НАП: Облагане с данък при източника на лихви, изплащани на белгийско дружество, и прилагане на СИДДО между България и Белгия

Вх.№ М-94-В-294 / 08.03.2023 ЦУ на НАП 47 Коментирай
ЗКПО: чл.12, чл.195, чл.200, СИДДО: чл.11
Определя се режимът за данък при източника върху лихви, платени от българско на белгийско дружество. По първата хипотеза е възможно при условията на чл. 195, ал. 7 ЗКПО лихвите да не се облагат, но липсват данни за категоричен извод. По втората хипотеза облекчението не се прилага поради непряка собственост. Прилага се СИДДО с Белгия - максимум 10% данък, съвпадащ със ставката по ЗКПО.

ИЗХ. № М-94-В-294 #1

ДАТА: 31.03.2023 ЗНАП, чл. 10;

ЗКПО, чл. 12, чл. 195, чл. 200;

СИДДО, чл. 11.

ОТНОСНО:Постъпило писмено запитване във връзка с облагане с данък при източника и прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Белгия

В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № М-94-В-294/08.03.2023 г. по регистъра на ЦУ на НАП, в което са поставени два въпроса във връзка с облагането на доходи от лихви, реализирани от едно белгийско дружество. Описани са следните хипотези:

  1. Белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество. Белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество. При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?
  2. Дружество (1) от Белгия притежава 100 % друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100 % от капитала на дружество (3). При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?

Във връзка с посоченото по-горе и с оглед относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

В чл. 12, ал. 5, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е регламентирано, че доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са от източник в страната. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съответно, данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО.

Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Следва да имате предвид и режима на чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, съгласно който доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;

2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

В чл. 195, ал. 11 от ЗКПО са описани хипотезите, при които това облекчение не се прилага, а в ал. 12 от същия член са дефинирани използваните в предходните алинеи понятия.

От изложената фактическа обстановка по първи въпрос може да се направи предположение, че изплатените на белгийското дружество лихви следва да не се облагат с данък при източника на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, доколкото белгийското дружество е местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия и българското дружество, платец на дохода, е изцяло и пряко притежавано от белгийското дружество. Тъй като в запитването няма изложена подробна информация относно правната форма, режимът на облагане в Белгия и другите релевантни обстоятелства съгласно чл. 195, ал. 11 и 12 от ЗКПО по отношение на белгийското дружество, не може да се предостави и категоричен отговор по отношение на приложимостта на описания преференциален режим на облагане.

Следва да имате предвид, че по поставения от Вас втори въпрос в конкретния случай не може да намери приложение режимът на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, тъй като в тези разпоредби е предвидено, че платецът и притежателя на дохода следва да са свързани по смисъла на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО. По-конкретно едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

Видно от изложените от Вас факти, белгийското дружество кредитодател (1) е 100 % пряк собственик на капитала единствено на белгийско дружество (2), което пък от своя страна е 100% пряк собственик на капитала на българското дружество (3), но се явява непряк собственик на българското дружество кредитополучател (3). В този случай следва да се направи извод, че разпоредбите на чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО не могат да намерят приложение по отношение на начислението от българското дружество лихви.

Във връзка с поставените от Вас въпроси, следва да имате предвид, че между Република България и Кралство Белгия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (в сила от 10.01.1989 г.).

Чл. 11 от СИДДО урежда облагането на доходите от лихви, какъвто е и настоящият случай. В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че лихвите, произхождащи от едната договаряща държава (България) и притежавани от местно лице на другата договаряща държава (Белгия), могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на лихвите.

Видно от изложеното по-горе, когато българско дружество начислява лихви в полза на юридическо лице, което е местно за данъчни цели на Белгия, СИДДО между нашите две държави не предвижда предоставянето на данъчно облекчение. На практика България има правото да обложи доходите от лихви с данък, който не трябва да надвишава 10 % от брутната им сума. Спазвайки общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагането от това, предвидено в националното право, в случая ще се приложат нормите на ЗКПО по отношение облагането на дохода от лихва. Следователно, тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО приложимата данъчна ставка е идентична с предвидената в СИДДО горна граница на облагане, то съответно няма да бъде предоставено и данъчно облекчение в България. Изключение от това заключение е случаят, в който е приложим режимът по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.

Моля да имате предвид, че изразеното становище по отправеното от Вас запитване е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.

ГЕОРГИ АРНАУДОВ

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП

Поставени са два въпроса относно облагането с данък при източника на доходи от лихви, реализирани от белгийско дружество, както и прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Белгия.

Описани са следните хипотези:

  • Белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество. Белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество.

Въпрос: При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?

  • Дружество (1) от Белгия притежава 100% от капитала на друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100% от капитала на дружество (3).

Въпрос: При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изложено следното становище.

