ЗДДФЛ - чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 43, чл. 44, чл. 55, чл. 75;
ОТНОСНО: Данъчно облагане и осигуряване на чуждестранни физически лица за получени доходи от комисионни услуги, осъществявани в чужбина
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ... с вх. № .../16.10.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно описаното в писмото Ви, излагате следната фактическа обстановка:
Ръководеното от Вас дружество е регистрирано в Република България, но работи в сферата на услугите на територията на Република Франция. За осъществяване на дейността си се налага да наема под наем офис на територията на Република Франция, а също така и да изплаща суми по граждански договори за различни услуги, които се извършват на територията на Република Франция.
Във връзка с горното, задавате следните въпроси:
- Следва ли да удържате данък върху доходите за изплатените суми за наем и граждански договор
- При изплащане на сумите за наем следва ли да приспадате необходимо присъщите разходи за дейността
- При изплащане на сумите по граждански договори, следва ли да начислявате суми за здравни и осигурителни вноски, ако лицата са френски граждани и се осигуряват за всички осигурителни случаи в Република Франция
- Следва ли да подавате декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци за изплатените суми на чуждестранните граждани.
- Следва ли да уведомявате, и как /ако следва/ данъчните власти във Франция за изплатените суми и удържания данък по гражданските договори и наеми?
- Сумите, които ще изплащате по гражданските договори представляват комисионни за намиране на клиенти. По смисъла на българското законодателство, желаете да получите отговор това счита ли се за техническа услуга и следва ли да удържате данък за това?
По прилагането на ЗДДФЛ:
Предвид изключително общата формулировка на въпросите, поставени в запитването, липсата на изчерпателно изложена конкретна фактическа ситуация, даваме следния принципен отговор:
- Относно възнагражденията по гражданските договори:
Редът за облагане доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като редът на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от същия закон, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 8, ал. 6 за доходи от източник в България се считат и доходите изрично посочени от т.1 до т.11, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Ако според критериите на ЗДДФЛ физическите лица (комисионерите) се определят като чуждестранни лица, те ще са носители на задължението за данъци само за доходи от източници в страната. Предвид общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Доколкото в конкретния случай трудът ще се полага, респективно услугите ще се извършват на територията на друга държава (Франция), доходите на чуждестранните физически лица няма да се третират като доходи от източник в България и съответно няма да се облагат по реда на ЗДДФЛ.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
- Относно данъчното третиране на сумите за наем:
По информация от запитването наетият недвижим имот ще се намира във Франция, наемател и платец на доход от наем е българско юридическо лице, а наемодател и получател на доход от наем е чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл.8, ал.10 от ЗДДФЛ доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната. Според изложеното в запитването, наетият имот не се намира в България, следователно доходът, платен на чуждестранното лице - наемодател не е от източник в страната, съответно чуждестранното лице не е носител на задължения за данъци по смисъла на чл. 7 от ЗДДФЛ.
По аргумент на цитираните разпоредби, липсват основания за авансово плащане на данък върху доходи от стопанска дейност съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ и върху доходи от наем съгласно чл. 44 от ЗДДФЛ, както и за декларирането им по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ.
На въпроса: Следва ли да уведомявате и как /ако следва/ данъчните власти във Франция за изплатените суми и удържания данък по гражданските договори и наеми, Националната агенция за приходите /НАП/ не е компетентна да изрази становище, поради което ще следва да приложите местното за Република Франция законодателство.
Предвид гореизложеното, Ви уведомяваме че Националната агенция за приходите може да изрази конкретно становище само при изчерпателно и точно изложена фактическа обстановка. Подробна информация относно приложимото законодателство при трансгранична заетост /нормативна уредба, наръчници, становища и указания/, бихте могли да намерите на интернет страницата на НАП в раздел Международни дейности.
По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (EС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилага Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004.
Съгласно чл. 11, т. 1 от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.Това законодателство се определя в съответствиесДял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си("lex loci laboris").
От представената фактическа обстановка в запитването не става ясно, дали лицата, с които дружеството има намерение да сключи граждански договори за извършване на услуги на територията на Франция, осъществяват трудова дейност в други държави-членки и в какво качество - на заети и/или самостоятелно заети лица. Ако дейността във връзка с договорените услуги ще се извършва само на територията на Франция, приложение ще намери разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната правна норма спрямо лице осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. Това означава, че за изпълнителите по договорите - френски граждани, които ще полагат труд без трудово правоотношение на територията на Франция, ще бъде приложимо френското законодателство за социална сигурност и задължителните осигурителни вноски за тях ще се дължат във Франция съгласно нейното законодателство.
Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. В този смисъл българското дружество - възложител по договорите следва да се информира какви са задълженията му по френското законодателство във връзка с внасянето на осигурителни вноски за посочените лица. Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
В запитването е посочено, че дружество, регистрирано в Република България, извършва дейност в сферата на услугите на територията на Република Франция. За осъществяване на дейността се наема офис във Франция и се изплащат суми по граждански договори за различни услуги, извършвани на територията на Франция.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Следва ли да удържате данък върху доходите за изплатените суми за наем и граждански договор?
Въпрос: При изплащане на сумите за наем следва ли да приспадате необходимо присъщите разходи за дейността?
Въпрос: При изплащане на сумите по граждански договори, следва ли да начислявате суми за здравни и осигурителни вноски, ако лицата са френски граждани и се осигуряват за всички осигурителни случаи в Република Франция?
Въпрос: Следва ли да подавате декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци за изплатените суми на чуждестранните граждани?
Въпрос: Следва ли да уведомявате, и как (ако следва) данъчните власти във Франция за изплатените суми и удържания данък по гражданските договори и наеми?
Въпрос: Сумите, които ще изплащате по гражданските договори, представляват комисионни за намиране на клиенти. По смисъла на българското законодателство, това счита ли се за техническа услуга и следва ли да удържате данък за това?
По прилагането на ЗДДФЛ
Поради общия характер на въпросите и липсата на изчерпателно изложена конкретна фактическа обстановка, е даден принципен отговор.
1. Относно възнагражденията по гражданските договори
Редът за облагане на доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) е уреден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като редът на данъчното облагане зависи от вида на конкретния доход.
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
При наличие на една от тези хипотези физическото лице се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източник в България се считат и доходите, изрично посочени от т. 1 до т. 11, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Ако според критериите на ЗДДФЛ физическите лица - комисионери се определят като чуждестранни лица, те са носители на задължението за данъци само за доходи от източници в страната. С оглед на общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато трудът се полага, съответно услугите се извършват на територията на друга държава (Франция), доходите на чуждестранните физически лица не се третират като доходи от източник в България и не се облагат по реда на ЗДДФЛ.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Извод: Възнагражденията по граждански договори, изплащани на чуждестранни физически лица за услуги, извършвани на територията на Франция, не се третират като доходи от източник в България и не подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.
2. Относно данъчното третиране на сумите за наем
По данни от запитването наетият недвижим имот се намира във Франция. Наемател и платец на дохода от наем е българско юридическо лице, а наемодател и получател на дохода от наем е чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.
Тъй като наетият имот не се намира в България, доходът, платен на чуждестранното лице - наемодател, не е от източник в страната. Поради това чуждестранното лице не е носител на задължения за данъци по смисъла на чл. 7 от ЗДДФЛ.
По аргумент на цитираните разпоредби липсват основания за:
- авансово плащане на данък върху доходи от стопанска дейност съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ,
- авансово плащане на данък върху доходи от наем съгласно чл. 44 от ЗДДФЛ,
- деклариране на тези доходи по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходът от наем на недвижим имот, намиращ се във Франция и изплащан на чуждестранно физическо лице, не е доход от източник в България, не подлежи на авансово облагане по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ и не се декларира по чл. 55 от ЗДДФЛ.
3. Относно уведомяването на данъчните власти във Франция
На въпроса дали следва да уведомявате и как (ако следва) данъчните власти във Франция за изплатените суми и удържания данък по гражданските договори и наеми, е посочено, че Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище. В тази връзка следва да се прилага местното за Република Франция законодателство.
Извод: НАП не е компетентна да се произнесе относно задължения за уведомяване на френските данъчни власти; следва да се прилага френското законодателство.
Посочено е, че НАП може да изрази конкретно становище само при изчерпателно и точно изложена фактическа обстановка. Указано е, че подробна информация относно приложимото законодателство при трансгранична заетост (нормативна уредба, наръчници, становища и указания) може да се намери на интернет страницата на НАП в раздел "Международни дейности".
Извод: Поради общия характер на изложените факти е даден само принципен отговор, като за конкретно становище е необходимо пълно и точно описание на фактическата обстановка.
По прилагане на осигурителното законодателство
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и
- Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл. 11, т. 1 от общите правила на Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава - членка. Това законодателство се определя в съответствие с Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата - членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави - членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris").
От представената фактическа обстановка в запитването не става ясно дали лицата, с които дружеството сключва граждански договори, как точно осъществяват дейността си и при какви условия, поради което в становището не е развит по-нататъшен конкретен анализ относно дължимостта на здравни и осигурителни вноски.
Извод: За граждани на държави - членки на ЕС, включително френски граждани, се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, като по принцип се прилага законодателството на държавата, на чиято територия се полага трудът; поради непълна фактическа обстановка не е направен конкретен извод относно дължимите осигурителни вноски.
