ОТНОСНО: Данъчно третиране на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и актуализация на заявление за регистрация за режим в Съюза по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-48 от 25.02.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество осъществява дейност - търговия с автоаксесоари в платформите Amazon и Ebay на данъчно незадължени физически лица в Европейския съюз (ЕС) и извън него. Същото има регистрация и за данък върху добавената стойност (ДДС) в Германия и DE VAT номер, както и регистрация за режим One Stop Shop (OSS) от 01.07.2021 г.
Дружеството има нает логистичен склад в гр. ...., Германия по договор за логистични услуги с българската фирма "К" ООД, която издава фактури за услугата от българския си ДДС номер към идентификационния номер по ЗДДС на представляваното от Вас дружество.
Стоките се трансферират от България към Германия като вътреобщностна доставка и продажбите от склада към германските клиенти се отчитат с фактури под ДДС номера на дружеството в Германия (DE VAT), декларират се от немското счетоводство и се внася ДДС в размер на 19 на сто в немската хазна.
Всички други продажби към данъчно незадължени физически лица от други държави членки се декларират с фактури под българския ДДС номер на дружеството в тримесечната справка-декларация по OSS, вписани в Раздел 2Б на същата.
Поставени са следните въпроси:
1. Трябва ли да се направи промяна в регистрацията на дружеството за постоянен обект в друга държава членка в ЕС и държава членка, от която стоките са изпратени или транспортирани (различни от Република България)?
2. Кои данни трябва да се впишат - адрес на обекта, търговско име на постоянния обект, името на фирмата или "К" ООД - като доставчик на услугата? Кой идентификационен номер на дружеството за целите на ДДС се вписва - българският или немският?
3. При подаване на тримесечната справка-декларация по OSS кой раздел следва да се попълни и кой идентификационен номер на българското дружество за целите на ДДС трябва да се попълни - българският или немският?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Видно от запитването Ви, дружеството се е регистрирало за прилагане на режим в Съюза. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗДДС и във връзка с ал. 2 на същата норма със заявлението за регистрация се предоставя информация и за идентификационните номера за целите на ДДС в други държави членки и за постоянните обекти на територията на други държави членки.
При промяна на данните в подадено вече заявление по чл. 156, ал. 2 от закона, лицето следва да подаде по електронен път заявление за актуализация (Приложение № 18 към чл. 95, ал. 3 от ППЗДДС) не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на съответната промяна (чл. 156, ал. 8 от закона).
В същото, освен идентификационния си номер по ЗДДС и наименованието на данъчно задълженото лице, което прилага режима, следва да посочите в таблицата за "постоянни обекти в други държави членки на ЕС" идентификационния номер на обекта за целите на ДДС в другата държава членка (Германия), ако има такъв или номера за целите на данъчната регистрация на обекта; търговско име на постоянния обект и адрес на същия.
Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, изпратени или транспортирани от Р България като държава членка по идентификация за данъчно незадължени лица в други държави членки, следва да намерят отражение в Раздел 2Б "Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от мястото на установяване по седалище и адрес на управление или постоянен обект в Р България" на Приложение № 32 към чл.119, ал. 2 от ППЗДДС и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от материалния закон.
Доставките на стоки (вътреобщностните дистанционни продажби), изпратени или транспортирани от държава членка различна от Р България като държава членка по идентификация (в случая на запитването - от обекта в Германия) следва да намерят отражение в Раздел 2Г "Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от държава членка различна от Р България като държава членка по идентификация" на Приложение № 32 към чл.119, ал. 2 от ППЗДДС и справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от материалния закон. В таблицата за "държава членка, от която стоките са изпратени или транспортирани, различни от Р България като държава по идентификация" се посочва идентификационният номер за целите на ДДС в Германия, издаден на дружеството, което представлявате, посочвате търговско наименование на обекта (ако има такова) и адрес на същия.
Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. Ако изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Мястото на изпълнение на тези доставки съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната, от която започва транспортът на стоки или се прехвърля собствеността върху същите, когато те не се превозват до получателя, а именно - територията на Германия.
Предвид изложеното, в случай че изпращането или транспортирането стоките, предмет на извършваните от дружеството доставки (направени през онлайн магазина), започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, за същите специалният режим в Съюза не е приложим и те не се отчитат/посочват в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС. Те следва да се отчитат/посочват в справка-декларацията по ДДС съгласно законодателството на държавата членка (Германия), където доставчикът (българско данъчно задължено лице) е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност и където се намира постоянният обект, от който се извършват тези доставки.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното дружество осъществява търговия с автоаксесоари чрез платформите Amazon и Ebay към данъчно незадължени физически лица в Европейския съюз и извън него. Дружеството е регистрирано за целите на ДДС в Германия и има DE VAT номер, както и регистрация за режим One Stop Shop (OSS) от 01.07.2021 г.
Дружеството ползва нает логистичен склад в гр. ..., Германия, по договор за логистични услуги с българската фирма "К" ООД. "К" ООД издава фактури за логистичната услуга от своя български ДДС номер към идентификационния номер по ЗДДС на представляваното дружество.
