НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 33-00-34
Дата: 30.03.2015 год.
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 10;
НООБГРЧМЛ, чл. 2, ал. 4.
Относно:установена нееднаква практика при прилагане на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от органите на Националната агенция за приходите (НАП) и на Националния осигурителен институт (НОИ)
По повод Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 33-00-34/27.01.2015 г., изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). Осигурителният доход е месечен доходиеосновата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейностпрез предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация. Този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Окончателните осигурителни вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" и допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (в редакцията до 31.12.2015 г.).
Начинът на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според тази разпоредба годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.
Тази разпоредба е била оспорена пред ВАС по реда на чл. 185 АПК с твърденията, че противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО, която според съда не предвижда месечно изравняване на доходите. С решение № 9876/06.07.2012 г. по адм. д. № 13320/2011 г. на ВАС, трето отделение, оспорването е отхвърлено и това решение е оставено в сила с решение № 14235/13.11.2012 г. по адм. д. № 10366/2012 г. на петчленен състав на ВАС. В мотивите на решението е прието, че изразът "средномесечния" деклариран облагаем доход от подзаконовата разпоредба не противоречи на чл. 6, ал. 8 КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се изчислява за периода, през който е упражнявана дейността и представлява средномесечен доход, изчислен на база годишния месечен облагаем доход за периода, през които е упражнявана дейността.
В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО в указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход се посочва, че в ред 13, колони от 5.1 до 5.5 се попълва облагаемия доход, получен от упражняването на всяка дейност поотделно и деклариран в съответните приложения към годишната данъчна декларация. "Месечният осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.5 се определя като сумата на ред 13 на тези колони се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.". Това е хипотезата, когато дейността е упражнявана през цялата календарна година или през определени месеци, когато са отработени всички работни дни по календар и месечният осигурителен доход се изчислява като годишния облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
В случаите, когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали дейност през определени дни от месеците в календарната година или са били във временна неработоспособност поради болест (в хипотезата, когато са се осигурявали за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица), осигурителният доход се определя, като сумите на ред 13 на съответните колони от 5.1 до 5.5 се раздели на броя на работните дни за периода, през които са упражнявали дейност. Месечният осигурителен доход се определя като така изчисления среднодневен облагаем доход се умножи с броя на работните дни за всеки от месеците, през които е упражнявана дейността. Този механизъм на изчисление е в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО за периода, през който е упражнявана съответната трудова дейност. В колона 7 се вписва осигурителния доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Сумите, вписани в колона 7 не могат да надвишават максималния месечен размер на осигурителния доход.
Указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход ежегодно се разработват съгласувано между НАП и НОИ. На основание чл. 6, ал. 14 от КСО образеца на Справката, в това число указанията за попълването, се утвърждават всяка година от Министъра на финансите и Управителя на НОИ. В случай, че се установи необходимост от допълване или промяна на указанието за попълване на Таблица 1, това би могло да бъде обсъдено от експертите на НАП и НОИ при утвърждаване образеца на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2015 г. (арг. чл. 6, ал. 14 от КСО).
ЗАМ. Изпълнителен Директор:
/галя димитрова/
По повод постъпило писмо относно установена нееднаква практика при прилагане на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от органите на Националната агенция за приходите (НАП) и на Националния осигурителен институт (НОИ) се излага следното становище.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО. Осигурителният доход е месечен доход и представлява основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация. Този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между:
- декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност, и
- сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Окончателните осигурителни вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" и допълнително задължително пенсионно осигуряване, в срока за подаване на данъчната декларация (в редакцията до 31.12.2015 г.).
Извод: Осигурителното правоотношение възниква и се развива при наличие на упражнявана трудова дейност и дължими/внесени вноски, като самоосигуряващите се лица определят окончателен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО в рамките на минималния и максималния осигурителен доход.
Относно начина на изчисляване на окончателния осигурителен доход по чл. 6, ал. 8 от КСО
Начинът на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 2, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според тази разпоредба годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между:
- сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност, и
- сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.
Тази разпоредба е била оспорена пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на чл. 185 от АПК с твърдения, че противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, която според съда не предвижда месечно изравняване на доходите.
С решение № 9876/06.07.2012 г. по адм. д. № 13320/2011 г. на ВАС, трето отделение, оспорването е отхвърлено, а това решение е оставено в сила с решение № 14235/13.11.2012 г. по адм. д. № 10366/2012 г. на петчленен състав на ВАС. В мотивите на решението е прието, че изразът "средномесечния" деклариран облагаем доход от подзаконовата разпоредба не противоречи на чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се изчислява за периода, през който е упражнявана дейността, и представлява средномесечен доход, изчислен на база годишния облагаем доход за периода, през който е упражнявана дейността.
Извод: ВАС е приел, че използването на "средномесечен" доход в чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ е съвместимо с чл. 6, ал. 8 от КСО и не противоречи на закона, като окончателният месечен осигурителен доход се формира като средномесечен за периода на упражняване на дейността.
Относно указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход
В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО в указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход се посочва, че в ред 13, колони от 5.1 до 5.5 се попълва облагаемият доход, получен от упражняването на всяка дейност поотделно и деклариран в съответните приложения към годишната данъчна декларация.
Посочено е, че "Месечният осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.5 се определя като сумата на ред 13 на тези колони се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.". Това е хипотезата, когато дейността е упражнявана през цялата календарна година или през определени месеци, когато са отработени всички работни дни по календар, и месечният осигурителен доход се изчислява като годишният облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
В случаите, когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали дейност през определени дни от месеците в календарната година или са били във временна неработоспособност поради болест (в хипотезата, когато са се осигурявали за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица), осигурителният доход се определя, като:
- сумите на ред 13 на съответните колони от 5.1 до 5.5 се разделят на броя на работните дни за периода, през които е упражнявана дейност,
- месечният осигурителен доход се определя като така изчисленият среднодневен облагаем доход се умножи с броя на работните дни за всеки от месеците, през които е упражнявана дейността.
Този механизъм на изчисление е в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО за периода, през който е упражнявана съответната трудова дейност.
В колона 7 на Таблица 1 се вписва осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Сумите, вписани в колона 7, не могат да надвишават максималния месечен размер на осигурителния доход.
Указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход ежегодно се разработват съгласувано между НАП и НОИ. На основание чл. 6, ал. 14 от КСО образецът на Справката, включително указанията за попълването, се утвърждават всяка година от Министъра на финансите и Управителя на НОИ.
В случай че се установи необходимост от допълване или промяна на указанието за попълване на Таблица 1, това би могло да бъде обсъдено от експертите на НАП и НОИ при утвърждаване образеца на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2015 г. (арг. чл. 6, ал. 14 от КСО).
Извод: Механизмът за изчисляване на месечния осигурителен доход в Таблица 1, включително при непълни месеци и временна неработоспособност, е съобразен с чл. 6, ал. 8 и чл. 10, ал. 1 от КСО, като указанията се изготвят съвместно от НАП и НОИ и се утвърждават ежегодно от Министъра на финансите и Управителя на НОИ, с възможност за промени при установена необходимост.
