Изложената е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и има основна икономическа дейност - товарен автомобилен транспорт. Закупено е МПС - влекач. Дружеството притежава и лиценз за извършване на тази дейност. Дейността ще се развива основно в страни от Европейския съюз и по-конкретно в Холандия.
Поставени са следните въпроси:
- Как ще се третира доставката на услуга - превоз на стоки, при условие, че транспорта ще започва от държава членка - Холандия до друга държава членка - Германия? Как следва да се оформя транспортния документ - ЧМР, изпращач, превозвач и получател?Каква фактура да се издаде на чуждестранния контрагент, когато е регистриран по ДДС и каква ако не е регистриран по ДДС? Предоставянето на тази услуга, следва ли да се третира като услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС при положение, че транспорта не започва от България? Какво основание следва да се посочи при издаването на фактурата? Следва ли да се подава VIES декларация в гореописания случай т.е. когато услугата се извършва от Холандия или друга държава членка до друга държава членка? С какви документи следва да разполага дружеството?
- При извършване на транспортни разходи - покупка на горива и гуми, счита ли се за ВОП при получаване на фактури от доставчици, регистрирани по ДДС и нерегистрирани. В случай, че фактурата е издадена от регистриран по ДДС доставчик, ако е с нулева ставка, следва ли да се самоначислява ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС, който ще се отрази в дневника за продажби и дневника за покупки? Ако във фактурата е начислен ДДС как следва да се отрази тя в отчетните регистри и в справката-декларация? Как следва да се осчетоводи документа? В случай, че се получи фактура от чуждия доставчик с начислен ДДС, има ли дружеството право на данъчен кредит и в какъв размер, ако той е различен от 20% спрямо данъчната ставка в България? Как следва да се отрази получената фактура с начисления ДДС в отчетните регистри и справката-декларация?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Видно от запитването, дружеството е доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение на тези услуги се определя по правилата на чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
Съгласно чл. 22, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.
В случай, че получателя по доставката е данъчно задължено лице, следва да се има в предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на спедиторските услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят-в Общността или извън нея.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
- получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет - страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет - страницата на НАП; или
- получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
Предвид гореизложеното, когато получател на транспортната услуга е лице, регистрирано по ДДС в държава членка/различна от България/, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и то е мястото, където е установен получателят.
Съгласно чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС, в издадената фактура при доставка на услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС се посочва основание за неначисляване на данък, като се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона - чл.21, ал.2.
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Когато получател по транспортната услуга е лице, което няма валиден ДДС номер, същото е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата се определя по чл.22, ал.1 от ЗДДС - територията на държавата членка, от която започва транспортът.
Следва да имате предвид, че относно оформянето на транспортните документи - ЧМР, НАП не може да изразява становище.
По втори въпрос:
За покупката на горива:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
- придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
- фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването считаме, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и в тази връзка издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на държави членки по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава и фактура ще се издава от фирмата доставчик.
Вие, като регистрирано по ЗДДС лице имате право на приспадане на данъчен кредит за данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, Ви е доставил или предстои да Ви достави. Това са доставки на стоки или услуги от български регистрирани по ЗДДС лица.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, коятотранспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
За покупката на гуми:
Както е посочено и по-горе, съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По смисъла на чл.62, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Предвид гореизложените разпоредби, при покупка на гуми, независимо, че същите не пристигат на територията на страната, за Вас възниква задължение за начисляване на данък при вътреобщностно придобиване. Доколкото разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС санкционира неспазването на задължението за начисляване на данък върху добавената стойност в друга държава членка при вътреобщностно придобиване, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на тази друга държава членка, за така начисленият по вътреобщностно придобиване данък върху добавената стойност няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит.
Относно отразяване на фактурите от чуждестранни доставчици в дневника за покупки:
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 от същата разпоредба лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът.
Фактурите от чуждестранните доставчици не представляват данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не сте задължени да ги отразявате в дневника за покупки.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, основната му дейност е товарен автомобилен транспорт. Закупено е МПС - влекач. Дружеството притежава лиценз за извършване на тази дейност. Дейността ще се развива основно в държави членки на ЕС, по-конкретно в Холандия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как ще се третира доставката на услуга - превоз на стоки, при условие, че транспортът ще започва от държава членка - Холандия до друга държава членка - Германия?