Стоките се транспортират от България към Германия като вътреобщностна доставка. Продажбите от склада в Германия към германски клиенти се фактурират под немския ДДС номер (DE VAT) на дружеството, декларират се от немското счетоводство и за тях се внася ДДС в размер на 19% в германската хазна.
Всички други продажби към данъчно незадължени физически лица от други държави членки се декларират с фактури под българския ДДС номер на дружеството в тримесечната справка-декларация по OSS, като се вписват в Раздел 2Б на същата.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли да се направи промяна в регистрацията на дружеството за постоянен обект в друга държава членка в ЕС и държава членка, от която стоките са изпратени или транспортирани (различни от Република България)?
Въпрос 2: Кои данни трябва да се впишат - адрес на обекта, търговско име на постоянния обект, името на фирмата или "К" ООД - като доставчик на услугата? Кой идентификационен номер на дружеството за целите на ДДС се вписва - българският или немският?
Въпрос 3: При подаване на тримесечната справка-декларация по OSS кой раздел следва да се попълни и кой идентификационен номер на българското дружество за целите на ДДС трябва да се попълни - българският или немският?
Предвид изложената фактическа обстановка и приложимото законодателство по ЗДДС се изразява следното становище:
Дружеството е регистрирано за прилагане на режим в Съюза. Съгласно чл. 156, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с ал. 2 на същата разпоредба, със заявлението за регистрация се предоставя информация за идентификационните номера за целите на ДДС в други държави членки и за постоянните обекти на територията на други държави членки.
При промяна на данните в подадено заявление по чл. 156, ал. 2 от закона, лицето е длъжно да подаде по електронен път заявление за актуализация (Приложение № 18 към чл. 95, ал. 3 от ППЗДДС) не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на съответната промяна, съгласно чл. 156, ал. 8 от ЗДДС.
В заявлението за актуализация, освен идентификационния номер по ЗДДС и наименованието на данъчно задълженото лице, което прилага режима, следва да се попълни таблицата за "постоянни обекти в други държави членки на ЕС", като се посочат:
- идентификационният номер на обекта за целите на ДДС в другата държава членка (Германия), ако има такъв, или номерът за целите на данъчната регистрация на обекта;
- търговско име на постоянния обект;
- адрес на постоянния обект.
Извод: При наличие на постоянен обект в друга държава членка (Германия) и/или идентификационен номер за целите на ДДС там, дружеството следва да подаде заявление за актуализация по чл. 156, ал. 8 от ЗДДС, като впише в него данните за този обект и съответния идентификационен номер за целите на ДДС или данъчната регистрация.
Относно отчитането на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по OSS се посочва следното:
Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, изпратени или транспортирани от Република България като държава членка по идентификация до данъчно незадължени лица в други държави членки, следва да се отразяват в Раздел 2Б "Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от мястото на установяване по седалище и адрес на управление или постоянен обект в Р България" на Приложение № 32 към чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС и в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.
Доставките на стоки - вътреобщностни дистанционни продажби, изпратени или транспортирани от държава членка, различна от Република България като държава членка по идентификация (в случая - от обекта в Германия), следва да се отразяват в Раздел 2Г "Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от държава членка различна от Р България като държава членка по идентификация" на Приложение № 32 към чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС и в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.
В таблицата за "държава членка, от която стоките са изпратени или транспортирани, различни от Р България като държава по идентификация" се посочват:
- идентификационният номер за целите на ДДС в Германия, издаден на представляваното дружество;
- търговско наименование на обекта (ако има такова);
- адрес на обекта.
Извод: При попълване на справка-декларацията по OSS вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, изпратени от България, се отразяват в Раздел 2Б с българския ДДС номер, а тези, изпратени от Германия като друга държава членка по идентификация, се отразяват в Раздел 2Г, като се посочва немският идентификационен номер за целите на ДДС на дружеството и данните за обекта в Германия.
Относно определянето на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки се посочва, че такава е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на една държава членка до територията на друга държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането до получателя.
Когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, тези доставки не представляват вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.
Мястото на изпълнение на такива доставки, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е на територията на държавата, от която започва транспортът на стоките или където се прехвърля собствеността върху тях, когато не се превозват до получателя. В разглеждания случай това е територията на Германия.
Предвид изложеното, когато изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, извършвани от дружеството чрез онлайн магазина, започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, за тези доставки специалният режим в Съюза не е приложим и те не се отчитат и не се посочват в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.
Тези доставки следва да се отчитат и посочват в справка-декларацията по ДДС съгласно законодателството на държавата членка - Германия, в която доставчикът (българското данъчно задължено лице) е регистриран за целите на ДДС и където се намира постоянният обект, от който се извършват тези доставки.
Извод: Доставките, при които транспортът на стоките започва и завършва в Германия, не са вътреобщностни дистанционни продажби, не се включват в OSS справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС и подлежат на деклариране по германското ДДС законодателство, където е регистрирано дружеството и се намира постоянният обект.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във въпроса фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