1. Общ режим по ЗКПО за лихви към чуждестранни юридически лица

Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО доходите от лихви, включително лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица, са доходи от източник в страната.

По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО.

Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Следва да се отчита и режимът на чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, според който доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

  • притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
  • местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

В чл. 195, ал. 11 от ЗКПО са посочени хипотезите, при които това облекчение не се прилага, а в чл. 195, ал. 12 от ЗКПО са дефинирани използваните в предходните алинеи понятия.

Извод: По общо правило лихвите, начислени от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице, са доход от източник в страната и подлежат на окончателен данък при източника, освен ако са налице условията за освобождаване по чл. 195, ал. 7 от ЗКПО и не е налице някоя от изключващите хипотези по чл. 195, ал. 11 от ЗКПО.

2. Първи въпрос - пряко участие на белгийското дружество в българското дружество

По първия въпрос фактическата обстановка е: белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество, като белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество.

От изложената фактическа обстановка може да се направи предположение, че изплатените на белгийското дружество лихви следва да не се облагат с данък при източника на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, доколкото белгийското дружество е местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия, а българското дружество - платец на дохода, е изцяло и пряко притежавано от белгийското дружество.

Посочва се обаче, че в запитването не е изложена подробна информация относно правната форма, режима на облагане в Белгия и другите релевантни обстоятелства по чл. 195, ал. 11 и 12 от ЗКПО по отношение на белгийското дружество. Поради това не може да се предостави категоричен отговор относно приложимостта на преференциалния режим по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.

Извод: В първата хипотеза е налице предположение за възможност да не се удържа данък при източника върху лихвите по кредита на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, но поради липса на достатъчно данни за белгийското дружество не може да се даде категоричен отговор за приложимостта на този режим.

3. Втори въпрос - непряко участие на белгийското дружество кредитодател в българското дружество

По втория въпрос фактическата обстановка е: дружество (1) от Белгия притежава 100% от капитала на друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100% от капитала на дружество (3).

Посочва се, че в този случай не може да намери приложение режимът на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, тъй като в тези разпоредби е предвидено платецът и притежателят на дохода да са свързани лица по смисъла на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО.

По-конкретно, едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

  • първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
  • второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
  • трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

От изложените факти е видно, че белгийското дружество кредитодател (1) е 100% пряк собственик на капитала единствено на белгийско дружество (2), което от своя страна е 100% пряк собственик на капитала на българското дружество (3). Така дружество (1) е непряк собственик на българското дружество кредитополучател (3).

В този случай се прави извод, че разпоредбите на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО не могат да намерят приложение по отношение на начислените от българското дружество лихви.

Извод: Във втората хипотеза, поради непрякото участие на белгийското дружество кредитодател в капитала на българското дружество, условията за свързаност по чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО не са изпълнени и режимът на освобождаване по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО не е приложим; следователно лихвите подлежат на облагане с данък при източника по общия ред.

4. Прилагане на СИДДО между Република България и Кралство Белгия

Посочва се, че между Република България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в сила от 10.01.1989 г. Чл. 11 от СИДДО урежда облагането на доходите от лихви.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от СИДДО лихвите, произхождащи от едната договаряща държава (България) и притежавани от местно лице на другата договаряща държава (Белгия), могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава. Ако действителният получател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на лихвите.

От това следва, че когато българско дружество начислява лихви в полза на юридическо лице, което е местно за данъчни цели на Белгия, СИДДО между двете държави не предвижда предоставяне на данъчно облекчение под формата на по-ниска ставка от предвидената в националното законодателство, а само ограничава максималния размер на данъка до 10% от брутната сума на лихвите.

Посочва се, че при спазване на общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагане от това, предвидено в националното право, в случая се прилагат нормите на ЗКПО относно облагането на дохода от лихва.

Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО приложимата данъчна ставка за данъка при източника върху лихви е идентична с предвидената в СИДДО горна граница на облагане - 10%. Поради това не се предоставя допълнително данъчно облекчение в България въз основа на СИДДО.

Изключение от този извод е случаят, в който е приложим режимът по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, при който доходите от лихви могат да бъдат освободени от данък при източника при изпълнение на предвидените в тези разпоредби условия.

Извод: СИДДО между България и Белгия допуска България да облага лихвите с данък при източника до 10% от брутната сума. Тъй като ставката по чл. 200, ал. 2 от ЗКПО е 10%, спогодбата не води до по-ниско облагане от националното право. Данъчно облекчение е възможно само ако са налице условията за освобождаване по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.

5. Характер на становището

Посочва се, че изразеното становище по запитването е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното.

Извод: Становището има принципен характер и е обусловено от посочените във запитването факти; при наличие на допълнителни или различни обстоятелства е възможно различно данъчно третиране.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

365
Ок, благодаря 

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

191
Благодаря

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

575
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Справки задължения НАП

514
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума