Изх.№ 24-39-42
Дата: 27.04.2016 год.
ЗКПО, чл. 33
ОТНОСНО: данъчно третиране на разходи за пътуване и престой на едноличен собственик и управител на ЕООД съгласно чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО .............,
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № 24-39-42 от 30.03.2016 г., в което са поставени въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на ЗКПО.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"А..." ЕООД е местно юридическо лице с основен предмет на дейност - извършване на услуги. Дейността се осъществява от едноличния собственик и управител на дружеството. Въз основа на решение на едноличния собственик предприятието изплаща ежемесечно възнаграждение за положен личен труд, върху който доход се удържа авансово данък по чл. 42, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Налице е договор за управление, в който е посочено, че собственикът управлява дружеството безвъзмездно. Във връзка с обслужването на клиентите на дружеството се налага собственикът да пътува в страната и чужбина.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Полагането на личен труд от едноличния собственик и управител на дружеството въз основа на взето решение счита ли се за вид облигационно правоотношение за целите на чл. 33 от ЗКПО, респективно ще бъдат ли признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой във връзка с дейността на собственика?
- Кои разходи за пътуване и престой ще бъдат признати - разходите за път въз основа на пътен лист, заповед за командировка и фактура за гориво; разходите за нощувка въз основа на фактура за хотел и дневните разходи? Намират ли приложение в случая Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) или тези наредби се прилагат само за служителите, назначени по трудови договори?
- Могат ли да бъдат изплащани дневни пари на собственика и управител, който осъществява дейността на дружеството, в размерите, определени от НКС и НСКСЧ, и ще бъдат ли признати разходи съгласно ЗКПО? Следва ли дневните пари да бъдат документално доказани с разхооправдателни документи?
- Може ли собственик и управител на ЕООД, който единствен упражнява дейността на дружеството, да сключи трудов договор с дружеството?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по поставените въпроси:
В разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1/ пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2/физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в описания случай формално е налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 условия, а именно - връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на извънтрудово правоотношение между дружеството и физическото лице (в случая договор за управление), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи - НКС и НСКСЧ.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Въпросът относно правото на собственика на ЕООД да бъде в трудово правоотношение с дружеството е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
зАМ.Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
ЗКПО, чл. 33
Относно: данъчно третиране на разходи за пътуване и престой на едноличен собственик и управител на ЕООД съгласно чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Фактическа обстановка
"А..." ЕООД е местно юридическо лице с основен предмет на дейност - извършване на услуги. Дейността се осъществява от едноличния собственик и управител на дружеството.
Въз основа на решение на едноличния собственик предприятието изплаща ежемесечно възнаграждение за положен личен труд, върху който доход се удържа авансово данък по чл. 42, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Налице е договор за управление, в който е посочено, че собственикът управлява дружеството безвъзмездно.
Във връзка с обслужването на клиентите на дружеството се налага собственикът да пътува в страната и чужбина.
Поставени въпроси
Въпрос: Полагането на личен труд от едноличния собственик и управител на дружеството въз основа на взето решение счита ли се за вид облигационно правоотношение за целите на чл. 33 от ЗКПО, респективно ще бъдат ли признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой във връзка с дейността на собственика?
Въпрос: Кои разходи за пътуване и престой ще бъдат признати - разходите за път въз основа на пътен лист, заповед за командировка и фактура за гориво; разходите за нощувка въз основа на фактура за хотел и дневните разходи?
Въпрос: Намират ли приложение в случая Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) или тези наредби се прилагат само за служителите, назначени по трудови договори?
Въпрос: Могат ли да бъдат изплащани дневни пари на собственика и управител, който осъществява дейността на дружеството, в размерите, определени от НКС и НСКСЧ, и ще бъдат ли признати разходи съгласно ЗКПО?
Въпрос: Следва ли дневните пари да бъдат документално доказани с разходооправдателни документи?
Въпрос: Може ли собственик и управител на ЕООД, който единствен упражнява дейността на дружеството, да сключи трудов договор с дружеството?
Правен анализ
В чл. 33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица.
Законът предвижда две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:
- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
В описания случай формално е налице едновременно изпълнение на условията по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно:
- пътуването и престоят са във връзка с дейността на дружеството, и
При това положение разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията по чл. 33 от ЗКПО, трябва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели зависи от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела или мястото за нощувка, включително за паркинг, гориво, пътни такси.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи - Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Въпросът относно правото на собственика на ЕООД да бъде в трудово правоотношение с дружеството е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
Изводи по отделните въпроси
По въпроса за облигационното правоотношение и признаването на разходите за пътуване и престой:
Извод: При наличие на връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и на извънтрудово правоотношение (договор за управление) между дружеството и собственика - управител, разходите за пътуване и престой се признават за данъчни цели по чл. 33 от ЗКПО, при спазване на изискванията на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост.
По въпроса кои разходи за пътуване и престой се признават и относно документите:
Извод: Признават се за данъчни цели разходите за пътуване и престой, когато са документално обосновани с легитимни разходооправдателни документи (вкл. документи за обект и цел на пътуването, търговски договори, отчет за пътуването, фактури или други документи от хотел/място за нощувка, паркинг, гориво, пътни такси), като се спазват изискванията на чл. 10 и чл. 33 от ЗКПО.
По въпроса за приложението на НКС и НСКСЧ и за размерите на разходите:
Извод: Чл. 33 от ЗКПО не препраща към Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и не въвежда лимити за размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед чл. 16 от ЗКПО тези разходи трябва да са в рамките на обичайните пазарни нива за съответния вид разходи.
По въпроса за необходимостта от разходооправдателни документи, включително за дневните пари:
Извод: Всички разходи за пътуване и престой, включително дневни пари, се признават за данъчни цели само при наличие на документална обоснованост по чл. 10 от ЗКПО чрез първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанската операция.
По въпроса за възможността собственикът и управител на ЕООД да сключи трудов договор с дружеството:
Извод: Въпросът дали собственик и управител на ЕООД може да бъде в трудово правоотношение с дружеството е извън компетентността на НАП и е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
