ИЗХ. № М-94-В-294 #1
ДАТА: 31.03.2023 ЗНАП, чл. 10;
ЗКПО, чл. 12, чл. 195, чл. 200;
СИДДО, чл. 11.
ОТНОСНО:Постъпило писмено запитване във връзка с облагане с данък при източника и прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Белгия
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № М-94-В-294/08.03.2023 г. по регистъра на ЦУ на НАП, в което са поставени два въпроса във връзка с облагането на доходи от лихви, реализирани от едно белгийско дружество. Описани са следните хипотези:
- Белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество. Белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество. При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?
- Дружество (1) от Белгия притежава 100 % друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100 % от капитала на дружество (3). При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?
Във връзка с посоченото по-горе и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В чл. 12, ал. 5, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е регламентирано, че доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са от източник в страната. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съответно, данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО.
Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
Следва да имате предвид и режима на чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, съгласно който доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
В чл. 195, ал. 11 от ЗКПО са описани хипотезите, при които това облекчение не се прилага, а в ал. 12 от същия член са дефинирани използваните в предходните алинеи понятия.
От изложената фактическа обстановка по първи въпрос може да се направи предположение, че изплатените на белгийското дружество лихви следва да не се облагат с данък при източника на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, доколкото белгийското дружество е местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия и българското дружество, платец на дохода, е изцяло и пряко притежавано от белгийското дружество. Тъй като в запитването няма изложена подробна информация относно правната форма, режимът на облагане в Белгия и другите релевантни обстоятелства съгласно чл. 195, ал. 11 и 12 от ЗКПО по отношение на белгийското дружество, не може да се предостави и категоричен отговор по отношение на приложимостта на описания преференциален режим на облагане.
Следва да имате предвид, че по поставения от Вас втори въпрос в конкретния случай не може да намери приложение режимът на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, тъй като в тези разпоредби е предвидено, че платецът и притежателя на дохода следва да са свързани по смисъла на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО. По-конкретно едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.
Видно от изложените от Вас факти, белгийското дружество кредитодател (1) е 100 % пряк собственик на капитала единствено на белгийско дружество (2), което пък от своя страна е 100% пряк собственик на капитала на българското дружество (3), но се явява непряк собственик на българското дружество кредитополучател (3). В този случай следва да се направи извод, че разпоредбите на чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО не могат да намерят приложение по отношение на начислението от българското дружество лихви.
Във връзка с поставените от Вас въпроси, следва да имате предвид, че между Република България и Кралство Белгия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (в сила от 10.01.1989 г.).
Чл. 11 от СИДДО урежда облагането на доходите от лихви, какъвто е и настоящият случай. В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че лихвите, произхождащи от едната договаряща държава (България) и притежавани от местно лице на другата договаряща държава (Белгия), могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на лихвите.
Видно от изложеното по-горе, когато българско дружество начислява лихви в полза на юридическо лице, което е местно за данъчни цели на Белгия, СИДДО между нашите две държави не предвижда предоставянето на данъчно облекчение. На практика България има правото да обложи доходите от лихви с данък, който не трябва да надвишава 10 % от брутната им сума. Спазвайки общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагането от това, предвидено в националното право, в случая ще се приложат нормите на ЗКПО по отношение облагането на дохода от лихва. Следователно, тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО приложимата данъчна ставка е идентична с предвидената в СИДДО горна граница на облагане, то съответно няма да бъде предоставено и данъчно облекчение в България. Изключение от това заключение е случаят, в който е приложим режимът по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.
Моля да имате предвид, че изразеното становище по отправеното от Вас запитване е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.
ГЕОРГИ АРНАУДОВ
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
Поставени са два въпроса относно облагането с данък при източника на доходи от лихви, реализирани от белгийско дружество, както и прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Белгия.
Описани са следните хипотези:
- Белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество. Белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество.
Въпрос: При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?
- Дружество (1) от Белгия притежава 100% от капитала на друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100% от капитала на дружество (3).
Въпрос: При начисляване на лихви по кредита удържа ли се данък при източника? В какъв размер?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изложено следното становище.
1. Общ режим по ЗКПО за лихви към чуждестранни юридически лица
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО доходите от лихви, включително лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица, са доходи от източник в страната.
По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО.
Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
Следва да се отчита и режимът на чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, според който доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:
- притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
- местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
В чл. 195, ал. 11 от ЗКПО са посочени хипотезите, при които това облекчение не се прилага, а в чл. 195, ал. 12 от ЗКПО са дефинирани използваните в предходните алинеи понятия.
Извод: По общо правило лихвите, начислени от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице, са доход от източник в страната и подлежат на окончателен данък при източника, освен ако са налице условията за освобождаване по чл. 195, ал. 7 от ЗКПО и не е налице някоя от изключващите хипотези по чл. 195, ал. 11 от ЗКПО.
2. Първи въпрос - пряко участие на белгийското дружество в българското дружество
По първия въпрос фактическата обстановка е: белгийско дружество предоставя кредит на българско дружество, като белгийското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество.
От изложената фактическа обстановка може да се направи предположение, че изплатените на белгийското дружество лихви следва да не се облагат с данък при източника на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, доколкото белгийското дружество е местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия, а българското дружество - платец на дохода, е изцяло и пряко притежавано от белгийското дружество.
Посочва се обаче, че в запитването не е изложена подробна информация относно правната форма, режима на облагане в Белгия и другите релевантни обстоятелства по чл. 195, ал. 11 и 12 от ЗКПО по отношение на белгийското дружество. Поради това не може да се предостави категоричен отговор относно приложимостта на преференциалния режим по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.
Извод: В първата хипотеза е налице предположение за възможност да не се удържа данък при източника върху лихвите по кредита на основание чл. 195, ал. 7 от ЗКПО, но поради липса на достатъчно данни за белгийското дружество не може да се даде категоричен отговор за приложимостта на този режим.
3. Втори въпрос - непряко участие на белгийското дружество кредитодател в българското дружество
По втория въпрос фактическата обстановка е: дружество (1) от Белгия притежава 100% от капитала на друго белгийско дружество (2). Дружество (1) ще отпусне кредит на българско дружество (3). Дружество (2) притежава 100% от капитала на дружество (3).
Посочва се, че в този случай не може да намери приложение режимът на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, тъй като в тези разпоредби е предвидено платецът и притежателят на дохода да са свързани лица по смисъла на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО.
По-конкретно, едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
- първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
- второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
- трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.
От изложените факти е видно, че белгийското дружество кредитодател (1) е 100% пряк собственик на капитала единствено на белгийско дружество (2), което от своя страна е 100% пряк собственик на капитала на българското дружество (3). Така дружество (1) е непряк собственик на българското дружество кредитополучател (3).
В този случай се прави извод, че разпоредбите на чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО не могат да намерят приложение по отношение на начислените от българското дружество лихви.
Извод: Във втората хипотеза, поради непрякото участие на белгийското дружество кредитодател в капитала на българското дружество, условията за свързаност по чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО не са изпълнени и режимът на освобождаване по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО не е приложим; следователно лихвите подлежат на облагане с данък при източника по общия ред.
4. Прилагане на СИДДО между Република България и Кралство Белгия
Посочва се, че между Република България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в сила от 10.01.1989 г. Чл. 11 от СИДДО урежда облагането на доходите от лихви.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от СИДДО лихвите, произхождащи от едната договаряща държава (България) и притежавани от местно лице на другата договаряща държава (Белгия), могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава. Ако действителният получател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на лихвите.
От това следва, че когато българско дружество начислява лихви в полза на юридическо лице, което е местно за данъчни цели на Белгия, СИДДО между двете държави не предвижда предоставяне на данъчно облекчение под формата на по-ниска ставка от предвидената в националното законодателство, а само ограничава максималния размер на данъка до 10% от брутната сума на лихвите.
Посочва се, че при спазване на общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагане от това, предвидено в националното право, в случая се прилагат нормите на ЗКПО относно облагането на дохода от лихва.
Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО приложимата данъчна ставка за данъка при източника върху лихви е идентична с предвидената в СИДДО горна граница на облагане - 10%. Поради това не се предоставя допълнително данъчно облекчение в България въз основа на СИДДО.
Изключение от този извод е случаят, в който е приложим режимът по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО, при който доходите от лихви могат да бъдат освободени от данък при източника при изпълнение на предвидените в тези разпоредби условия.
Извод: СИДДО между България и Белгия допуска България да облага лихвите с данък при източника до 10% от брутната сума. Тъй като ставката по чл. 200, ал. 2 от ЗКПО е 10%, спогодбата не води до по-ниско облагане от националното право. Данъчно облекчение е възможно само ако са налице условията за освобождаване по чл. 195, ал. 7 - 12 от ЗКПО.
5. Характер на становището
Посочва се, че изразеното становище по запитването е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното.
Извод: Становището има принципен характер и е обусловено от посочените във запитването факти; при наличие на допълнителни или различни обстоятелства е възможно различно данъчно третиране.
