НАП: Данъчно третиране на лихви по банков депозит в Португалия при прилагане на СИДДО с Португалия и ЗДДФЛ

Съгласно изложената фактическа обстановка, лицето е местно за България за данъчни цели и желае информация относно данъчното облагане на доходи от лихва по срочен банков депозит в банка в Португалия, който изтича през февруари 2024 г.

Въз основа на това са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Има ли сключено споразумение между България и Португалия за прилагане на ограничението по отношение на лихвите, предвидено в чл. 11, т. 2 от СИДДО?

Въпрос 2: При условие, че Вие сте местно лице на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и съгласно чл. 11, т. 1 от СИДДО полученият от Вас доход трябва да се обложи в България, то какъв документ следва да представите на португалската администрация, за да не Ви удържат данък в Португалия?

Въпрос 3: При условие, че Вие сте местно лице на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и съгласно чл. 11, т. 1 от СИДДО полученият от Вас доход трябва да се обложи с данък в Португалия, то какви документи следва да предоставите, за да се възстанови данъкът в България?

Относима нормативна уредба и общи принципи

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Изключение са доходите, които са необлагаеми по силата на закон, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Според чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) не са облагаеми доходите от лихви по влогове в установени в държава - членка на Европейския съюз банки и клонове на банки. Португалия е държава - членка на ЕС.

Тъй като лицето е българско местно лице за данъчни цели и реализира доход от лихви по банков влог от източник в Португалия, облагането на този доход зависи от португалското вътрешно законодателство и от разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Португалия, ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 14.09.1995 г. (ДВ, бр. 86 от 1995 г.), в сила за Република България от 18.07.1996 г.

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. В случая приложение намира СИДДО с Португалия.

Облагане на доходите от лихви по СИДДО с Португалия

В чл. 11 от СИДДО е регламентирано облагането на доходите от лихви, т.е. доход от вземания за дълг от всякакъв вид, включително лихвите по банкови депозити.

По смисъла на чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Португалия лихви, произхождащи от едната договаряща държава (в случая Португалия) и платени на местно лице на другата договаряща държава (в случая България), могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Изключение от това общо правило е предвидено в чл. 11, ал. 2 от СИДДО, съгласно който такива лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват (Португалия), и съобразно законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава (България), така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите.

Следователно, предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от СИДДО, доходът от лихви от депозити в португалска банка, изплатени на българско местно лице, следва да бъде обложен в Португалия с данъчна ставка, която не надвишава 10 на сто. В случай че Португалия прилага по-ниска (преференциална) ставка от 10 на сто по вътрешното си законодателство за лица, установени в държава - членка на ЕС, чуждата държава следва да приложи тази по-ниска ставка.

В допълнение, в чл. 11, ал. 2 от СИДДО е посочено, че компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.

По въпрос 1

Към момента между България и Португалия няма сключено такова взаимно споразумение за уточняване начина на прилагане на ограничението по чл. 11, ал. 2 от СИДДО. Това обаче по никакъв начин не възпрепятства прилагането на ограничението по отношение на ставката. При това положение всяка от държавите е създала вътрешен законов или административен механизъм за прилагането на редуцираната ставка.

Извод: Няма сключено допълнително споразумение между България и Португалия по чл. 11, ал. 2 от СИДДО, но ограничението на ставката до 10 процента се прилага по силата на самата спогодба чрез вътрешните механизми на двете държави.

По въпрос 2

За да се възползват лицата от облекченията, предвидени в разпоредбите на СИДДО, те следва да предявят тези права пред платеца на дохода или пред съответната чужда администрация чрез предвидената в Португалия процедура.

Националната агенция за приходите няма правомощия да разяснява данъчното законодателство и административната практика на друга държава по прилагане на СИДДО. Предполага се, че по-надеждна информация за необходимите документи може да бъде получена от платеца на дохода.

Във всички случаи обаче удостоверение за местно лице на България по смисъла на СИДДО с Португалия за 2024 г. би следвало да е документ, който ще послужи за обосноваване на претенцията пред португалската банка или чуждата администрация.

Извод: За да не бъде удържан или да бъде удържан с ограничена ставка данък в Португалия, лицето следва да се възползва от процедурата, предвидена в Португалия, като представи изискуемите от платеца на дохода или от португалската администрация документи, като във всички случаи релевантен документ е удостоверение за местно лице на България по смисъла на СИДДО с Португалия за 2024 г.

По въпрос 3

Платеният в Португалия данък няма да бъде възстановен в България. В случая не е налице двойно данъчно облагане на дохода от лихви, тъй като в България този доход е освободен от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ и не е необходимо представяне на документ.

В конкретната ситуация България не е задължена, нито по вътрешното си законодателство, нито по силата на международен акт, да компенсира своите местни лица за данъци, внесени в чужбина, когато тези данъци надвишават дължимия в България данък върху конкретния елемент на доход.

На основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ лицата, придобили необлагаеми доходи (с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29 от същия закон), не са задължени да подават годишна данъчна декларация.

Според чл. 50а, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, т.е. необлагаемите доходи могат да бъдат декларирани само по желание на местните физически лица.

Извод: Данъкът, удържан в Португалия върху лихвения доход, не се възстановява в България, тъй като доходът от лихви е необлагаем по чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ и не възниква двойно данъчно облагане; не е необходимо представяне на документи за възстановяване, а подаването на годишна данъчна декларация за този доход не е задължително и е само по желание.

Заключителна бележка

Изразеното становище по поставените въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.