Въпрос 2: Как следва да се оформя транспортният документ - ЧМР, изпращач, превозвач и получател?
Въпрос 3: Каква фактура да се издаде на чуждестранния контрагент, когато е регистриран по ДДС и каква, ако не е регистриран по ДДС?
Въпрос 4: Предоставянето на тази услуга следва ли да се третира като услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при положение, че транспортът не започва от България?
Въпрос 5: Какво основание следва да се посочи при издаването на фактурата?
Въпрос 6: Следва ли да се подава VIES декларация в гореописания случай, т.е. когато услугата се извършва от Холандия или друга държава членка до друга държава членка?
Въпрос 7: С какви документи следва да разполага дружеството?
Въпрос 8: При извършване на транспортни разходи - покупка на горива и гуми, счита ли се за ВОП при получаване на фактури от доставчици, регистрирани по ДДС и нерегистрирани?
Въпрос 9: В случай, че фактурата е издадена от регистриран по ДДС доставчик, ако е с нулева ставка, следва ли да се самоначислява ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС, който ще се отрази в дневника за продажби и дневника за покупки?
Въпрос 10: Ако във фактурата е начислен ДДС, как следва да се отрази тя в отчетните регистри и в справката-декларация?
Въпрос 11: Как следва да се осчетоводи документът?
Въпрос 12: В случай, че се получи фактура от чуждия доставчик с начислен ДДС, има ли дружеството право на данъчен кредит и в какъв размер, ако той е различен от 20% спрямо данъчната ставка в България?
Въпрос 13: Как следва да се отрази получената фактура с начисления ДДС в отчетните регистри и справката-декларация?
По първи въпрос
Дружеството е доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение на тези услуги се определя по правилата на чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на ЕС, предоставена на данъчно незадължено лице, е територията на държавата членка, където транспортът започва.
Когато получателят по доставката е данъчно задължено лице, се прилага чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото на този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Мястото на изпълнение на услугата определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето - платец на данъка. Поради това е от особена важност правилното и точно определяне на статута на получателя.
В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българското дружество, доставчик на спедиторски услуги, свързани с транспорт на стоки в рамките на ЕС или извън него, следва да се съобрази с правилата в него.
За определяне статута на получателя като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които получателят следва да предостави на доставчика. Те са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Когато получателят на услугата е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 282/2011 доставчикът може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните хипотези:
- получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъпна и през интернет страницата на НАП; или
- получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се снабди с друго доказателство, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената информация. Проверка се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, включително проверки за установяване на самоличността и на плащанията.
Предвид горното, когато получател на транспортната услуга е лице, регистрирано по ДДС в държава членка, различна от България, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е мястото, където е установен получателят.
Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС, в издадената фактура при доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС се посочва основание за неначисляване на данък, като се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона - чл. 21, ал. 2.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, подава заедно със справка-декларацията и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Когато получател по транспортната услуга е лице, което няма валиден ДДС номер, то е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на услугата се определя по чл. 22, ал. 1 от ЗДДС - територията на държавата членка, от която започва транспортът.
Относно оформянето на транспортните документи - ЧМР, НАП не може да изразява становище.
Извод: При получател - данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на транспортната услуга е по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - при получателя, фактурата се издава без начислен данък с основание "обратно начисляване" и посочване на чл. 21, ал. 2, и се подава VIES-декларация. При получател - данъчно незадължено лице без валиден ДДС номер, мястото на изпълнение е по чл. 22, ал. 1 от ЗДДС - държавата членка, от която започва транспортът. НАП не дава становище за попълване на ЧМР.
По втори въпрос (покупка на горива)
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава членка до територията на България при следните хипотези:
- придобива се правото на собственост върху стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка; или
- фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването се приема, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и във връзка с това издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като стоката (горивото) не се транспортира от територията на друга държава членка до територията на България, а се потребява на място в съответната държава членка.
(Текстът на становището, предоставен в запитването, е прекъснат след думите "в съответната държа...", поради което по-нататъшните мотиви, изводи и евентуални отговори относно покупката на горива, гуми, самоначисляване на ДДС, право на данъчен кредит, отразяване в регистрите, осчетоводяване и др. не са налични и не могат да бъдат възпроизведени.)
Извод: При покупка на гориво на територията на други държави членки на ЕС, за което се издават фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като горивото не се транспортира до България, а се потребява на място.
